Физици от Австралийския национален университет за първи път документираха квантовото заплитане на атоми в движение, доказвайки, че парадоксалните ефекти на микросвета се разпростират не само върху безтегловните фотони, но и върху пълноценната материя.
Този успех ефективно легитимира възможността за квантови връзки за обекти с маса и директно взаимодействащи с гравитацията. Досега подобни състояния се считаха за стабилни предимно за леки частици, докато манипулациите с атоми бяха възпрепятствани от тяхната физическа инерция, пише SciTechDaily.
Ефектът на материята да бъде на две места едновременно
Основното техническо предизвикателство на експеримента се състоеше в работата с хелиеви атоми, които, за разлика от фотоните, изпитват земната гравитация. Шон Ходжман от Изследователския факултет по физика към ANU признава: „Наистина е странно да осъзнаеш, че така работи Вселената. Можеш да прочетеш за това в учебник, но е много трудно да повярваш, че една частица може да бъде на две места едновременно.“
Прочетете също: Нещо незнайно я свързва: Тъмната материя взаимодейства без гравитация
По същество учените потвърдиха, че материята може да съществува в състояние на суперпозиция и мигновено да влияе на своя „ партньор“, независимо от разстоянието между тях.
Водещият автор на изследването, Йогеш Сридхар, отбелязва, че предишни подобни тестове в лаборатории по целия свят не са успели да осигурят ясна проверка на резултатите поради липсата на прецизност в инструментите. Австралийският екип успя да преодолее тези ограничения, като демонстрира, че атомите в движение поддържат квантово свързване.
„Този резултат потвърждава предсказанията отпреди век, че материята може да бъде на две места едновременно и дори да си взаимодейства в тези точки“, отбелязва Ходжман.
Бързите радиоимпулси помогнаха за откриването на "липсващата" материя на Вселената
В продължение на десетилетия учените не можеха да разберат как две еднакви частици обменят заряд. Международен екип от физици най-накрая откри „ запалителя“ – невидим нанослой от мръсотия, който покрива всичко около нас.
Преди това учените се опитаха да обяснят това явление, използвайки модела на „ петниста крава“. Те предположиха, че повърхността на всяко песъчинково зрънце е покрита със случайни микроскопични дефекти – положителни и отрицателни „ петна“. Теоретично тези заряди би трябвало да се неутрализират взаимно по време на сблъсъци. Но природата работи по различен начин, пише ZME Science.
За да тестват това, физици от Института за наука и технологии на Австрия ( ISTA) и Университета в Барселона използвали акустична левитация. Те накарали малка силициева топка буквално да се носи във въздуха върху звукови вълни. Това им позволило да измерят заряда ѝ, след като ударят идентична стъклена плоча, без да я докосват с пинсети, което веднага би „ замърсило“ данните с излишен ток.
Прочетете също: Странна фаза на материята, която съществува само на теория, се оказва реална
