На 28.07.2026г. се навършиха 112 години от началото на едно от най-тежките и разтърсващи събития в световната история - Първата световна война. Конфликтът, в който губят живота си повече от 15 милиона души, а световните икономически загуби възлизат на над 360 млрд. долара, до ден днешен остава в учебниците като едно от най-унищожителните и катастрофални събития в съвременна история.
Всеки, който е внимавал в часовете по хуманитарни науки, е наясно с причините и повода за избухването на войната. В края на XIX и началото на XX век националистическите идеи на стария континент се засилват. Народи като сърбите искат обединение на всички южни славяни, докато големи империи като Австро-Унгария се опитват да запазят контрола си над различни етнически групи.
Империалистичните амбиции на Великите сили създават предпоставка за съревнование за колонии, пазари и влияние. Това увеличава напрежението между тях, особено между Германия и Великобритания, и между Германия и Франция.
Държавите постепенно започват да инвестират огромни средства в армии и в въоръжение, подготвяйки се за неизбежно предстоящ конфликт, чието начало идва по едно случайно стечение на обстоятелствата.
Завоят, който промени хода на историята
Източник: Wikipedia
Непосредственият повод, който слага началото на войната, се случва точно един месец преди Австро-Унгария да обяви война на Сърбия и да отприщи главоломния катаклизъм.
Берлинският договор от 1878 г. не преобръща хода на историята само за България. Австро-Унгария получава право да окупира и да наложи своя администрация в Босна и Херцеговина, въпреки съхранения формален суверенитет над тези земи от страна на Османската империя.
Впоследствие през 1908 г. Австро-Унгария официално анексира тези територии. Част от южните славяни обаче, оказали се под новата имперска окупация, категорично не одобряват новото си положение и се стремят да се присъединят към съседното Кралство Сърбия, получило, през 1882 г., своята независимост.
На 28.06.1914 г. австро-унгарският ерхерцог Франц Фердинанд и неговата съпруга София Хогенберг, се намират в Босна, за да да наблюдават военните маневри и да открият музея в Сараево. Като привърженик на триализма, Франц Фердинанд е известен сред радикалните сърбошовинистични кръгове със своята подкрепа към идеята двукомпонентната Австро-Унгарска империя да се превърне в трикомпонентна Австро-Унгаро-Славянска.
След като разбират за присъствието на ерхцога Франц Фердинанд в Сараево, тайната организация “Млада Босна”, която действа под шапката на друга радикална тайна организация “Черна ръка”, взема решението да организира атентат срещу австро-унгарския аристократ.
Убийството е възложено на група от 6 заговорници, като поне 3 от тях – в това число и Гаврило Принцип (който в последствие дърпа фаталния спусък) – са сериозно болни от туберкулоза, нелечима по това време болест с фатален край.
Малко преди 10 ч. сутринта в неделя на 28 юни 1914 г. австрийската делегация слиза на Сараевската гара. В 10:10 ч. кортеж от шест автомобила (височайшата двойка пътува във втория заедно с генерал Потиорек), преминава през централните улици, приветстван от насъбралите се тълпи.
Младите терористи ги чакат близо до централния полицейски участък. Младият Неделко Чабринович хвърля граната, но вместо да уцели автомобила, в който се придвижва Франц Фердинанд, гранатата убива шофьора на третата кола и ранява нейните пътници, полицай и случайни зрители от тълпата.
Веднага след акцията Чабринович поглъща предварително дадената му отрова, но тя не действа. Усещайки, че няма реакция, терористът се опитва да скочи в река Миляцка, но е хванат от тълпата, пребит и предаден в ръцете на закона. Останалите заговорници не успяват да направят нищо повече поради тълпата, която се насъбира около кортежа и по всичко личи, че покушението се проваля.
Вместо да послуша съветите на своите придворни и да напусне града, Франц Фердинанд влиза в градската ратуша, за да чете реч и да смъмри администрацията за липсата на ред и мерки за безопасност. Австро-унгарският ерхерцог продължава чинно да следва ежедневните си ангажименти, но като съвестни владетели, той и съпругата му решават да посетят болницата, където са настанени ранените от покушението.
През това време, един от атентаторите - 19 годишният Гаврило Принцип - се намира близо до Латинският мост, пред едно от популярните босненски кафенета. Редица историци все още спекулират какви са причините младият атентатор да не напусне веднага града след проваленото покушение, а версиите циркулират между двете крайности - от отчаяние и мъка, до неоправдана надежда за повторен опит.
Източник: Wikipedia
Шофьорът (Франц Урбан), който превозва Франц Фердинанд и неговата съпруга обаче, се оказва незапознат с промяната на маршрута и вместо да продължи към болницата, Урбан завива по улица “Франц Йосиф”, следвайки оригиналния график.
Без да губят време, пътуващите обясняват на водача, че трябва да мине по друг път, и той започва бавно да обръща тежката кола в правилната посока. За да обърне безпроблемно автомобила, шофьорът спира колата точно пред тротоарно кафене край Латинския мост, където се намира обезверения Гаврило Принцип.
Като падаща звезда на желанията, изуменият Принцип вижда своите мишени точно пред очите си. Без колебание, студентът скача и стреля с браунингa по колата, като улучва тялото на София и врата на Франц Фердинанд.
Също като своя съмишленик, Гаврило опитва да се отрови с предварително приготвена ампула, но опитът и този път е неуспешен. Прави опит да се застреля, но виждайки го да размахва пистолет, тълпата се хвърля върху него и го избива от ръцете му. Насъбралите се хора го пребиват както и Чабринович, но толкова жестоко, че в затвора се налага да му ампутират ръката.
Автомобилът с престолонаследника бърза да стигне до резиденцията на губернатора, но височайшите посетители не успяват да оцелеят. Те умират в разстояние от няколко минути: първо София, а след това Франц Фердинанд.
Източник: Wikipedia
И ето как, заради един объркан маршрут и неправилно взет завой, случайността среща съдбата, а два куршума пренаписват завинаги хода на историята.
Десетки историци и експерти по света спекулират какъв щеше да бъде развоят на световните събития, ако обстоятелствата не се бяха случили по този начин. Макар мнозина да са убедени, че напрежението между Великите сили рано или късно е щяло да доведе до война, Сараевският атентат остава събитието, което отприщва вече натрупаните противоречия и предначертава световната карта, оставяйки света в състоянието, в което го познаваме днес.
