България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина плюс повод за гордост за всеки българин.
Иван Хаджийски (1907–1944) е публицист и изследовател на българската народопсихология; един от основоположниците на социологията у нас. С едно старо колело той обиколи цяла България, за да напише своя грандиозен труд върху българската душевност.
Кратки биографични данни
Роден е на 13 октомври 1907 г. в Троян. Завършва Търговската гимназия в Свищов; след това постъпва в Софийския университет, където следва философия и право.
Загива на 4 октомври 1944 г. едва 36-годишен, като военен кореспондент на фронта към щаба на Втора българска армия в боевете край Власотинци (Сърбия). Погребан е на същото място на кота 807 на връх Висока чука, а по-късно тленните му останки са пренесени и препогребани в Троян.
"Трудът на живота ми"
Фундаменталният му труд, с който оставя дълбока следа в българската публицистика и социология, е "Бит и душевност на нашия народ". Издаден е в три тома - първи том през 1940 г., втори том посмъртно през 1945 г. и трети том — частично изгубен и посмъртно възстановен, включително с помощта на една от дъщерите му, Мария, излиза от печат през 2002 г.
Още: Ученият, който въведе в България броматологията
Всъщност Хаджийски оставя след смъртта си хиляди страници записки, част от които не са били систематизирани, част от ръкописите му са били незавършени и разпилени между роднини, приятели и институции. Дори последния си ръкопис, който пише на позицията, където е военната му част, поверява преди да загине на командира си, генерал-майор Кирил Станчев. При бомбардировките над София през Втората световна война част от архива му е повредена. Десетилетия наред се е смятало, че някои материали за планирания трети том са изчезнали. В крайна сметка обаче всички известни ръкописи, предназначени да влязат в този трети том, са били събрани, внимателно реставрирани и намират своето място в последната част от голямата му творба.
"Бит и душевност на нашия народ" представлява сбор от есета и аналитични текстове, посветени на характерните черти на българина.
В него Хаджийски изследва българската народопсихика, манталитет и социални поведенчески модели, опитвайки се да обясни защо българското общество реагира и се развива по определен начин в историческите и социални условия на XX в. Обръща внимание на такива черти като "дребнособственическата" менталност, страха от публичност, завистта, масовата склонност към подражание и масовите илюзии. Но той не само критикува, а е и оптимист, че българинът може да промени както културните си навици, така и институциите в държавата.
Трудът му е базиран както на неговите лични наблюдения и разговори със сънародници, така и на събирана етнографска информация, и е обогатен с исторически и литературни примери.
Още: Най-самобитният български поет, отказал да пише под диктовка на властта: "И сърцето най-сетне умира"
Самият Хаджийски няма никакви съмнения, че това е трудът на живота му, заявявайки: "Изпълних дълга си към литературата с написването на това изследване. Мога да не пиша нищо повече. Това е моят живот."
Влияние
В България Хаджийски е смятан за един от основоположниците на българската социология и народопсихология и творбата му често е цитирана в различни дискусии и изследвания за националните черти на българина. Трудът му е използван от поколения учени и публицисти.
Някои цитати
Още: Патриархът на българската войска: Отявленият русофоб, който се разправи с проруските превратаджии
- Думите "българин" и "българска работа" у нас често се употребяват като най-унизителни нарицания.
- У нас е установена презумпцията: всеки е мошеник до доказване на противното, съгласно която умните хора казват: Отнасяй се с всекиго като с мошеник; тежестта на доказване на противното лежи върху него.
- Колко политици у нас са политици, понеже не ги бива за нищо друго; които, след като сами са се убедили, че не са в състояние да оправят собствените си работи, са добили кураж да оправят работите на цяла България?
- Нима не е вярно: когато някой се похвали, че работи в благотворително дружество, ние го питаме със съответно смигване: "Е, пада ли нещо?"
- Ние не можем да се похвалим с особена социална дисциплина. Държавна вещ у нас е тази, която може да се обсеби без всякакво гризене на съвестта. Такова отношение имаме въобще към имуществата на юридическите личности (общини, дружества), чието безнаказано "докопване" е чисто и просто геройство. Колко души гледат на държавата само като на институт, чрез който косвено се богатее, а не като на пряк извор на забогатяване? Съществуват ли у нас примери на нравствено линчуване на обсебителите на обществени средства? Колко пъти е прилаган законът за преследване на незаконно забогателите чиновници, гласуван още през 1895 г.?
