България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина плюс повод за гордост за всеки българин.
Българският фармаколог Димитър Пасков постига един от най-големите пробиви в българската наука, извличайки алкалоида нивалин от блатното кокиче. Основната съставка на нивалина е галантамин, изолиран от грудките на цветето. Така кокичето се превръща не само в символ на пролетта, но и в предвестник на надежда за хора с различни тежки заболявания. Първоначално прилаган срещу детски паралич, днес Нивалинът е ценен цяр за страдащи от болестта на Алцхаймер, мускулна дистрофия, церебрална парализа, неврит и други.
Гениалното откритие на проф. Пасков
Димитър Пасков е роден през 1914 г. в село Горно Броди, близо до Сяр. Завършва медицина в София през 1940 г. и служи като лекар на фронта по време на Втората световна война. Специализира в Ленинград, където започват и първите проучвания върху Нивалина. През 1961 г., годината, в която става професор, той оглавява катедрата по фармакология към Медицинския университет в София. Ръководи катедрата до пенсионирането си през 1977 г., като полага основите на българската фармакологична академична школа.
Прочетете също: Емблемата на българската музика: Най-изпълняваният български композитор в света
Любовта и познанието към билките, както и вярата, че билковото богатство на България не отстъпва дори на това на Непал са ключови за откритията на професора.
Според една от историите, откритието на Нивалина е свързано и със случайност. Пасков лекувал момиче с детски паралич, което по погрешка изпило вода от ваза с кокичета. Лекарят забелязал подобрение в състоянието ѝ, което го насочило към изследване на чудотворното действие на малкото пролетно цвете.
Световно признание за откритието на Нивалина
Откритието на Нивалина е напълно българско, включително и суровината, което го прави още по-ценно. През 1962 г. Университетът в Болоня проявява интерес към това откритие. Монографията на Пасков, описваща откритието, е преведена на италиански и руски и служи като образцов учебник.
Лекарството се радва на завидно дълголетие – вече над 60 години е на пазара. През 1961 г. Пасков получава "Оскар за наука" в Неапол, като през същата година Юрий Гагарин печели същата награда в областта на техниката. Най-голямата награда за Пасков обаче е благодарността на изцерените деца и техните семейства.
Професор Димитър Пасков напуска този свят през 1986 г., оставяйки след себе си наследство, което е дало надежда на хора от целия свят. На погребението му е изсипано море от кокичета – символ на силата, която той открива в нежното цвете, което се оказва не само предвестник на пролетта, но и предвестник на изцелението за хилядите болни деца.
Забравените български писатели: Първата българска поетеса, наградена с чехословашки орден "Бял лъв"