Древен анадолски език, някога говорен от жителите на пристанищния град Сиде, внезапно започна да разкрива своите тайни. Благодарение на нови открития на южното крайбрежие на Турция, археолозите разшириха известната сидерианска азбука от 26 на 31 букви. Този пробив предостави на лингвистите нов материал за дешифриране на един от най-загадъчните и неуловими езици на Средиземноморието.
Езикът, който е накарал древните гърци да забравят диалекта си
Нови знаци бяха открити по време на разкопки в древния град Сиде, разположен в област Манавгат в провинция Анталия. Ръководителят на археологическата мисия, професор Феристах Аланяли, заедно с европейските лингвисти Михаела Синко и Алфредо Рица, в момента изучават подробно двуезичните и многоредови надписи. Тези текстове би трябвало да помогнат на учените най-накрая да разшифроват ръкописите от Сиде след десетилетия пълна несигурност.
Прочетете също: Загадка за археолозите: Откриха гигантски подземен тунел близо до Йерусалим
Досега сидетският език е бил известен само от оскъдни надписи върху фрагменти и легенди върху древни монети. Историците обикновено го класифицират като принадлежащ към изчезналия анадолски клон на индоевропейското езиково семейство – роднина на ликийския и карийския. Възстановяването на пълната му структура обаче досега е било невъзможно поради катастрофален недостиг на материали.
„Открити са малко надписи и почти всички са много кратки, буквално с дължина един или два реда. Това превърна дешифрирането им в истински кошмар за изследователите. Ситуацията обаче се промени драстично напоследък“, отбелязва професор Аланяли.
Основната причина за оптимизъм е откриването на големи многоредови надписи, съдържащи 30 до 40 реда текст, както и двуезични надписи. За лингвистите двуезичните надписи са истинско съкровище. Те им позволяват да сравняват непознати драсканици с добре изучен език ( в този случай старогръцки). Чрез търсене на съвпадения в имена, титли или топоними, учените изчисляват значението на непознатите букви.
В същото време изследователите се натъкнали на много интересна езикова следа. Думите „ Siruawn“ и „Siruawan“ се повтарят често в текстовете. Учените са единодушни, че това е собственото име на град Сиде.
Това откритие е от огромно значение за историците. Думата „ Сиде“ означава „ нар“ на древните анадолски диалекти. Този плод е бил основният символ на града и редовно е бил изобразяван върху местни древни монети. Интересното е, че отглеждането на нар остава основата на местния селскостопански бизнес в Анталия, демонстрирайки забележителна хилядолетна традиция.
Прочетете също: Истинското лице на Исус: Разкопки в Турция шокираха археолозите
Туристите обикновено свързват древния Сиде с величествени гръцки и римски руини – театри и колонади. Последните разкопки обаче доказват, че много преди пристигането на гърците тук е процъфтявал съвсем различен живот. Сидетският език е от лувийски произход. Градът е бил стар и развит още преди пристигането на първите гръцки колонисти.
Древните хроники са запазили странна история за заселници от гръцкия град Киме. Според легендата, веднага щом акостирали в Сиде, те мигновено забравили родния си гръцки език и започнали да говорят на диалекта на местните „варвари“. За историците този мит е пряко доказателство за силата на местната култура, която буквално асимилирала новодошлите от Запада.
Нещо повече, сидетският език се оказал забележително устойчив. Той се запазил дори след масивните завоевания на Александър Велики, когато гръцкият език бил насилствено въведен като единствен официален език в цяла Анатолия. Надписите доказват, че жителите на Сиде продължили да пишат и говорят родния си език поне двеста години след смъртта на великия пълководец – до края на втори век пр.н.е.
Новите открития също така разсейват дългогодишния евроцентричен мит, че Източното Средиземноморие е било „ цивилизовано“ изключително от западни мигранти. Всъщност Сиде отдавна е гледал на изток.
Археолози са открили в града два уникални печата, датиращи от 7 век пр.н.е. Единият от тях, неоасирийски, е открит по време на съвременни разкопки. Другият, неовавилонски, е закупен от италиански изследователи от местни фермери преди началото на Турската война за независимост. Тези артефакти ясно показват, че Сиде е бил дълбоко интегриран в културните и търговски сфери на могъщи източни империи много преди елинизацията.
Прочетете също: За пръв път от 700 години: Отвориха гробницата на кралица Елисенда, какво откриха археолозите в нея
