"Заслужили сме своята репутация като фискално отговорна страна през годините и това се демонстрира от едно от най-ниските съотношения на външен дълг спрямо БВП в Европа. От 2020 г. насам обаче постепенно губим тази позиция на фискална дисциплина. Потвърждавам многократно, че трябва да преобърнем тази тенденция". Така гуверньорът на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев коментира проектобюджета за 2026 г., който бе представен на 3 ноември.
Още: "Като магарета ще ни товарят с по-високи данъци": Финансист остро критикува Бюджет 2026
"В момента сме пред същата дилема от макроикономическа гледна точка с бюджета за 2026 г. – или стягане на контрола, ограничаване на разходите и инвестиране в дългосрочен ръстеж, или алтернативата - по-високи данъци и по-висок дълг. Трябва максимално скоро да се върнем на пътя на разумна дисциплина във фискалната политика. Предстоящите дискусии по бюджета ще покажат дали има политическа воля и решителност да се направи", каза той на съвместна пресконференция с президента на Европейската централна банка Кристин Лагард. Тя се проведе на 4 ноември в София като част от форума "България на прага на еврозоната". Събитието е организирано от Министерството на финансите и БНБ.
Лагард, от своя страна, припомни показателите на България за 2025 г.: 3% ръст, 3.4% инфлация, 3.9% безработица, 29.3% дълг към БВП и 4% фискален баланс. "Съответно България има изключително крепка история, върху която може да стъпи, и трябва да продължи по този път и да поставя тези стандарти", каза президентът на ЕЦБ.
Снимка: БГНЕС
Още: От единия джоб в другия: Бюджет 2026 вдига държавни заплати, като увеличава данъци и осигуровки
Увеличението на цените с евро
Тя бе попитана какви реални данни има от последните страни, които са приели и въвели еврото, във връзка с увеличение на цени. "Принципът е простичък – вземате настоящата цена в лева, има официален обменен курс, който ви дава цената в евро. Принципът на прехода е, че не може да има вариации и трябва с точност до стотната да съответства на предишната цена. Така беше в Хърватия и в други държави членки – там обикновено се увеличава цената преди преминаването в евро. Ако цените ще се променят, то те най-вероятно са променени", каза Лагард.
"Второ, трябва да има строгост и наблюдение от страна на властите, потребителите и инвеститорите, за да не могат хората да злоупотребяват. Това, което сме наблюдавали, е, че има малки отклонения заради закръглянето – някои в търговията се стремят да закръглят нагоре. Обикновено въздействието на увеличаване на цените е краткосрочно – от 6 до 12 месеца – и увеличението е между 0,2% до 0,4%. С времето това изчезва", увери Кристин Лагард.
Още: "Бюджетът не е просто табличка в Excel": Политолози за бюджет 2026 и магическите 3%
