Еврото в България остава. Това е изводът след решението на Съдът на Европейския съюз да отхвърли искането за временно спиране на въвеждането на еврото у нас. Това става ясно от определенията на председателя на Общия съд по две жалби.
И двете определения са по повод временно спиране на действието на решението и на регламента на страните-членки за приемането на еврото в България от 1 януари 2026 г.
Още: Преходът към еврото приключи: Отчет на властта
Решението на съда
От съда поясниха, че исканата мярка е само временна и се приема много рядко от Съда.
Жалбоподателите настояват тя да бъде в сила до окончателно вземане на решение. До този момент обаче Съдът не е решил дали жалбите да бъдат обявени за допустими.
Едната жалба е от няколко души и е анонимизирана, но е подадена е от адвокатите Румяна Ченалова и Станимир Минков. Ченалова стана общественоизвестна с казусите "Белведере" и "Яневагейт". Жалбата е "Страна - членка и други срещу Съвета на ЕС".
Още: Еврото и цените на имотите: Какво се случи?
Втората жалба е дело на партия "Възраждане". Жалбата "Стоянов срещу Съвета на ЕС" е подадена от българския евродепутат Станислав Стоянов от "Възраждане" и крайно дясната група "Европа на суверенните нации", предаде БНР.
Съдът на Европейския съюз поясни, че за да бъде прието искането на жалбоподателите, то трябва да отговаря на три условия - искът не трябва да е очевидно неоснователен, неотложност, която предполага да има риск от сериозна и непоправима вреда, ако не се вземат мерки, и баланс на интересите.
Източник: iStock
Нагласите спрямо еврото
3 месеца след въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 г. проучване показва, че подкрепата сред широката общественост и бизнеса за членството в еврозоната и начина, по който протича този процес, устойчиво се затвърждава. Основната продължаваща тревога е свързана с ръста на цените.
Позитивните нагласи относно присъединяването на България към еврозоната категорично доминират над негативните – те са ясно изразени не само сред бизнеса, но вече и сред гражданите.
54% от тях одобряват въвеждането на новата валута, срещу 41% неодобряващи.
При бизнеса съотношението е 74%:24%, като тези оценки запазват устойчивост през почти целия период на мониторинга.
Част от по-категоричните противници сред гражданите и най-негативно настроените представители на малкия и среден бизнес също променят мненията си в умерено позитивна посока. Сред основните фактори за тази положителна тенденция е спокойният и плавен преход към еврото, който опровергава страховете на хората за значителни проблеми след въвеждането на новата валута и внася успокоение за техните спестявания и курса, по който ще обменят левовете си.
