Мисия тръгва да търси прочутия кораб „Ендюранс“ в Антарктида

През 1914 г. започва Британска трансантарктична експедиция, чиято цел е да прекоси Антарктида в най-тясната ѝ точка. Тази цел не е постигната и един от корабите на експедицията, „Ендюранс“, е смачкан от ледовете и потъва. Впоследствие тази експедиция става известна поради уникалната история на оцеляването на полярните изследователи в екстремни условия.

Днес ледоразбивач ще напусне Кейптаун с 64-членна издирвателна експедиция на борда. Те ще се насочат към антарктическото море Уедъл, където е потънал корабът, и ще се опитат да го локализират с подводни дронове.

Останките от дървения кораб се намират на дълбочина повече от три километра, а водата над тях е покрита с лед. „Това е най-недостъпното корабокрушение в историята на света“, казва Мансун Баунд, директор на мисията Endurance22. „Това ще направи ловът на отломки от „Ендюранс“ най-великият по рода си.“

Експедицията е организирана и финансирана от The Falklands Maritime Heritage Trust (FMHT) и има за цел също и проучването на околния лед и въздействието на изменението на климата върху Антарктида.

Ако „Ендюранс“ бъде открит, подводните апарати ще направят много снимки и видеоклипове, както и ще сканират мястото на потъването. В съответствие с международното право е невъзможно издигането на кораба или неговите части, тъй като той се явява исторически паметник.

Историята накратко

През декември 1913 г. Ърнест Шакълтън публикува във в. „Таймс“ план за нова експедиция в Антарктида, която да пресече континента. Този план покорява въображението на хората по това време със своята смелост и грандиозност. Планът предвижда организирането на две отделни експедиции, една откъм море Рос, а другата - откъм море Уедъл. Първата трябва да създаде спомагателни складове от базата в протока Макмърдо до Южния полюс, а втората трябва да изпълни основната задача – да премине по напълно неизвестния път от море Уедъл, през Южния полюс до базата на море Рос.

Public Domain

Широката популярност, с която се ползва Шакълтън във Великобритания, му позволява бързо и безпроблемно да събере необходимите средства за организирането на мащабното мероприятие. Почти половината от средствата са предоставени от Джеймс Керд, собственик на няколко десетки текстилни фабрики, от правителството и от Кралското географско дружество. На експедицията са предоставени два кораба – „Аврора“ и „Ендюранс“, като първият е в разпореждане на групата в море Рос, а втория, под командването на Шакълтън – в море Уедъл.

На 19 януари 1915, на 76°34′ ю. ш. 31°00′ з. д., корабът е заграден от мощни ледове, от които не може да се освободи, и започва принудителен дрейф на югозапад, а след това на север в продължение на 281 дни. На 27 октомври 1915 корабът е смачкан от ледовете и потъва на 21 ноември, а хората се прехвърлят на голям леден блок.

На 23 декември 1915 англичаните решават да достигнат на запад до остров Паулета (63°35′ ю. ш. 55°50′ з. д.), до който има 360 мили, но скоро установяват, че ледовете дрейфуват в северна посока, и на 29 декември отново се установяват на ледения блок. През януари 1916 г. леденият блок започва значително да намалява поради топенето на леда и отнасянето му на север в по-топли води и хората се прехвърлят в трите лодки, свалени от кораба. На 15 април след големи премеждия Шакълтън и неговите спътници достигат до необитаемия остров Елефант (61°07′ ю. ш. 55°10′ з. д.) от Южните Шетландски о-ви.

Откриха "проклет" кораб-призрак, потънал преди 343 години

Ловци на съкровища от САЩ са идентифицирали останките на кораба „Грифин“, изчезнал преди близо 350 години във Големите езер...

Прочети повече

Public Domain

Положението на корабокрушенците обаче остава безнадеждно и Шакълтън решава с една от лодките и петима моряци да достигне до остров Южна Джорджия, до който има 800 мили и на който има китобойна станция, в която постоянно живеят хора. На 24 април 1916 лодката на Шакълтън отплава на север, а останалите 22 души остават на остров Елефант да чакат помощта. На 10 май 1916 Шакълтън и спътниците му достигат до южното крайбрежие на Южна Джорджия, пресичат пеша острова и на 20 май се добират до станцията.

По същото това време в Антарктика е средата на зимата и всички китобойни кораби са заминали на север. В станцията е оставен един малък 80-тонен параход, с който на 23 май Шакълтън с група доброволци се отправя към остров Елефант, но на 26 май, на 70 мили от острова малкото корабче е спряно от непроходими ледове и той се отправя към Фолкландските о-ви, откъдето по радиотелеграфа Шакълтън докладва в Англия за трагичното положение на спътниците си и търси помощ.

На 10 юни 1916 на Фолкландските о-ви пристига уругвайски траулер, с който Шакълтън прави повторен опит да достигне до остров Елефант, но отново е спрян от ледовете, този път само на 30 мили от острова. След поредния неуспешен опит Шакълтън заминава за южночилийското пристанище Пунта Аренас, където е организирана нова, трета спасителна експедиция, която също не успява да се добере до острова. Едва при четвъртия си опит на 25 август 1916 спасителната група успява да се добере до острова и спасява всичките 22-ма участници в грандиозната, но неуспешна експедиция на Шакълтън.