България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина плюс повод за гордост за всеки българин.
Най-големият дарител в историята на България
Александър Георгиев, известен с прозвището Коджакафалията, е роден през 1830 г. в бургаското село Зидарово. Животът му започва с тежки изпитания – той остава сирак едва на пет години и е отгледан от своя вуйчо, който вече имал 6 свои деца. Въпреки че не е получил никакво образование, той успява да научи шест езика, което му помага да стане изключително успешен търговец. Още 20-годишен, той вече е сред най-богатите и успешни хора в региона.
На 16 години Коджакафалията се премества да живее в Бургас, където започва да се занимава с дребна търговия - препродава стока, закупена от търговци в Одрин, Лозенград, Люлебургаз. Не само с неуморния си труд, но и с изключителната си честност и почтеност той бързо печели приятели и партньори. Коджакафалията успява да се наложи дори в Истанбул, където се ползва с добра репутация в търговските среди и успява да открие свое представителство.
Прочетете също: Забравените български писатели: Първата българска поетеса, наградена с чехословашки орден "Бял лъв"
Постепенно започва да транспортира много по-големи стоки, обикаляйки целия Балкански полуостров. Търговията го отвежда дори до Кайро. Търговецът става собственик на над 1500 декара земя. Негова собственост са и десетки къщи и ханове, магазини, складове в околията. Притежава близо 9000 овце и агнета. Но въпреки завидното си финансово състояние той живее скромно през целия си живот - обитава малко таванско помещение в един от хановете му.
Даренията на Коджакафалията
На по-старите поколения бургазлии той е известен като един от най-големите дарители и благодетели на града. Приживе Коджакафалията раздава около 500 декара дворни места за построяване на къщи за подслоняване на 750 млади и бедни семейства. Освен това той отпуска безлихвени кредити на нуждаещите се семейства, за да могат да си построят къщи.
Коджакафалията прави и много дарения на църкви, болници, училища и организации с благотворителен характер. Той прави дарения и на българската болница "Евлоги Георгиев", намираща се в Цариград, както и на църквата "Св.св. Кирил и Методий" в Бургас. Дарява големи суми и на женски дружества. Дарява значителни, но равни суми на български, арменски, католически църкви, както и на турски джамии и на еврейски храмове.
Около 1000 декара от централната градска част, които са собственост на Коджакафалията, са дарени на бургазлии. Голяма част от терените в днешните бургаски квартали "Зорница", "Лазур" и "Братя Миладинови" също са негова собственост по онова време. На терен, дарен от него, е построен и домът за сираци в Бургас, носещ името му.
Към края на живота си, Коджакафалията демонстрира безпрецедентна щедрост, като безвъзмездно дарява цялото си имущество - земя и сгради, на църквата и на Община Бургас. Стойността на дарението възлиза на 25 милиона златни лева (което днес се равнява на над 100 милиона лева). Тази сума надхвърля многократно даренията на други големи български благодетели като Евлоги Георгиев, Димитър Ценов, Петър Берон и Васил Априлов.
Мистериозната смърт на Коджакафалията
Преди смъртта си Коджакафалията прави завещание, в което изразява желанието си голяма част от имуществото му да стане собственост на Община Бургас, църквите и училищата в града, а бизнесът му да бъде наследен от племенника му Стоян Ахмаков. В завещанието си Коджакафалията предвидил дори сума за погребението си.
Прочетете също: Първият българин, получил патенти за изобретенията си: У нас нямаме дори негова снимка
Александър Георгиев-Коджакафалията умира на 15 юли 1913 г. в Бургас. Ден преди това 83-годишният търговец посещава единствената по онова време болница в града и съобщава на лекарите, че чувства неразположение. Лекарите не откриват нищо притеснително в здравословното му състояние, а напротив констатират, че той е в много добра кондиция вероятно заради желязната си дисциплина и аскетичен начин на живот. На 15 юли търговецът е открит в стаичката, в която живее, с пяна на устата, с тежко и учестено дишане. Няколко часа след пристигането на лекарите той умира. Въпреки съмненията, че е отровен дори не е направен опит за установяване на причината на смъртта. Не е започнато и полицейско разследване, въпреки че той е един от най-богатите българи по онова време.
След смъртта на Коджакафалията се случват странни събития, свързани със завещанието му, което е съхранявано в сейф - то изчезва заедно със самия сейф. През 1920 г. след пожар изгаря архивът на Бургаския съд, в който се съхраняват завещанията.
Прочетете също: Първият българин, станал общински съветник в САЩ
Църковното настоятелство на храм "Св. св. Кирил и Методий" започва разпродажба на скъпи терени в Бургас, въпреки изричната забрана. Част от парите, получени от продажбите, отиват във фонд, а лихвите от тях служат за възнаграждения на духовниците. Но част от сделките остават необявени. Останалата сума е конфискувана през 1944 г. от комунистическата власт. Неясна остава и съдбата на стотици декари земеделски земи.
След 9 септември 1944 г. комунистическата власт разрушава гроба на Коджакафалията, осквернявайки паметта му. Малко след това постаментът е преместен, след което там е поставен бюст на Георги Димитров. Тленните останки на Коджакафалията са спасени от свещеник от храма "Св. Ивал Рилски" и дълго време са съхранявани там, тъй като властите не са разрешавали те да бъдат погребани. Погребани са тайно едва през 1970 г.
"Родил съм се грешен и само с добро ще изкупя прегрешенията си" са думите на Коджакафалията, с които той остава пример за безгранична човечност и добродетел!
Поклон пред паметта му!
