Вноската на България в бюджета на ЕС скочи с 30% през тази година - защо?

Първата корекция дойде с актуализацията на бюджета от служебния кабинет, която беше одобрена през септември от 46-тото Народно събрание, като вноската бе увеличена със 103.5 млн. лева. В началото на декември, вторият служебен кабинет пък одобри допълнителни разходи в размер на до 115 млн. лева, като средствата отново трябва да отидат в посока бюджета на ЕС. Така според оригиналните разчети за тази година, страната ни трябваше да внесе в общия бюджет на ЕС сумата от 1.462 млрд. лева, която сама по себе си щеше да е най-високата вноска откакто сме член на Европейския съюз.

След актуализацията на бюджета, вноската беше повишена до 1.566 млрд. лева, а след решението на Министерски съвет в началото на декември, сумата, която България ще внесе по бюджета на ЕС би следвало да нарасне до около 1.681 млрд. лева, ако добавим допълнителния разход към заложената в актуализирания бюджет стойност на вноската към ЕС.

Благодарение на допълнителните разходи тазгодишният принос на страната ни към бюджета на ЕС нараства с приблизително 30% спрямо номиналната сума по вноската от предходната 2020 година, която възлизаше на 1.295 млрд. лева.

Приносът ни към бюджета на ЕС през тази година е близо три пъти по-висок спрямо първата година от членството ни, когато вноската на страната ни бе в размер на 592.5 млн. лева. Увеличението спрямо 2007 година е логично, тъй като върви ръка за ръка с нарастването на българската икономика през последните 14 години.

Максимален осигурителен враг пред портата

За първите 11 месеца на тази година, България е изплатила 1.54 млрд. лева от вноската си в бюджета на ЕС, сочат предварителни данни и оценки за бюджетното салдо по консолидираната фискална програма към края на месец ноември, публикувани от финансовото ведомство.

Защо имаше корекции на два пъти?

Първата корекция на сумата, която трябва да внесем в бюджета на Европейския съюз, бе заради комбинираното въздействие на измененията в разходната и приходната политики на ЕС, става ясно от мотивите към проекта за актуализация на бюджета за 2021 година.

От една страна излизането на Великобритания от ЕС принуди приемането на регламент за приспособяване, тъй като Брекзит ще доведе до увеличаване на разходите за бюджета на ЕС над максималния размер, записан в Многогодишната финансова рамка за 2021-2027 година. От друга страна, несигурността на прогнозите от миналата година върху, които са правени разчетите за отделните вноски на страните членки, провокираха "значително повишаване" на вноската в резултат на актуализацията на прогнозите на ниво ЕС през май тази година. Несигурността идва от ефектите върху икономиката в резултат на пандемията.

"При това крайният ефект е значително повишаване на вноската на страната вследствие и измененията (в посока намаление) на вноски на държави членки, направени при прилагане на актуализираните прогнози от май 2021 г.", пише в мотивите.

Не на последно място, отрицателно въздействие са оказали и значителни по размер допълнителни плащания през настоящата година, които е нямало как да бъдат предвидени при изготвянето на прогнозите през миналата година, добавят от вносителите на проекта за актуализация.

Втората корекция в размер на до 115 млн. лева дойде след решение на служебния Министерски съвет от заседание, проведено на 8.12.2021 година. Служебният кабинет одобри допълнителни разходи от централния бюджет за плащане на вноската на страната ни в общия бюджет на Европейския съюз. Причина за това е засиленият внос в България през втората половина на тази година и увеличението на приходите от мита, които са дължими към бюджета на ЕС, става ясно от съобщението на пресцентъра на Министерски съвет.

Паралелно с това България трябва да изплати и дължима сума в резултат на занижени стойности при вноса на текстилни изделия и обувки от Китай, които провокират очаквана загуба на собствени ресурси. "В допълнение, ще се изплати и дължимата сума от страната ни заради очаквана загуба на традиционни собствени ресурси, в следствие на занижени стойности при вноса на текстилни изделия и обувки с произход от Китайската народна република", пише в съобщението.

Допълнителните разходи няма да доведат до влошаване на одобреното салдо по държавния бюджет за 2021 година, добавят от правителствената пресслужба.

Трябва да се отбележи, че от допълнителните 115 млн. лева, одобрени от Министерски съвет, едва 5.6 млн. лева ще отидат за обезпечаване на плащането през месец декември и на последната годишна вноска от България в бюджета на ЕС въз основа на събраните през октомври традиционни собствени ресурси (т.е. мита) през месец октомври.

Останалата част в размер на 109.3 млн. лева ще бъдат внесени в бюджета на ЕС под условие във връзка с получено по-рано през годината съобщение от Европейската комисия (ЕК) за направени от нейна страна предварителни оценки относно очаквана загуба на традиционни собствени ресурси във връзка с вноса на текстилни изделия и обувки със занижена стойност произход от Китайската народна република, посочват за Actualno.com от пресцентъра на Министерство на финансите.

"Аналогични съобщения са били получени от всички държави членки, с оглед извършване от тяхна страна на плащания под условие, с които да се прекрати натрупването на лихви за забава по съответните суми.", обясняват от финансовото ведомство, като добавят, че подобни корекции са правени три пъти в ЕС откакто сме член, а именно 2008, 2014 и настоящата 2021 година.

Как се изчислява вноската на България в бюджета на ЕС

Вноската на България в общия бюджет на Европейския съюз се определя на база няколко категории собствени ресурси, става ясно от сайта на Министерство на финансите.

🔴 Традиционни собствени ресурси – включват мита, които държавите членки събират от името на ЕС. Дължимите мита се основават на Общата митническа тарифа и се считат за нетни приходи на ЕС, които произтичат директно от законодателството на Съюза. Държавите членки са отговорни за тяхното установяване, отчитане, възстановяване и предоставяне на ЕК, като следва да задържат 25% от сумите като компенсация за направените административни разходи по събирането им.

🔴 Ресурс на база ДДС – определя се чрез прилагане на единна ставка към националните ДДС-бази на държавите членки, хармонизирани съобразно правилата на Съюза. Размерът на този вид приходи се определя от претеглена средна ставка за ДДС, изчислявана от националните администрации всяка година към която се добавя единна изискуема ставка в размер на 0.3% за всички държави членки.

🔴 Ресурс на база БНД (брутен национален доход) – това е т. нар. „балансиращ“ ресурс, който следва да осигурява необходимите приходи за покриване на разходите, надвишаващи сумата, финансирана от останалите ресурси. Ресурсът на база БНД се определя чрез прилагането към БНД на държавите членки с единна ставка, която варира от една финансова година до друга. На практика няма ограничения за размера на тази ставка, освен тавана, който за настоящата МФР (многогодишна финансова рамка) ограничава общия размер на всички собствени ресурси до 1,40% от БНД на ЕС.

🔴 Ресурс на база нерециклираните отпадъци от пластмасови опаковки – въвежда се в контекста на политиката на ЕС по околна среда и климат. Ще се изчислява чрез прилагане на единна ставка от 0.80 евро на килограм към прогнозираното количество нерециклирани отпадъци от пластмасови опаковки от всяка държава членка за дадената година. С цел избягване на прекомерно отрицателно въздействие върху част от държавите членки се въвежда и механизъм, чрез който се намаляват годишните им вноски от този собствен ресурс (от този механизъм ще се възползва и Република България).

🔴 Корекции – в периода 2021–2027 г. пет държави членки ще се възползват от брутни намаления на годишните си вноски на база на БНД: Дания – 377 млн. евро, Германия – 3 671 млн. евро, Нидерландия – 921 млн. евро, Австрия – 565 млн. евро и Швеция – 1 069 млн. евро. Брутните намаления се финансират от всички държави членки.

Източник: Министерство на финансите

Още:

Максимален осигурителен враг пред портата

Какво ще стане, ако настъпи 2022 година, а България няма държавен бюджет?