Европейската комисия иска да подкрепи Украйна със заем на стойност минимум 140 милиарда евро, извлечен от главницата от замразените руски активи в рамките на ЕС. Планът е налице от доста време и предвижда Киев да върне средствата, ако Русия изплати репарации за нанесените щети във войната, но се сблъсква с огромни проблеми - най-вече страхове, че Кремъл може успешно да осъди блока в бъдеще за отнемане на авоарите. Докато ЕК води напрегнати преговори с държавите членки и най-вече с Белгия, където се държи най-голяма част от активите, позициите на много от страните остават неясни, включително на България.
Въпроси без отговор
Actualno.com изпрати въпроси до Министерството на финансите на 5 ноември с цел изясняване на позицията на страната ни по ключовата тема, защото има варианти, в които държавите членки може да плащат от собствените си средства, а това би било прекалено лош сценарий предвид така или иначе критикувания бюджет 2026. Над седмица по-късно обаче още не сме получили отговор на следните запитвания:
- Каква е позицията на България и в частност - на Министерство на финансите като ресорно ведомство, относно одобрението на "заем за репарации" за Украйна, обезпечен със замразените руски активи?
- При положение че Белгия не се съгласи на инициативата заради цитирани правни рискове, Европейската комисия предупреждава, че националните правителства на страните членки ще трябва да подкрепят Киев със собствени средства. Каква е готовността на България при такъв сценарий - в контекста на нуждата от "фискална дисциплина" (по думи на гуверньора на БНБ Димитър Радев)?
- Готова ли е България да сподели риска относно заема и как - нещо, за което Белгия настоява от съюзниците си в ЕС?
Още: Кризисна среща между ЕК и Белгия за замразените руски активи, от България валят послания
Проблемите с готвения от ЕК заем за Украйна
След началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. страните от ЕС и Г-7 замразиха общо около 300 милиарда долара на Руската централна банка. По-голямата част от тях се държат в белгийския депозитар Euroclear - 258 милиарда евро, по данни на белгийското финансово министерство. От тях 65 милиарда евро подлежат на пряк запор, а останалите 193 млрд. евро са средства по спрени трансакции на централната банка на Русия.
Към настоящия момент не са правени никакви официални стъпки към конфискация на активите заради правни рискове. Извлечените от тях печалби (трупащи се лихви) обаче бяха използвани от Г-7 за финансиране на заем от 50 милиарда долара за Киев. Сега идеята на ЕК е да се ползват главниците за нов кредит на стойност минимум 140 милиарда евро. Говори се дори за вариант от 185 милиарда евро, който САЩ подкрепят, твърди Reuters.
Снимка: iStock
Белгия обаче засега не желае да подкрепи плана за заема. Тъй като финансовата институция, държаща по-голямата част от активите, е именно там, страната се притеснява, че Русия някой ден може успешно да я съди. Наскоро Еврокомисията и белгийски представители проведоха ключова среща, за да обсъдят темата, а в същото време еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис каза от София: "Колкото по-дълго забавяме, толкова по-трудно ще става".
Домбровскис участва във форума "България на прага на еврозоната" в "Бояна", организиран от Министерството на финансите и Българската народна банка като част от разяснителната кампания за еврото. Там бе и президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, която повтори позицията на институцията си, че всяко използване на замразените руски активи за Украйна трябва да е в съответствие с международното право: Кристин Лагард от София: Държавите, които се интегрират успешно в еврозоната, стават с 10% по-богати.
Европейската комисия обаче не губи надежда, че белгийският премиер Барт де Вевер в крайна сметка ще се съгласи.
Проблемите за Украйна и може ли държавите от ЕС да вадят от собствения си джоб, за да помагат
Украйна ще се сблъска с бюджетен дефицит през следващата година, ако парите не пристигнат до пролетта. Без споразумение за използването на руските активи правителствата на страните от ЕС ще трябва да подкрепят Киев със собствените си средства, предупреждава Еврокомисията. Желанието за това не е особено голямо.
Още: Брюксел втвърдява тона: Или конфискуваме руските активи, или страните поемат разходите за Украйна
Белгийският премиер изложи условията, при които страната му би подкрепила плана за репарационния заем с руските активи. На първо място, Белгия иска да елиминира заплахата от вето на Унгария или друга страна по отношение на санкциите. На всеки шест месеца ЕС трябва единодушно да подновява наказателните си мерки срещу Русия, което означава, че всяка страна, която е близка до Кремъл - например Унгария или Словакия - може да откаже. Това пък би довело до автоматично размразяване на руските активи и следователно - до принуждаване на Euroclear да преведе всички санкционирани пари обратно на Кремъл.
Второ, Белгия иска другите страни от ЕС да споделят риска, като предоставят финансови гаранции за заема, ако Руската федерация прекрати войната и поиска обратно активите си, или ако адвокатите на Кремъл убедят съда, че Москва трябва да си получи парите. Дори ако всички страни от ЕС предоставят национални гаранции, Белгия иска да бъде сигурна, че такива плащания ще бъдат незабавни. ЕК предложи да отпусне заеми на всяка страна, която има затруднения да осигури пари в брой в кратък срок, но този подход би увеличил дълговете. Мярката е непопулярна не само за страната на Барт де Вевер, а още за страни като Франция и Италия, пише Politico. Едва ли и България ще е съгласна: Вече не сме отличници: Управляващите готвят сериозно увеличение на държавния дълг за три години.
И накрая, Белгия призовава ЕК да обмисли използването на настоящия 7-годишен бюджет на ЕС за гарантиране на заема, вместо да разчита на националните правителства. Теоретично, Еврокомисията би могла да използва част от паричния резерв, заделен в бюджета на ЕС, за да направи това. Идеята е добра, след като новият бюджет ще бъде представен през 2028 г. Само че не е ясно дали има достатъчно резерв за настоящия паричен фонд.
Снимка: финансовият министър Теменужка Петкова, Министерски съвет
ЕК с три варианта за финансиране на Украйна
Европейската комисия се надява през декември да бъде постигнато окончателно решение от евролидерите.
Междувременно Белгия бе предупредена от руската Служба за външно разузнаване (СВР), че ще има последици, ако бъде иззето запорираното със санкциите руско имущество: Москва заплаши Белгия с последици, ако изземе запорираното руско имущество.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи днес, 13 ноември, пред евродепутатите в Брюксел три възможности за продължаване на финансовата подкрепа на ЕС за Украйна. Една от възможностите е ЕС да изтегли заем от финансовите пазари, втората опция е това да направят държавите членки на основата на междуправителствено споразумение, а третата е да се използва запорираното руско имущество за предоставяне на заем на Киев.
Още: Фон дер Лайен: Имаме 3 варианта как да продължим финансовата помощ за Украйна
Зеленски: "Ако получим 140-160 милиарда евро, това ще е голяма загуба за Путин"
Украинският президент Володимир Зеленски също коментира темата със замразените руски активи тази сутрин, като заяви пред лидерите на ЕС, че за Москва би било „голяма загуба“, ако "успеем да получим тези пари по някакъв начин, било то чрез заем, гарантиран от други страни, или по друг начин“.
Zelensky says transferring €140-160B in frozen Russian assets to Ukraine would strike a major blow to Putin’s inner circle: “These are their funds, and it would destabilize their system.” He stressed the money wouldn’t just fund weapons, but domestic production of air defense… pic.twitter.com/6KDm9JKMed
— NOELREPORTS 🇪🇺 🇺🇦 (@NOELreports) November 13, 2025
„Ако успеем да получим тези 140-160 милиарда, това ще бъде голяма загуба за Путин и неговия кръг от хора. Знаете, че това са техните пари. Това наистина ще дестабилизира системата, тяхната клика“, добави той. Също така заяви, че Киев ще използва парите „не само за оръжия“, но и за производство на друго оборудване.
„Това (би било) важен сигнал за Русия: вижте, ако продължите, ще загубите от 35 до 80 милиарда през следващата година от търговията с енергия (в зависимост от това как ще действат санкциите, бел. ред.), плюс 140 милиарда в замразени активи. Това е важен инструмент за постигане на мир“, подчерта Володимир Зеленски, цитиран от The Guardian.
Още: ЕС е готов да покрие финансовите нужди на Украйна през следващите две години
