Парламентът одобри на първо четене т.нар. "удължителен бюджет", който ще действа до приемането на редовен държавен бюджет. Решението бе подкрепено от 174 депутати, докато против гласуваха 23 народни представители от "Възраждане". Законопроектът, внесен от служебното правителство на 26 февруари, предвижда изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на редовния Закон за държавния бюджет, както и на бюджетите на Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса.
Приетият на първо четене текст цели да осигури нормалното функциониране на държавата в период, в който страната остава без редовен бюджет и е изправена пред предсрочни парламентарни избори. Настоящият удължителен закон изтича в края на март, което наложи ново удължаване на действието му.
В законопроекта се предвижда облекчаване на част от ограниченията за разходи при липсата на редовен бюджет. Предлага се механизъм, който да позволи финансиране на увеличените разходи вследствие на 5% индексация на заплатите в бюджетния сектор, повишението на минималната работна заплата и увеличените социални плащания. Това включва и трансферите към общините. Средствата ще могат да се осигуряват и чрез използване на наличности от предходни години. Още: Вторият удължителен бюджет мина на първо четене в бюджетна комисия
С текстовете се дава възможност и на общините да извършват разходи при отчитане на влезли в сила нормативни актове. Кметовете ще могат да финансират местни дейности в размер, по-голям от разходите за същия период на предходната година, но до размера на собствените приходи на съответната община, бюджетните взаимоотношения с централния бюджет, европейските средства и заемните ресурси.
Законопроектът позволява също Министерският съвет да води преговори с Европейската комисия и да сключи споразумение за заем до 3.26 млрд. евро по линия на европейския инструмент SAFE ("Мерки за сигурността на Европа"), предназначен за укрепване на отбранителните способности на страната.
Дебатът
Почти двучасовите дебати в пленарната зала преминаха в остра размяна на обвинения между политическите сили за причините, довели до ситуацията държавата да продължава да работи без редовен бюджет. Още: Георги Клисурски: Без удължителен бюджет държавата спира да плаща след 31 март
От "Възраждане" Димо Дренчев заяви, че в проекта е можело да се направи повече за подпомагане на гражданите на фона на очертаваща се криза с горивата заради войната в Иран.

Мартин Димитров от "Демократична България" подчерта, че процедурата е необходима, за да може държавата да функционира, но предупреди за опасност от прекомерно увеличаване на публичните разходи. Той даде пример с проектобюджета на кабинета "Желязков", при който разходите за администрация за първи път са надхвърлили тези за пенсии.
От "ДПС - Ново начало" Йордан Цонев заяви, че парламентарната група ще подкрепи законопроекта, но отправи критики към политическите сили, които са отказали да подкрепят редовния бюджет по-рано. По думите му самото понятие "удължителен бюджет" е "уйдурма", като използва турската дума за "измислена или натъкмена конструкция".
Атанас Атанасов от БСП също заяви подкрепа за законопроекта, но предупреди, че част от уязвимите групи може да останат без допълнителна подкрепа. Той посочи, че партията ще внесе предложения между първо и второ четене. Още: Саботират удължителния закон за бюджета: ДБ с призив за държавническо поведение в парламента (ВИДЕО)
Лидерът на парламентарната група на "Има такъв народ" Тошко Йорданов заяви, че ситуацията е резултат от политическа криза и липса на стабилно управление. Той обвини бившия финансов министър Асен Василев, че е подвел партньорите си и така се е стигнало до нови избори. От ИТН обявиха, че ще настояват между двете четения за допълнителни десни мерки, както и за увеличаване на социалната подкрепа. Партията ще предложи отново намаляване на партийната субсидия до 1 лев на получен глас.
От "Продължаваме промяната" Венко Сабрутев заяви, че удължаването на действието на бюджета е необходимо, за да не бъде блокирана работата на държавата. Той обвини предишното управляващо мнозинство, че е предложило "скандален бюджет", който е предизвикал масови протести през декември.
Сблъсъкът между политическите сили се пренесе и в директни нападки между бившите партньори в т.нар. "сглобка". Любен Дилов-син от ГЕРБ обвини ПП-ДБ в политическо лицемерие, докато Елисавета Белобрадова отвърна, че подкрепата за удължителния бюджет е акт на национална отговорност.
В дебата се включиха и бившият финансов министър Асен Василев, както и депутатът от ГЕРБ Красимир Вълчев, които си размениха взаимни обвинения за бюджетната политика през последните години и за ръста на публичните разходи. Още: Фискалният съвет се произнесе за новия удължителен бюджет
Народното събрание прие срокът за предложения между първо и второ четене да бъде съкратен на три дни. Очаква се тогава парламентарните групи да внесат допълнителни промени в законопроекта.