Премиерът Румен Радев смята, че дефицитът в размер 5,7% от БВП в бюджета за 2026 г. няма как да бъде преразгледан преди второ четене, и отново атакува предишните правителства за финансовата ситуация. "Как да го преразгледаме, като дефицитът е завещаният ни от предишните управления - и той е много, много висок. Правим всичко възможно, изчерпали сме всички резерви да свалим този дефицит до една приемлива норма, която все пак е над 3%, и нашата амбиция е в бюджета за 2027 г. този дефицит да бъде свален още. И ще го направим", обеща министър-председателят.
Според него процедурата по свръхдефицит, в която ни вкара Европейската комисия, е стандартна практика и много държави са в такава. "Но не приемам критики, помощ и акъл от партии, които докараха страната до финансова катастрофа, до този свръхдефицит", заяви Радев от Париж, където ще участва във военния парад по повод националния празник на Франция след покана от президента Еманюел Макрон.
Десислава Минчева, която го интервюира, му припомни, че Франция от години "живее със свръхдефицит", но досега не е понесла никаква санкция, и го попита как България ще избегне подобна мярка. "Ние работим усилено, така че много бързо – в рамките на няколко месеца – да изработим бюджета за 2027 г., така че той ще бъде един силен аргумент, за да не се налагат такива санкции на България", отвърна Радев.
Още: Фискалният съвет: Рекорд на бюджетния дефицит от 16 години насам
Какви санкции могат да бъдат наложени на България за дефицита?
През юни Съветът на Европейския съюз официално потвърди препоръката на Европейската комисия за започване на процедура при прекомерен дефицит (EDP/ППДФ) срещу България, като призова правителството да предприеме мерки за ограничаване на публичните разходи. Решението беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз и поставя важни срокове и условия за страната ни.
Снимка: Министерски съвет
Министерството на финансите предложи бюджет с цели 5,7% дефицит, а съгласно препоръката на Съвета на ЕС България трябва да гарантира, че номиналният темп на растеж на нетните държавни разходи няма да надвишава:
- 4,2% през 2026 г.;
- 3,4% през 2027 г.;
- 3,4% през 2028 г.;
- 3,2 % през 2029 г.
Очаква се спазването на тези тавани на разходите да доведе до намаляване на бюджетния дефицит на страната под прага от 3% от БВП до 2029 г., като по този начин се приключи процедурата за прекомерен дефицит.
Още: Целите на дефицита и плановете за дълга: Гълъб Донев за бъдещето на финансите в държавата (ВИДЕО)
Министерството на финансите публикува проекта за държавен бюджет за 2026 г., в който се прогнозира дефицит от 5,7% от БВП. Консолидираната фискална програма предвижда дефицити от 3,8% през 2027 г. и 3% през 2028 г.
Съветът на ЕС определи 15 октомври 2026 г. като краен срок, в който България да предприеме ефективни действия и да представи необходимите коригиращи мерки заедно с проекта си за фискално-структурен план за 2027 г., който трябва да бъде представен на Европейската комисия и Еврогрупата (министрите на финансите от страните от еврозоната).
От България ще се изисква също така да докладва за напредъка при изпълнението на препоръката най-малко два пъти годишно - до 30 април чрез годишния си доклад за напредъка и до 15 октомври чрез проекта си за бюджетен план, докато прекомерният дефицит не бъде коригиран.
Снимка: БГНЕС
Препоръката позволява на България временно да надвишава предвидените тавани за растеж на разходите до 2028 г., ако допълнителните разходи са свързани с отбраната и не надвишават лимитите с повече от 0,6 до 0,9 процентни пункта. След 2028 г. на България може да бъде разрешено да надвиши таваните на разходите, ако допълнителните разходи са свързани с доставки на военно оборудване, договорени преди края на 2028 г.
След като Съветът на ЕС потвърди, всяка държава, влязла в процедура по прекомерен дефицит, трябва да предприеме необходимите действия в срок от 6 месеца. Ако до крайния срок не са предприети ефективни действия или ако засегнатата страна не се съобрази с препоръката на ЕС, то Съветът може да наложи санкции, включително глоба за държавите от еврозоната в размер до 0,05% от БВП за предходната година. Такава глоба досега никога не е налагана.
Ако настъпи, тя трябва да се плаща на всеки 6 месеца, докато Съветът прецени, че съответната държава е предприела ефективни действия. Ако конкретната страна продължи да не изпълнява задълженията си, Съветът на ЕС има право да наложи още по-строги санкции.
