Доналд Тръмп вече не нарушава правилата – той ги разрушава с последици далеч отвъд Каракас, пише The Guardian. Малцина очакваха 2026 г. да бъде година на мир. Само два дни минаха и най-лошите страхове се потвърдиха.
Нощните въздушни удари срещу Венецуела, отвличането на нейния лидер Николас Мадуро и съпругата му, както и изявлението на Тръмп, че САЩ ще „управляват“ страната и ще продават нейния петрол, се превърнаха в пореден удар по международното право и глобалните норми. И това дори не е най-опасният аспект на ситуацията.
Откакто встъпи в длъжност преди почти година, Доналд Тръмп събори с булдозер крехката структура на световния ред, оставяйки я в руини. Събитията, които се разиграха рано сутринта европейско време в събота, бяха предшествани от въздушни удари по малки плавателни съдове край бреговете на Централна Америка и убийството на екипажите им по недоказани обвинения в трафик на наркотици, както и въоръженото превземане на венецуелски петролни танкери в открито море. Все още не е известно колко хора загинаха при залавянето на Мадуро. Още: Китай, Русия, Иран, Северна Корея – всички се страхуват от Тръм, заяви републиканец-сенатор (ВИДЕО)
Вярата на Тръмп в своето глобално всемогъщество и желанието му да завземе териториите и природните ресурси на други страни досега са смекчени от страха му от участие в конфликти извън САЩ. Тръмп (невярно) твърди, че е сложил край на осем войни, а основната му цел през 2025 г. е била да спечели Нобеловата награда за мир. Преди месец той се похвали с набързо подготвен заместител на Нобеловата награда - наградата за мир на ФИФА. Този унизителен акт от страна на световния футболен ръководен орган сега изглежда още по-абсурден, отколкото когато Тръмп грабна златния медал и го окачи на врата си.
Опасенията на Тръмп относно участието на САЩ в чуждестранни конфликти изглежда са утихнали. Той очевидно е възхитен от рискованата операция срещу Мадуро и ефективното представяне на американските войници. Застаряващият американският лидер заяви, че „не се страхува“ да разположи сухопътни войски във Венецуела, за да защити интересите си. Той става все по-раздразнителен, избухлив и непоследователен с всеки изминал ден, изправен е пред намаляваща популярност.
Атаката срещу Венецуела показва, че привлекателността на чужди земи, петрол и минерали сега е по-важна от Нобеловата награда.
Всичко, което оставаше за членовете на администрацията на Тръмп, беше да очертаят атаката в правни рамки и да обявят Мадуро за „подведен под отговорност“. В края на първия мандат на Тръмп САЩ обвиниха венецуелския лидер в корупция, трафик на наркотици и други престъпления. Още: Тревогата за Гренландия расте. Какво ще прави Европа срещу Тръмп?
Мадуро е диктатор, който управлява авторитарна държава от 2013 г. насам, след избори, които се считат за манипулирани. Според повечето експерти конкретните обвинения в трафик на наркотици, повдигнати срещу него от САЩ, са неубедителни съгласно международното и американското право, те не са достатъчно основание за атака срещу Венецуела и отвличането на нейния президент. В многобройни изявления Тръмп ясно е заявил, че е по-заинтересован от венецуелския петрол, отколкото от това да изправи Мадуро пред съда или да донесе демокрация на неговия народ.
Часове след свалянето на венецуелския лидер, Тръмп заяви, че Съединените щати са готови да се намесят, за да оправят разпадащата се и опустошена от санкции петролна индустрия на страната. „Ще продадем големи количества петрол“, заяви той.
Международните закони и норми, които Тръмп е нарушил, вече са били подкопани от предишни американски администрации. Настоящата операция поразително прилича на инвазията в Панама през 1990 г. и принудителната капитулация на нейния диктатор, извършена от първата администрация на Буш.
Това беше последвано от нахлуването в Ирак по изфабрикувани причини и широко разпространеното използване на екстрадиция и мъчения по време на администрацията на Джордж У. Буш. Барак Обама не успя да подведе под отговорност членовете на администрацията на своя предшественик и продължи собствената си съмнителна от правна гледна точка кампания за убийство на заподозрени терористи с дронове. Още: Седем европейски държави отхвърлиха претенциите на Тръмп над Гренландия
Всички тези примери за лицемерие от страна на предишни президенти вече бяха нарушения на международното право в интерес на Съединените щати, въпреки че тогава САЩ се придържаха към общи норми, знаейки, че „системата, основана на правила“, е като цяло полезна за Америка.
Тръмп напълно отхвърли всички правила на настоящия световен ред. Той гледа на света през очите на империалист от 19-ти век, въоръжен с оръжия от 21-ви век.
Не е ясно докъде възнамерява да стигне американският президент, за да постигне целите си във Венецуела, но в събота той заяви, че „американската армада“ ще остане в региона, „докато исканията на САЩ не бъдат напълно изпълнени“. Тези искания очевидно включват превземането на петролната индустрия на Венецуела.
Тръмп заяви, че заместникът на Мадуро, Делси Родригес, е готова да сътрудничи с Вашингтон и че администрацията му разполага с други хора, които биха могли да заемат поста. Не е ясно дали поддръжниците на Мадуро са способни или желаят да се противопоставят на американското превземане или дали някоя бунтовническа групировка ще се възползва от възможността да предприеме действия, но мирният изход изглежда малко вероятен. Още: Туск към Европа: Един за всички, всички за един. Иначе с нас е свършено
Неговата администрация също така продължава да заплашва да анексира Гренландия. Миналия месец датското военно разузнаване определи САЩ като заплаха за сигурността, нещо, което доскоро би било немислимо за съюзник от НАТО.
На пресконференция Тръмп добави Куба към списъка с държави, които са на неговия радар, заявявайки, че тя е „много подобна“ на Венецуела „и ние също искаме да помогнем на народа на Куба“.
Всичко това ускорява прехода от свят, основан на правила, към свят на конкуриращи се сфери на влияние, зависими от силата на оръжията и готовността за тяхното използване. Американският експерт Дейвид Роткопф отбелязва „путинизацията на външната политика на САЩ“.
Опасността, която стана очевидна в първите дни на 2026 г., в крайна сметка ще засегне всички. Още: Мачадо изкушава Тръмп да я подкрепи за президент на Венецуела - споделя Нобела за мир с него (ВИДЕО)
Автор: Джулиан Боргер за The Guardian
Превод: Ганчо Каменарски
