Поредица от линии, издълбани в скалата в пещера в близост до югоизточния връх на Европа навеждат на мисълта, че неандерталците са били по-умни и креативни, отколкото се смяташе. Те са се отдавали на пещерно изкуство, съобщава Асошиейтед прес, цитирана от БТА.
Още: Сезон на Дивата Европа по VIASAT NATURE (ВИДЕА)
Още: Учени обясниха защо отслабването невинаги е полезно
Гравюрите в в пещерата Горам в Гибралтар са първият познат пример за неандерталско каменно изкуство, твърди екипът, провел изследванията. Откритието е значимо, тъй като то доказва, че съвременният човек и неговите изчезнали братовчеди са имали обща склонност към абстрактно изразяване.
Проучването анализирало прорезите, направени в скала, която е била покрита със седименти. Археолозите преди това бяха открили находки в Горам, свързани с неандерталската култура в по-горни пластове, което доказва, че гравюрите са от по-стара дата, твърди един от авторите на проучването Клайв Финлейсън.
"Това е последният пирон в ковчега на схващането, че неандерталците са били когнитивно по-низши от съвременния човек", заключава Пол Такън, експерт по скално изкуство от университета "Грифит" в Австралия. Специалистът отбелязва, че за направата на гравюрите са били положени големи усилия, тъй като те са имали ритуални функции и служели за комуникация с другите членове на групата.
Още: Първата цивилизация на света се издигнала на гърба на приливите и отливите в Месопотамия
Още: Нашественици във Франция били изтезавани и осакатявани преди повече от 6000 години
Но някои специалисти са на друго мнение. Според тях гибралтарските гравюри са били дело на съвременния човек.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Неандерталците са изчезнали от лицето на Европа преди 41 030 - 43 000 години. А съвременният човек е пристигнал по тези места преди 45 000 - 43 000 години. Тоест двата вида са съжителствали няколко хилядолетия.
Но по мнението на автора на проучването Финлейсън, който е директор на музея в Гибралтар, подобна техника била срещана и при други разкопки на неандерталски обекти, и най-вече в "Дяволската кула", която отстои на километър и половина от пещерата Горам.
