Над 500 000 души в България не плащат здравни осигуровки. Близо 77% от клиничните пътеки в България в момента са остойностени под реалната си справедлива цена, а болничната помощ на практика работи при условия на силно недофинансиране и има реална опасност от масови фалити на болници.
Това заяви председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов.
По думите му в сравнение с 2021 г. болничната помощ реално е понесла т.нар. "минус 83% инфлация". Това означава, че при актуализирани разходи и нарастващи цени лечебните заведения получават значително по-малко средства за същите дейности.
Още: Нередовна заплата от 570 евро: Унизени лекари се вдигнаха на протест
Грешното остойностяване на клиничните пътеки
"При това положение е трудно да се говори за устойчиво развитие на здравеопазването. В момента много болници просто оцеляват", заяви председателят на БЛС.
Икономическият анализ сравнява реалното заплащане на клиничните пътеки в 10 медицински специалности с тяхната справедлива цена. Разликите, по думите на д-р Брънзалов, са "стряскащи".
Той даде пример с клиничните пътеки по нервни болести, където средната цена на лечение е около 616 евро, докато справедливата стойност според анализа е 2443 евро. При други специалности средната цена на лечение достига 2416 евро, а реалната икономически обоснована стойност е над 6200 евро.
Още: Всеки трети в болница: Как системата стимулира хоспитализациите и дългото лечение
"Тези разлики са в пъти. Това е системен проблем, а не изключение", подчерта той.
Д-р Брънзалов смята, че при липса на адекватни мерки, делът на доплащането от страна на пациентите ще продължи да нараства.
"Тези средства не се покриват от никого – нито от държавата, нито от касата. Натискът пада върху лечебните заведения и върху пациентите", каза той, цитиран от Нова тв.
Източник: БГНЕС
Много хора не плащат осигуровки, чакат ни фалити на болници
Още: Болници у нас пред закриване: Спасяват ги лекари от Индия, Судан, Сомалия и Ирак
Д-р Брънзалов припомни, че България е на последно място в Европейския съюз по процент от брутния вътрешен продукт, отделян за здравеопазване. За сравнение той даде Австрия, където публичните средства за здраве са около 11 пъти повече в абсолютна стойност, при сходна територия и население.
"Австрийците не боледуват по-различно от българите. Разликата е във финансирането", отбеляза той, като допълни, че в страни като Франция, Норвегия и Австрия делът от БВП за здравеопазване е двойно по-висок от този в България.
Експертът посочи и друг проблем - това, че над 500 000 души в България не плащат здравни осигуровки, но по различни начини ползват здравни услуги. По думите му това допълнително натоварва системата.
Според него има възможни допълнителни източници на финансиране като например насочване на част от акцизите върху тютюневите изделия към здравеопазването – практика, която съществува в редица европейски държави.
Председателя на БЛС е на мнение, че рискът от фалити на лечебни заведения е реален и вече има болници в тежко финансово състояние. Особено уязвими са лечебни заведения в региони с малка и застаряваща популация.
"Ако една болница е необходима за даден регион, държавата трябва да я подкрепи. Хората навсякъде имат нужда от достъп до здравна грижа", заяви той.
