НПО: Държавата не може да се справи със стигмата и неприемането на пациенти с ХИВ

Близо 30 години след откриването на вируса, благодарение на антиретровирусната терапия за ХИВ, ние сме свидетели на огромен напредък и успех в контролирането и трайното потискане на вирусната активност. На практика инфекцията, считана за смъртна присъда, се превърна в хронично заболяване, с което пациентите живеят и имат нормална продължителност на живота (до 50 години след инфектирането). Научният консенсус „неоткриваем=непредаваем“ е признат от Световната здравна организация, от ООН, както и от българските здравни власти в ръководството за лечение и контрол на ХИВ. Сега знаем, че ако пациент приема антиретровирусната си терапия и достигне до под 40 копия на вируса в милилитър кръв, то той не може да предаде ХИВ по време на незащитен сексуален контакт или на манипулации с кръв, както и може да има здрави, неинфектирани деца.

БЧК отбелязва Световния ден за борба с ХИВ/СПИН

Българският Младежки Червен кръст организира редица инициативи и събития, посветени на 1 декември – Световния ден за борба с ХИВ/...

Прочети повече

Сериозен проблем остава достъпът на пациентите с ХИВ до медицинска помощ извън рамките на вирусологичното проследяване. Този проблем е дефиниран като характерен за изоставащите в развитието си страни и затова към световната стратегия за борба с ХИВ „90-90-90“ (90% от хората се изследват, 90% знаят статуса си, 90% имат достъп до терапия) бе добавено и четвърто 90 – достъп до здравни грижи за пациентите, за по-качествен живот с ХИВ, съобщават още от НПО.

За съжаление не са единични случаите, в които на пациенти с диабет, онкологични заболявания, кардиологични проблеми се отказва директно или мълчаливо нужното лечение или хирургична интервенция заради ХИВ. Тези пациенти биват насочвани към отделенията за контрол на ХИВ, без това да е необходимо. Ставали сме свидетели как пациент с ХИВ е насочен за гипсиране на счупен крак към инфекциозната болница в София, без значение, че това не е от компетенциите на вирусолозите.

Тази стигма убива хората. Незнанието убива пациентите.

По този начин млади, работоспособни българи загиват не в следствие на ХИВ/ СПИН, а на друг здравословен проблем, чието лечение, дори в условия на спешност, бива отказвано. Зад този отказ ние виждаме обоснования страх на медицинския персонал от заразяване. Страх, който се дължи на липсата на информация.

Набирането на колосална сума за борба със СПИН и туберкулоза в световен мащаб върви успешно

Правителства, филантропи и частни фирми са на път да постигнат целта от 14 милиарда долара за плана за спасяване на 16 милиона живота в...

Прочети повече

А науката е категорична – трайната вирусна супресия (потискане) води до това пациентите да не могат да предават вируса.

"Като организация, която защитава правата на пациентите, ние вярваме, че за европейска страна с добри медицински специалисти, персистирането на такъв проблем в 21 век и липсата на информация сред лекарите, медицинските сестри, студентите – бъдещи лекари и здравните специалисти изобщо, е повече от тревожно. Уви, няма друго заболяване, към което да има такава стигма и неразбиране.", казват още от НПО.

Единственото, което е необходимо да се прави, когато се лекува пациент с ХИВ, е да се спазват правилата за безопасност на работа, които са валидни за всички пациенти, независимо от техния ХИВ статус. Тоест на всеки пациент да се гледа като на рисков и да се ползват ръкавици, маски, очила и други средства за лична безопасност, категорични са от организацията.