Приходите от данък "печалба" за първите 7 месеца на годината са значително увеличени на годишна база - 36%. През тази година са събрани 3,734 млрд. лева, което е с почти 1 млрд. лева повече (987,7 млн. лева). Но за увеличението основният принос е на банките - те внесоха авансово половин милиард лева, които по закон могат да внесат чак през 2026 година. Без тях ръстът в събираемостта е 18%, което пак е доста - Още: Хитър ход и животоспасяваща инжекция за държавния ни бюджет - вече факт
За сметка на това с ДДС нещата не стоят така, както е планирано. Увеличението на събираемостта за този данък е 16,4%, обаче планът в бюджета е 33% увеличение на събираемостта на данъците. Засега са събрани 46,8% от планираните приходи, коментира в. "Сега". Финансовият министър Теменужка Петкова вече оповести данните на 1 септември - 11,643 млрд. лева са събрани дотук - Още: "Много харчихме преди 2025 г.": Сега - приходите растат, разходите - повече
Всъщност постъпленията на ДДС от сделки в страната в размер на 7,9 млрд. лв. са с доста впечатляващ годишен ръст от 26,5%, особено като се има предвид сравнително ниската инфлация до юли. В тези сделки влиза и платеният ДДС при вътрешнообщностни придобивания, т.е. внос от страни от Евросъюза. В същото време приходите на ДДС от внос (от страни извън ЕС) намаляват спрямо миналата година - нещо, което отдавна не се бе случвало. Към края на юли са събрани 3,737 млрд. лв. от внос от трети страни, като тази сума е с 16,4 млн. лв. по-малко юли 2024 г. (0,4 % спад). В бюлетина си МФ не посочва причините за този спад. Но една от причините може да е намаление на обемите и цените на внасяните стоки от страни извън ЕС. В по-предни месеци министерството е отбелязвало намаление на ДДС от вноса на "Горива и смазочни материали" - а Петкова вече каза, че за приходите от ДДС от вноса влияние оказват фактори като курса на долара и падането на цената на петрола.
По данни на НСИ спад на вноса в България от трети страни се наблюдава за май и юни. През май стойностният обем намалява с 15,6% годишно или с 3,079 млрд. лв., като най-голям спад НСИ отчита за вноса от Руската федерация - с 68%, следван от този от Египет с 63% и Обединеното кралство с 13%. През юни вносът на стоки в България от трети страни намалява с 3,1%, като отново най-голям е спадът на внос от Руската федерация - с 61% и Египет с 54%. Данните за външната търговия за юли все още не са публикувани.
В края на юли недостигът в бюджета достигна 4,3 млрд. лв., което е почти 2% от БВП, при планирани 3% или 6,4 млрд. лв. -Още: Бюджетният дефицит надмина 4 милиарда: Актуални данни
Висок ръст се наблюдава при постъпленията от данъците върху доходите на физически лица. За седемте месеца са събрани 4,688 млрд. лв. или 58,8% от заложените в разчета за годината. Тези приходи растат с 18% спрямо същия период на предходната година. Това се дължи най-вече на ръста на средната работна заплата, както в обществения сектор (в т. ч. увеличението на заплатите в образованието, държавната администрация, МВР, МО), така и в частния сектор. Друг съществен фактор е увеличението от 1 януари 2025 г. на минималната работна заплата от 933 лв. на 1077 лв. или с 15,4%.
Още: Желязков обеща финансова дисциплина, но какво ще стане с данъците
Разходите са повече
Колкото и да растат приходите от данъци в бюджета, те не може да настигнат темпа, с който се правят държавните разходи. Освен това се наблюдава сериозно изоставане на постъпленията на средства от еврофондовете - те са с 694 млн. лв. по-малко от миналата година. Така като цяло приходната част се е увеличила с 13,5% спрямо миналата година и достига 46,358 млрд. лв.
В същото време разходите са скочили със 17,7% и достигат 50,636 млрд. лв. в края на юли. Този ръст се дължи основно на големите допълнителни разходи за повишените заплати в държавната администрация, МВР, армията, образованието и на ръста на пенсиите от 1 юли. Отделно, по капиталовата програма нещата стоят така - планира са 13,4 млрд. лева разходи, като в това число влизат и общински проекти. Поети са само 5,275 млрд. лева разходи. Вероятно за поредна година капиталовите разходи ще бъдат буфера, който ще позволи на правителството да спази дефицита от 3%, т.е. ще има сериозно орязване на инвестиционната програма.
