Здравната система е недофинансирана, а всеки втори българин доплаща за здраве. Основно се доплаща за лекарства и прегледи при личен лекар или специалист.
Делът на хората, които са доплащали за здравни услуги през последната година, нараства от 23% до 50%.
Един от най-отчетливите резултати от изследването е високото доверие към медицинските специалисти и болнични заведения у нас. Много по-ниско обаче е доверието в ресорните институции - министерство на здравеопазването и НЗОК.
Още: 1 медицинска сестра за 2 легла: Какво гласи новият стандарт по здравни грижи
Това сочат данните на национално представително социологическо проучване, реализирано от агенция "Тренд", по поръчка на БЛС.
За около 800 000 души, основно възрастни граждани, разходите за здравеопазване са много сериозна тежест, каза Димитър Ганев, директор на "Тренд", който представи данните от проучването "Нагласи към системата на здравеопазването в България".
Отлагане на прегледи заради липса на пари
Близо 1/4 от българите са отлагали определена медицинска процедура заради липса на финансови средства, каза още Ганев.
За 40% разходите за здравеопазването са умерена тежест, а за 13% тези разходи не представляват никаква тежест.
4% от участниците посочват, че нямат никакви разходи за здравеопазване, а други 4% отговарят, че не могат да преценят каква тежест за тях са разходите за здравеопазване.
Вярваме на лекарите и болниците, но не и на институциите
Данните показват, че най-високо е доверието към личните лекари и лекари специалисти, като общият процент на отговорилите, че имат голямо доверие и че по-скоро имат доверие, достига 80%.
Още: Вместо сестра - фризьорка: Повечето медицински сестри завършват, но работят друго
Доверието в институциите традиционно е най-ниско. 19% нямат никакво доверие на НЗОК, 21% нямат никакво доверие на Министерството на здравеопазването, а 18% - на частните застрахователни компании, показват резултатите от проучването.
Запитани дали пакетът от здравни услуги, които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) покрива, отговаря или не на нуждите на пациентите, 40% посочват, че по-скоро не отговаря, а три процента казват, че напълно отговаря.
Според 47% от участниците в проучването здравните услуги, които трябва да бъдат включени или по-добре заплатени от НЗОК, са образните изследвания - ехография, мамография, изследване с ядрено-магнитен резонанс, скенер. За профилактични прегледи и изследвания, както и за скъпи терапии и специализирани лечения отговарят по 37% от запитаните. За по-високо реимбурсиране от НЗОК или за заплащане от страна на НЗОК за рехабилитация и медицински изделия отговарят по 12%, показват още данните. По-добре платени или включени нови дентални услуги искат 35% от запитаните, предаде БТА.
Без допълнително здравно осигуряване са 76% от участниците в проучването, 18% имат допълнително здравно осигуряване, а 6% не знаят дали имат или не са отговорили на въпроса.
Още: Палатков лагер до победа: Медици от болниците и спешната помощ започват протести през март
Доплащането за здраве
На въпрос дали през последната година им се е случвало да доплащат за здравни услуги извън потребителската такса, която заплащат, половината от участниците отговарят, че им се е случвало, на 38% от запитаните не им се е случвало, а 12% казват, че не им се е налагало да ползват здравни услуги през последната година.
Най-голям процент – 67%, е било доплащането за лекарства, следвано от доплащането за преглед при личен лекар или специалист – 57%.
Почти всеки трети – 28%, казва, че е доплащал за медицински консумативи, 20% - за болнично лечение, 14% - за избор на екип, 9% - за рехабилитация, 4% - за дентални услуги, 1% -дарение на лечебното заведение.
От участниците в проучването 87% не са си проверявали пациентското досие. От 13%, които са проверявали пациентското си досие, 84% не са открили нередности в него, 12% са открили, а останалите не отговарят на въпроса.
Запитани дали през последната година са преминали годишен профилактичен преглед, който се покрива от здравната им осигуровка, 59% отговарят положително.
Източник: БГНЕС
Проблемите в здравеопазването
Основните проблеми на здравната система в България според 45% от запитаните са нерегламентираните плащания или корупционни практики, според 41% - липса на достатъчно медицински специалисти, според 32% - лошо управление на лечебните заведения, според 28% - недостатъчен контрол върху качеството на медицинските услуги, според 25% - неравномерен достъп в различни региони на страната, и др.
На въпрос дали подкрепят въвеждането на задължително продължаващо медицинско обучение за лекарите в България, 80% отговарят утвърдително, 6% не подкрепят, а 14% не могат да преценят.
76% от участниците смятат, че този тип обучение ще повиши доверието им в здравната система.
