България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина плюс повод за гордост за всеки българин.
Змей Горянин - писателят, който след 1944 г. е хвърлен в затвора
Светозар (Светлозар) Акендиев Димитров, известен в литературните среди като Змей Горянин, е роден в Русе на 11 януари 1906 година в семейството на чиновници. До 1930 година той самият работи като чиновник в родния си град в Общинското земеделско стопанство, както и в печатница „Учител“. Малко по-късно през 1930 година започва работа като счетоводител в Дирекция на „Храноизнос” в столицата. През 1942 година за кратко работи като цензор в Дирекция по печата към Министерството на външните работи и вероизповеданията, след което се посвещава изцяло на литературна дейност.
Още: Българинът, за когото китайците написаха ода: Прославил страната ни на 3 континента
Именно последната му работа е причината след 1944 година да е преследван от управляващите. Заради интереса му към историята и търсенето на материали за творбите, които пише, Народният съд го обвинява във „великобългарски шовинизъм“.
През април 1945 година писателят е осъден на една година затвор, но въпреки това остава верен на принципите си. Книгите му са включени в „Списъка на фашистката литература“, след което са иззети от библиотеките.
След излизането си от затвора, въпреки съветите на Георги Караславов, Христо Радевски и Младен Исаев, писателят категорично отказва да се разкае публично. Той остава верен на принципите си и не получава реабилитация. По този повод Змей Горянин единствено заявява гордо и категорично: „Та именно те най-добре знаят, че не съм спирал ничий труд да излезе. Защо да декларирам нещо, което е факт.“
Творчество
През 1923 година писателят прави първите си крачки в литературата, когато печата своите ученически стихотворения. Те намират трибуна в списанията „Ученическа мисъл“, „Изгрев“, „Светли зари“, „Българска мисъл“ и „Хиперион“, а по-късно и във вестниците „Светлоструй“, „Литературен глас“, „Пладне“, „Зора“, „Време“, „Земеделско знаме“ и други.
Основен сюжет в неговите разкази, повести, романи и пиеси са българските националноосвободителни борби. През 1929 година излизат първите му разкази в пловдивското юношеско списание „Детски живот“.
Издава книжки за деца и юноши в библиотеките „Златна библиотека“, „Отбрани приказки“, „Златен клас“, „Завети“, „Родно гнездо“, „Древна България“. Написва над 50 книги. Сред тях е автобиографичната „Червеният хотел“, романите „Бачо Киро“, „Дунавът тече“, „Силата на робите“, „Кнез Иван Кулин“, „Звезда керванджийка“, които са на историческа тематика. Сътрудничи си с Елин Пелин за писането и редактирането на списание „Българска марка“.
Издава цикъл от стихове посветени на народната медицина, която е негова голяма страст. Негово дело е и стихосбирката с религиозни химни „Пред празника“. Докато работи в Бачковския манастир, написва стихотворния цикъл „Православие“. Стихосбирката „Нощ и ден“ е пропита с тъгата в душата му.
Още: Българинът, който откри истинско чудо, дало надежда на милиони, и получи "Оскар" за наука
Заради разностранните си интереси, Горянин се сприятелява с известни писатели, художници, скулптори, музиканти, лекари аптекари. Сред тях са Елин Пелин, Александър Балабанов, Фани Попова-Мутафова, Йордан Стубел, Васил Стоилов, Данаил Дечев, Кирил Буюклийски, Марко Марков, Георги Златев-Черкин, Асен Балкански и много други.
Резбарството също е негова голяма страст - той изработва цяла колекция от модели на къщи в дърворезба, дворци, пантеони, овчарски геги.
Последните години от живота на Змей Горянин
Манастирът „Седемте престола“ в Софийско, сгушен в Елисейна, е мястото, където писателят прекарва последните години от живота си, в тясна килия с глинен под и малко прозорче. Праведният Змей Горянин избягва всякакви публични изяви и живее като отшелник до смъртта си. При неясни обстоятелства той умира на 25 август 1958 година. Така съпругата му Соня Горянин описва смъртта му.
Писателят е погребан в двора на манастира. Гробът му се намира до този на неговия приятел и игумен на манастира - езотерика Христофор Клопов. Приживе двамата приятели поделят изключително богата езотерична библиотека.
След смъртта на писателя съпругата му Соня Горянин прави неуспешни опити да извади творчеството му от забравата и мрака. Години след смъртта му тя успява с разрешението на Светия синод и на Врачанския митрополит да постави плоча на гроба на Змей Горянин, на която е изписано неговото четиристишие:
"Душата ми копней за тишина,
сърцето ми тупти безспир за мир.
Зове го горда Стара планина
и сгушения в нея манастир".
Още: Българската писателка, чийто живот е белязан от скандална любов, разграбен архив и мистериозна смърт
