Контрол, прозрачност и санкции. Такива мерки предвиждат от Изпълнителна агенция "Медицински надзор", за да органичат нерегламентираните плащания и доплащания от здравноосигурени лица за оказана медицинска помощ.
За тази цел ще бъде извършен анализ на вече установени и санкционирани лечебни заведения за неправомерно получени суми и на тази база ще бъдат планирани периодични одити на лечебните заведения с повишен риск.
От ИАМН съобщават, че за да защитят икономическите права на гражданите, ще задълбочат сътрудничеството си и с други контролни институции, за да бъде увеличен броят на съвместните проверки с НЗОК, РЗИ и икономическа полиция.
Още: Половината българи доплащат за здраве: Всеки четвърти е отложил изследване, защото му е скъпо
Също така ще бъде оптимизиран и обменът на информация с прокуратурата при съмнения за извършени финансови престъпления и измами.
Кои доплащания са законни
ИАМН напомня, че правомерните плащания от страна на здравноосигурените лица в България са ясно регламентирани и са изключение, а не правило. Това е така, защото повечето основни дейности се покриват от Национална здравноосигурителна каса.
Ето кои доплащания са законни:
Още: Рокада в здравния сектор: Освободиха шефа на "Медицински надзор"
Потребителска такса. Дължи се при: преглед от личен лекар, преглед от специалист, болничен престой (на ден, с ограничение до 10 дни, след това е без потребителска такса). Размерът на потребителската такса е нормативно определен. Някои групи лица са освободени (деца, бременни, хора с определени заболявания или увреждания и др.). Лечебните заведения са длъжни да поставят на видно място списък с освободените групи лица.
За избор на лекар или екип (по желание). Плаща се само ако пациентът доброволно е поискал с писмено заявление конкретен лекар или екип. Преди това задължително подписва декларация за информираност, вкл. за цената. Не може да бъде наложено.
За медицински изделия или консумативи извън покритите от НЗОК. В случаите, когато е в интерес на пациента да се използват: по-скъпи импланти, специални медицински изделия, които не са напълно покрити от касата. Болницата е длъжна да предложи вариант, покрит от НЗОК (ако има такъв), както и да информира пациента и близките му за разликата в цената.
Допълнителни услуги и подобрени битови условия. Например: самостоятелна стая; телевизор, интернет; самостоятелен сестрински пост; допълнителен комфорт. Тези услуги се предоставят извън медицинската помощ и са по желание, могат и да не се ползват.
Още: "Медицински надзор" ще има достъп до пациентските досиета
Услуги, които са извън обхвата на заплащане от НЗОК: Това са прегледи или процедури, които: не са включени в основния пакет или са естетични (напр. козметични интервенции). Тези дейности може да се заплащат изцяло от пациента.
Лекарства (в определени случаи). Някои лекарствени продукти се заплащат частично (с процент участие), когато това е посочено в съответната клинична пътека. В интерес на пациента може да се предложат и лекарствени продукти, които се заплащат изцяло от пациента (ако не са реимбурсирани).
Източник: iStock
Кои доплащания са незаконни
На обратния полюс са най-честите незаконни доплащания. Те са:
"Такса избор на екип", когато реално няма избор. В Много от случаите лечебните заведения си позволяват да искат заплащане за избор на екип, без реално пациентът да има алтернатива (напр. когато в отделението има само един екип, но въпреки това изискват плащане от всички хоспитализирани, като казват „така се прави тук“). Пациентите следва да знаят, че заплащането е законно само ако изборът е доброволен и документиран със писмено заявление от тяхна страна, след подписано информирано съгласие за източника на финансиране. От изключителна важност е преди да подпишат формуляра за информирано съгласие пациентите внимателно да прочетат текста му.
Пакети с "допълнителни услуги". В някои големи болници е практика да се предлагат „пакети“, които включват информационен асистент, обучение против падане, административно обслужване и др. Тази практика е проблемна и дори незаконна, когато пациентът е задължен да закупи тези пакети и без тях не може да бъде приет и лекуван. В много случаи тези пакети включват част от болничните грижи, които са платени от НЗОК и обикновено става въпрос за скрито дублиране на заплащането. Задължителното заплащане на такива „пакети“ почти винаги е в нарушение, особено ако включва елементи от основната медицинска грижа или е условие за лечение.
"Консумативи", които би трябвало да са включени в цената на клиничната пътека, която НЗОК заплаща. Често определени болници искат доплащане за ръкавици, системи, стандартни материали, лекарствени продукти под предлог, че в момента липсват в лечебното заведение. В тези случаи заплащането за сметка на пациента е неправомерно.
Все още има болници, които искат „дарение“ преди или по време на лечение с намека, че без това „няма да стане“. Това е незаконна практика, ако е обвързана с лечението.
Още: Тревожни данни: Онкоболни доплащат за лечение, ето по колко и за какво
Плащане за по-добри условия без алтернатива. Например „няма свободни безплатни стаи“ или „трябва да платите за нормално обслужване“. Това е неправомерно, ако на пациента не е осигурена стандартна (безплатна) опция.
Как можем да се защитим
От ИАМН са категорични, че пациентите могат да се защитят от неправомерни практики, но винаги трябва да направят няколко неща:
- Винаги да питат дали услугата се покрива от НЗОК и дали е задължителна или по желание
- Никога да не подписват формуляри за информирано съгласие без да са прочели внимателно текста.
- Винаги да изискват платежен документ - касов бон, фактура.
- При съмнение за неправомерно изискване на заплащане или доплащане за оказана медицинска помощ да подават сигнали до Изпълнителна агенция "Медицински надзор" и до НЗОК.
Чрез комбинация от контрол, прозрачност и санкции Изпълнителна агенция "Медицински надзор" може да ограничи неправомерните искания за заплащане или доплащане от страна на лечебните заведения.
От институцията също така съобщиха, че ще бъдат планирани и проведени кампании за разясняване кои дейности са безплатни за здравноосигурени лица, както и публикуване на ясни списъци с медицински дейности и услуги, които не се покриват от НЗОК.
