Преди няколко години мъж влезе в офиса на Аарон Детър-Уулф в Нашвил, щата Тенеси, в отдела по археология, за да предаде двуметров фрагмент от бивна на мастодонт. Мъжът бил забелязал реликвата да стърчи от брега на река и отсякъл издадената ѝ част. Това, че бивната била премахната по този начин, намали значително научната ѝ стойност, затова Детър-Уулф започнал да я използва по време на лекции в начални училища — докато едно дете не го изпуснало и външните му слоеве се разпаднали.
Древното татуиране
За много археолози това може би би означавало край на полезността на бивната, но не и за Детър-Уулф. Той събрал няколко осколки и по-късно ги превърнал в игли за татуировки, издялквайки всяка с кремък и заглаждайки върху пясъчник. Но когато опитал да направи татуировка на колега с една от тях, резултатът бил катастрофален. Микропукнатините в слонската кост закачали кожата при всяко изтегляне на върха. „Беше кървава бъркотия“, спомня си той.
Още: Кои билки помагат за премахване на татуировки?
През деня Детър-Уулф обследва археологически обекти, за да оцени влиянието на новото строителство. Но в свободното си време той е един от водещите експерти по древното татуиране — област, която доскоро бе подценявана, но постепенно се признава за ключова за разбирането на културите по света. Понеже по-рано темата се смятала за маргинална, сега Детър-Уулф е част от ново поколение изследователи, показващи, че практиката е била по-разпространена, отколкото археолозите са предполагали, и разкриващи ново значение в исторически потиснатото изкуство. Враждебното отношение към изследванията на татуировките има колониални корени: мисиионери и официални лица го смятали за варварско. Когато археологията се оформя като дисциплина през XIX век, практикуващите я наследяват тази пренебрежителност, споменавайки татуировките рядко и с негативен оттенък, като практика на „диви“ и „отклоняващи се“. Детър-Уулф установява още в началото на кариерата си, че това отношение продължава и през XXI век.
Сега, на 49 години, той започва като майанист, преди да се съсредоточи върху предколониалната югоизточна част на Съединените щати. Личната му привързаност към татуировките (той има около дузина) движи и страничните му изследвания. След като организира първата си конференция за древното татуиране през 2009 г., един по-възрастен участник го спира настрани и му казва: „На докторантите има повече татуировки с древно изкуство, отколкото в целия древен свят“. „Той беше напълно в грешка — казва Детър-Уулф — и не става въпрос, че доказателствата са били скрити. Просто не се е интересувал да се занимава с тях“. Този отказ от ангажираност според него е довел до това археолозите да пропускат критични детайли за хората, които изучават, защото татуировките през историята са помагали за идентичността на групата, маркирали са ритуали на преминаване и са сигнализирали духовна сила.
Един от начините да преодолее пренебрежителното отношение на колегите си бил да изследва как най-добре да се идентифицират инструменти за татуировки в археологически находки. Това е трудно, защото остър предмет от разкопки може да е бил използван за нанасяне на мастило върху кожа — или просто като шило или игла за шиене. За да намери разликата, Детър-Уулф събира други археолози и изследователи със сходен интерес и заедно провеждат серия експерименти в продължение на почти десетилетие — някои формални и контролирани, други по-спонтанни. За всеки експеримент той създава игли за татуировки от материали, които древните култури са могли да използват: пера, кости от елен, зъби на риба, кактусови тръни и, да, осколки от бивна на мастодонт. Те прилагат или съвременно мастило, или смес от въглен и вода, каквато най-вероятно са използвали древните култури. След това инструментите се тестват върху доброволци, свинска кожа — и върху собствената кожа на Детър-Уулф.
Снимка: Pixabay
Перото се оказало твърде меко — „като татуиране с маркер“, казва той. Бивната била провал. Но трънчетата и костта се оказали подходящи; порестата структура на костта задържала мастилото особено добре. При микроскопски анализ се забелязвали характерни следи от употреба: върховете се закръгляли и блъскали, а малки въгленови частици се вкарвали в материала. Днес тези находки помагат на археолозите да различават древни игли за татуировки от други остри предмети.
Някои прозрения обаче идват само от древни тела. Въвежда се примерът с Ötzi, 5300-годишния Леден човек, открит в Алпите през 1991 г. Първоначално се предполагало, че неговите татуировки са направени чрез рязане на кожата с остри камъни и втриване на въглен в раните. Десетилетия по-късно Детър-Уулф проектира експеримент, за да тества тази теория, в сътрудничество с традиционна инуитска татуистка от Гренландия, Майя Сиалук Кох Мадсен, и татуист от Нова Зеландия, Даниел Ридей. Използвайки осем техники, включително пробождане с игла и метода „рязане и втриване“, Ридей направил осем идентични татуировки на левия си крак. Той отбелязал колко време е отнело заздравяването и болката. Някои методи траели минути; една инуитска техника с нишка, напоена с мастило, продължила три изтощителни часа. След това кракът му изглеждал като „швейцарско сирене“.
Детър-Уулф сравнява увеличени изображения на татуировките на Ötzi с тези на Ридей. Видял, че при метода „рязане и втриване“ линиите се стесняват в края, докато при прободените с игла имат закръглен край, който съвпада с Ötzi. Заключението: татуировките на Ледения човек са нанесени чрез внимателно пробождане с игли, а не с разрези. Това проучване осветлява културата на Ötzi и предоставя първия публикуван справочник за микроскопския вид на различни техники на татуиране, използван от археолозите за анализ на други мумии.
Ан Аустин, египтолог и съавтор на Детър-Уулф, отбелязва, че татуировките могат да предадат информация за обществата, която липсва другаде. „Това, което записваш върху кожата, е различно от това, което пишеш на хартия“, казва тя.
Още: 10-те най-известни татуировки и тяхната символика
Находките ѝ сред египетски мумии показват жени със 30+ татуировки, символи на йероглифи, музикални инструменти, змийски божества — доказателство, че тези жени са изпълнявали свещенически функции, като гласът им е бил надарен със свещена сила.
Снимка: iStock
За да извлекат нови данни от старите мумии и инструменти, археолозите по татуировки използват все повече съвременни технологии за изображения. Детър-Уулф и канадският му колега Беноа Робитай използвали инфрачервени камери, за да открият скрито мастило в голяма колекция мумии от крайбрежно Перу, някои от които на 2400 години. Мастилото е било скрито от потъмняване на кожата с времето. Те откриват, че религиозната иконография в татуировките остава постоянна почти две хилядолетия, което предполага, че местните вярвания са се запазили дори по време на нашествия и конфликти.
Детър-Уулф казва, че възможностите за открития са почти неограничени. През последните пет години са открити повече доказателства за татуировки върху мумии, отколкото през предишните 150 години.
