България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина плюс повод за гордост за всеки българин.
Марин Върбанов - художник, скулптор и гобленист, прославил България на 3 континента
Ако в Китай познават България, това се дължи до голяма степен на един изключително талантлив българин - художник, скулптор и гобленист, чийто живот прилича на приказка - сключва брак с принцеса, въпреки забраните и изгражда мост между далечни земи. Той покорява не само Далечния Изток - Китай, но и Австралия и Франция, с което прославя страната ни на 3 континента.
Прочетете също: Една от най-известните български феминистки, преборила се за правото жени да учат в Софийския университет
Известният днес Институт по текстил в древния град Ханджоу носи неговото име - Марин Върбанов – Ван Ман. Ван Ман е китайското му име, което в превод означава „Десет хиляди години“. Преподава на студенти на три континента. Той е единственият българин, за когото китайци са написали ода, вдъхновени от начина, по който преподава. Студентите на Марин Върбанов много добре знаят, че талантът му не може да бъде преподаден дори и след „десет хиляди години“.
Тежкият житейски път на Марин Върбанов
Роден в Оряхово през 1932 г. той остава сирак като малък. Семейството на ковача Иван Върбанов го осиновява. Талантът му да рисура е високо оценен, когати е приет да учи скулптура в НХА, София. През 1953 г. заминава със стипендия за Китай, където изучава живопис и текстил. Там среща бъдещата си съпруга Сун Хуай Куей. Тя е потомка на знатна фамилия и това е още една пречка принцесата да сключи брак с нашенеца. Тъй като браковете с чужденци са забранени, влюбените получават специално разрешение, за да сключат първия смесен брак в новата история на Китай.
"Магьосникът в текстила" между Париж, София и Сидни
След завръщането си в България през 1958 г., Върбанов е първият българин със специализирано образование в декоративния текстил. Той оглавява ръководството на специалност „Текстил“ в НХА от 1960 г. Върбанов поставя основите на триизмерния гоблен и експериментира с обемни текстилни пластики, съчетавайки авангарда с български традиции (родопската пластика).
Неслучайно е наричан „магьосникът в текстила“. Пътува и работи активно между София, Париж (където има ателие) и Сидни (където преподава и основава Център за гоблени).
Прочетете също: Забравените български писатели: Първата българска поетеса, наградена с чехословашки орден "Бял лъв"
През 1985 г. се завръща в Китай. Там става първият чужденец, преподавал дизайн, и основава Катедра „Текстил“ в Художествената академия на Ханджоу, която днес е Институт за съвременна текстилна пластика "Върбанов". Върбанов насърчава учениците си да черпят вдъхновение от китайските изобразителни традиции (калиграфия, бронзови релефи), пресъздавайки древните традиции в модерното изкуство.
Творбите на Върбанов красят официални сгради в Рим, Варшава, София (НДК, Бояна), а един от последните му гоблени е по поръчка на Пиер Карден за ресторант „Максим“ в Пекин.
Марин Върбанов умира през 1989 г. в Китай, оставяйки школа за художествен текстил и мостове, които свързват страната ни с далечни земи. Дъщерята на Върбанов - Боряна, създава музей, посветен на любовта между нейните родители, която е мост между две далечни и различни култури. В музея се съхраняват не само творби на Върбанов, но и 100 костюма на Пиер Карден, носени от съпругата му, докато е популяризирала марката на китайска земя.
Прочетет също: Първият българин, получил патенти за изобретенията си: У нас нямаме дори негова снимка
