Астероидът, сблъскал се със Земята преди 66 милиона години, довел до изчезването на три четвърти от всички видове, включително на динозаврите, продължава да интересува учените. Астероидът с диаметър 10-15 километра е ударил близо до днешния полуостров Юкатан в Мексико, създавайки кратер с диаметър 180 километра.
Астероидът, създал кратера, е отговорен за унищожаването на нептичи динозаври и по-голяма част от живота на Земята преди 66 милиона години по време на измирането през периода Креда-Палеоген (K-Pg).
Нови открития за астероида, унищожил динозаврите
Анмари Пикърсгил от Университета в Глазгоу и нейните колеги анализирали скални проби, събрани по време на 364-та океанска експедиция през 2016 г. По това време изследователите пробили дупка на 1 километър под морското дъно в кратера, който сега е до голяма степен покрит от Мексиканския залив. През 2019 г. това им позволи да реконструират първите моменти след удара, пише Qubit.
Прочетете също: Шестото масово измиране на дивата природа се ускорява - то е по-бързо дори от изчезването на динозаврите
Според списание New Scientist, при новото проучване учените са искали да разберат колко дълго са просъществували хидротермалните системи, възникнали след удара, разтопил 10 000 кубически километра скала. Преди се смяташе, че хидротермалната система, дълбока няколко километра, се е охладила за два милиона години. Но проучването, публикувано в списанието Communications Earth & Environment, установи, че процесът всъщност е отнел четири пъти повече време.
Учените стигат до извода, че хидротермална система или поне част от структурата върху Чиксулуб, 8 милиона години след удара продължава да нагрява Земята отвътре. Според австралийския геолог Крис Къркланд, изследването ясно показва, че големите удари на астероиди не само причиняват разрушения, но и създават нови подземни екосистеми.
Прочетете също: Учени: Тези същества от ерата на динозаврите са оцелели до днес
Пробата, обхващаща границата между Креда и Палеоген, разкрива удивителните ефекти от сблъсъка на астероида със Земята. Изследователите заключават от пробите, че ударът е създал кратер с дълбочина 20-25 километра, със северен отвор в стената на кратера, през който морската вода е успяла да проникне във вътрешността на кратера в рамките на около половин час, оставяйки след себе си близо 80 метра седименти. Според тях това е сред най-големите седиментни образувания в геоложкия летопис.
Пробите разкриват и последиците от удара върху околната среда. Те не съдържат евапоритни минерали (като гипс), които се образуват при изпаряване на водата, което според изследователите подкрепя идеята, че ударът е освободил огромно количество сулфат в земната атмосфера - поне 300 гигатона, според консервативните модели, които цитират. Това радикално е намалило количеството слънчева светлина, достигащо до повърхността, което е довело до глобален мрак, охлаждане и намалена фотосинтеза. Някои модели предполагат, че събитието е могло да причини спад на средните глобални температури с до 20 градуса по Целзий, който да продължи поне 30 години.
Слоевете на пробата, които са по-близо до повърхността, също съдържат земни материали, пренесени в кратера от цунами. Може би най-важното от тях е наличието на частици въглен, които според авторите биха могли да бъдат доказателство за масивни горски пожари. Експертите преди това са предполагали, че материалът, изхвърлен по време на удара, е паднал надолу, е нагрял атмосферата и е запалил горите при достигане на повърхността. Според климатичните модели, при такива условия глобалните горски пожари биха могли допълнително да засилят охлаждащия ефект, причинен от отломките във въздуха, благодарение на отделяните сажди.
Прочетете също: Не от удар на астероид: Учените са на път да разкрият истинската причина за изчезването на динозаврите
