България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина плюс повод за гордост за всеки българин.
Една от тези личности е Люба Тодорова Ганчева, по-известена с псевдонима Яна Язова, е родена на 23 май 1912 г. в Лом. Тя произхожда от начетено семейство – баща ѝ е доктор на философските науки, който завършва образованието си в Цюрих. Българският етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Начов е неин родственик. През 1930 г. Язова завършва гимназия в София, а 5 години по-късно и славянска филология в Софийския университет. Животът й е белязан от скандална любов, неподчинение на режима, последвано от мистериозна смърт и ограбване на архивите, които тя оставя.
Началото на творческия път и скандалната любов на Яна Язова
Яна Язова публикува активно стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците "Литературен глас", "Литературен преглед", "Развигор", "Вестник на жената", "Дневник", "Мир", "Зора", както и в списанията "Светулка", "Другарче", "Вяра и живот" и др. В периода 1941-1943 г. издава заедно с Ненчо Балабанов списание за деца "Блок". Член е на Дружеството на детските писатели, Дружеството на жените писателки и на Българския ПЕН-клуб.
Още: Българинът, който откри истинско чудо, дало надежда на милиони, и получи "Оскар" за наука
Съдбовна за младата писателка е 1930 г. Тогава Люба е само на 18 години, когато се запознава с 33 години по-възрастния от нея проф. Александър Балабанов и му показва стиховете си, записани в тетрадка. Балабанов веднага оценява не само таланта ѝ, но и красотата ѝ, от която остава заслепен. Той ѝ дава псевдонима Яна Язова. Очарован от таланта и красотата на младата писателка, възрастният професор ѝ осигурява протекция в литературните среди.
Връзката между красивата Яна Язова и 33 години по-възрастния и женен Балабанов се превръща в един от най-скандалните любовни сюжети на миналия век. Въпреки че Балабанов я нарича "най-редкият феномен в поезията", литературните среди я критикуват унищожително, като често приписват творчеството ѝ единствено на връзката ѝ с професора или го обявяват за продукт на "стихията на пола". Язова отстоява тезата, че за "изкуството няма род".
Бурната любов на Язова и Балабанов е изпълнена с разправии и сцени на ревност, тъй като професорът отказва да се разведе, за да сключи брак с нея. През 1943 г. Язова се омъжва за инж. Христо Йорданов. Балабанов я заплашва, че ще я изолира от литературните среди, но въпреки това тя се омъжва за Йорданов. Дори и след като сключва брак Люба не забравя професора и продължава да се интересува от него и от здравословното му състояние.
Яна Язова след преврата през 1944 г.
След преврата от 1944 г. Яна Язова отказва да подкрепи новата комунистическа власт и изчезва от публичното пространство. През този период много български писатели пренаписват историята и творбите си, за да нямат проблеми с властта, но Язова категорично отказва да последва този модел. Въпреки че е лишена от право на публикуване, тя не спира да твори. През този период създава мащабни произведения като трилогията "Балкани" и романа "Соленият залив", чиято втора част се откроява като едно от малкото некомунистически описания на събитията около 9 септември.
Трагичната смърт и откраднатите архиви на Яна Язова
Яна Язова е намерена мъртва в апартамента си през 1974 г. Съществуват сериозни подозрения за насилствена смърт, вероятно свързана с Държавна сигурност. Една от версиите, за които няма официални доказателства, е, че талантливата писателка е била удушена с колана на халата си.
След смъртта ѝ, архивите ѝ са разпилени. Според изследователя Петър Величков, кражбата е извършена от Николай Хайтов, който се е явил в дома на покойната писателка като представител на Съюза на писателите. Хайтов дори е имал намерение да публикува романа ѝ "Левски" като свое произведение, но е бил разобличен и възпрепятстван.
Благодарение на усилията на Петър Величков, ръкописите на Язова са възстановени и част от творбите ѝ са издадени. Известно е, че Яна Язова е работила върху историческата трилогия, други романи (вкл. "Сноп"), драми и есета. Но част от тези текстове остават неоткрити след смъртта й. Други се появяват по-късно, като са редактирани или фрагментарни. От тук идват и съмненията, че не всичко е запазено или върнато.
Още: Забравените български писатели: Първата българска поетеса, наградена с чехословашки орден "Бял лъв"
Остават и твърденията в литературните среди, че Николай Хайтов е имал достъп до ръкописи на Язова и е използвал сходни теми и мотиви в по-късните си творби.
Произведения на Яна Язова
Дебютният роман на Яна Язова е "Ана Дюлгерова", който излиза през 1936 г. Тя е автор и на романите "Александър Македонски" (написан през 1944 г., но наборът му изгаря по време на бомбандировките), "Левски", "Бенковски", "Шипка", "Капитан", "Соления залив", "Таралеж се жени", "Война", "Извън редовете". Последната неизвестна творба на Яна Язова, останала в ръкопис, е драмата в стихове "Силян Щърка", която е написана по едноименната македонска приказка.
Някои от цитатите на Яна Язова не губят своята актуалност и днес:
- "Eдин звяр, допуснат в човешкото общество, може да превърне хората в глутница."
- "Робът освобождава себе си само чрез грешките на тирана."
- "Не превръщайте мисленето в глухота!"
- "Най-опасният политик е простият. Защото той искрено и с чисто сърце няма да пожали никакви средства, за да направи всички хора като себе си."
- "Наградата и наказанието не идат отвън. Всеки сам себе си наказва и награждава."
- "Грешките се разбират късно. Затова са грешки."
