Мистериозна акула е била неочаквано открита край бреговете на Еквадор - учените предполагат, че в този регион може да живеят акули-чук.
Мистериозна акула край бреговете на Еквадор
Галапагоските острови са широко известни със своето биоразнообразие: те са дом на чукоглави акули, но пасажите им не са били официално регистрирани в архипелага повече от 20 години, пише Popular Science.
В ново проучване, учени са открили рядката акула, известна като гладка чукоглава акула (Sphyrna zygaena), за първи път от десетилетие в архипелаг край бреговете на Еквадор.
"Гладките чукоглави акули могат да достигнат до 3,6 метра дължина, но се считат за неуловими, защото знаем толкова малко за това къде се хранят, къде плуват и как се развиват популациите на тези хищници", казва съавторът на изследването Мария Антония Изуриета Бурбано Де Лара, морски биолог в Тексаския университет A&M.
Прочетете също: Безпокойство за летния сезон: Акула се появи на гръцки плаж (ВИДЕО)
През 2024 г. учени от Университета на Сан Франциско откриха и описаха първата документирана група млади акули-чук на островите Галапагос. Техните наблюдения бяха потвърдени чрез генетичен анализ на ДНК-то на рибата.
Нещо повече, екипът вярва, че са открили и важен развъдник за гладки чукоглави акули. Това е мястото, където младите акули прекарват най-ранните етапи от живота си, преди да се впуснат в открития океан. Подобни развъдници могат да бъдат намерени за големи бели акули (Carcharodon carcharias) край бреговете на Ню Йорк, а в залива Делауеър има развъдник за пясъчни тигрови акули (Carcharias taurus). Сега нов потенциален развъдник предлага възможност да се отговорят на някои важни въпроси за този загадъчен вид.
Според учените, гладкоглавите и гребенестите акули-чук (Sphyrna lewini) може да изглеждат еднакво на пръв поглед, но има някои разлики. Например, първите нямат централната вдлъбнатина на предната част на главата, която се наблюдава при гребенестите акули-чук, което ги прави трудни за идентифициране от повърхността. Предполага се, че този вид може да е бил погрешно идентифициран в предишни изследвания.
Прочетете също: Нови "брони" срещу нападения от акули вече се тестват активно
Новото проучване използва акустична телеметрия, подводни видео системи, генетичен анализ и хранителни изследвания. Младите акули са били снабдени с акустични предаватели, което позволява на учените да проследяват движението им в морския резерват. ДНК пробите са били сравнени и с популации от източната тропическа част на Тихия океан, което е помогнало за картографиране на техните взаимоотношения.
Проблемът е, че гладките чукоглави акули вече са застрашени. Въпреки че са защитени в морските резервати, много от тях мигрират извън защитените зони в международни води, където са по-уязвими за риболов. Авторите на проучването също така смятат, че разбирането на посоката, в която се насочват акулите, би могло да помогне за засилване на усилията за опазване на природата чрез идентифициране на критични местообитания и миграционни коридори за акули.
Още интересни факти за чукоглавата акула
Чукоглавата акула има може би най-странната форма на главата от всички големи същества на Земята. Но защо е така? Научното списание IFL-Science предлага обяснение за тази природна мистерия.
Струва си да се отбележи, че чукоглавите акули всъщност не са един вид, а цяло семейство чукоглави (Sphyrnidae). Най-известната от тях е голямата чукоглава акула, която расте средно до 4 метра. Най-малкият член на семейството, главоногата акула, достига само 1,5 метра. Независимо от размера, всички акули имат сравнително малка уста и отличителна глава с форма на чук, което им осигурява редица предимства.
Първо, тази форма осигурява широко зрително поле, което е полезно при лов. Проучване от 2009 г. установи, че крилоглавите и миденоглавите акули-чук имат бинокулярни зрителни полета съответно от 48° и 34°, докато средното зрително поле на акулата е не повече от 15°. Това им дава предимство при откриване на плячка, избягване на заплахи и оцеляване.
Формата на главата на този вид акули им позволява и по-ефективно използване на специализирани сетивни органи, известни като ампули на Лоренцини. Това са чувствителни пори на главата, които реагират на електрически полета във водата. Поради уникалната форма на главата, ампулите на чукоглавата акула са разположени по-широко от тези на повечето риби. Това ѝ помага по-точно да локализира скрита плячка.
Формата на главата също влияе върху маневреността на акулите. Въпреки че създава допълнително съпротивление във водата, формата на главата на чукоглавата акула позволява тя да извършват резки завои, което може да бъде решаващо предимство по време на атака.
Интересното е, че чуковидната форма не е уникална – подобни структури са се появявали в еволюцията на различни същества, от червеи-чукове (Bipalium) до изчезнали видове като гущера Diploceraspis. Това е ярък пример за конвергентна еволюция – процес, при който подобни условия на околната среда водят до появата на подобни еволюционни адаптации при представители на напълно различни биологични групи животни.
Прочетете също: Нов вид акула, която „ходи“ по рифовете, изуми учените
