Има оптимална стратегия за спечелване на множество рундове на „камък, ножица, хартия“: бъдете възможно най-непредсказуеми. Не обръщайте внимание на това, което се е случило в последния кръг. Това обаче е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. За да разберат как мозъците вземат решения в състезателна среда, учени записали мозъчната активност на хора, които играят на „Камък, ножица, хартия“. Техните резултати, публикувани в „Социална когнитивна и афективна невронаука“, показали, че тези, които са били повлияни от предишни кръгове, наистина били склонни да губят по-често. Също така, хората се затрудняват да бъдат наистина непредсказуеми. Могат да се различат различни пристрастия и поведения от мозъчната им активност, когато вземат решения по време на състезание.
Още: Учени откриха кога мозъкът достига връхна точка: Това е възрастта, в която сме най-умни
Какво можем да научим от една проста игра
Областта на социалната невронаука се фокусира предимно върху изучаването на мозъците на отделни хора. За да получим представа за това как мозъците ни вземат решения, когато взаимодействаме помежду си, обаче, трябва да използваме метод, наречен хиперсканиране. С него изследователите могат да записват мозъчната активност на двама или повече души, докато взаимодействат помежду си, предоставяйки по-реалистична мярка за социално поведение.
Досега повечето изследвания са използвали този метод за изследване на сътрудничеството. Когато си сътрудничите с някой друг, е полезно да действате възможно най-предсказуемо, за да е по-лесно да предвидите действията и намеренията на другия. В конкретният случай учените се интересували от вземането на решения по време на състезание, където непредсказуемостта може да ви даде конкурентно предимство – например, когато играем на "Камък, ножица, хартия".
Как мозъкът ни взема решения и следи ли предишните действия - както на нашите, така и на другия човек?
За да проучат това, учените едновременно записали мозъчната активност на двойки играчи, докато те играели 480 рунда „камък, ножица, хартия“ помежду си на компютър. От получените общо 15 000 рунда във всички участващи двойки, открили, че играчите не са добри в непредсказуемостта, когато решават кой вариант да играят следващия път.
Какво показали резултатите
Въпреки че най-добрата стратегия е случайността, повечето хора имали ясна предубеденост, при която прекалявали с една от опциите. Повече от половината играчи предпочели „камък“, следван от „хартия“, а „ножица“ била най-малко предпочитана. Освен това, хората били склонни да избягват повтарящи се избори – те избирали различна опция в следващия си рунд по-често, отколкото би се очаквало случайно.
Учените можели да предвидят решението на играча дали да избере „камък“, „хартия“ или „ножица“ от данните за мозъка му, дори преди да е направил своята реакция. Това означава, че са можели да проследят вземането на решения в мозъка, докато то се развива в реално време.
В мозъка им се намирала не само информация за предстоящото решение, но и за случилото се в предишната игра. Мозъкът е имал информация както за предишния отговор на играча, така и за неговия опонент по време на тази фаза на вземане на решения. Това показва, че когато вземаме решения, използваме информация за случилото се преди, за да определим какво да правим след това. Не можем да не се опитаме да предвидим какво ще се случи след това, като погледнем назад.
Важно е да се отбележи, че когато се опитваме да бъдем непредсказуеми, не е полезно да разчитаме на минали резултати. Само мозъците на тези, които са загубили играта, са имали информация за предишната игра – мозъците на победителите не са. Това означава, че прекомерното разчитане на минали резултати наистина възпрепятства стратегията на човек.
Още: Научен пробив: Разгадаха как кръвоносните съдове в мозъка работят заедно
Защо това е важно?
Кой не е искал да знае какво ще изиграе опонентът му? От прости игри до глобална политика, една добра стратегия може да доведе до решаващо предимство. Конкретното изследване подчертава, че мозъците ни не са компютри: не можем да не се опитаме да предвидим какво ще се случи след това и разчитаме на минали резултати, за да повлияем на бъдещите си решения, дори когато това може да е контрапродуктивно.
Разбира се, „Камък, ножица, хартия“ е една от най-простите игри, които бихме могли да използваме – тя е послужила като добра отправна точка за това изследване.
Мозъците ни са лоши в това да бъдат непредсказуеми. Това е хубаво нещо в повечето социални контексти и може да ни помогне по време на сътрудничество. По време на конкуренция обаче това може да ни попречи. Добър извод тук е, че хората, които спрат да анализират прекалено миналото, може да имат по-голям шанс за победа в бъдеще.
