Нарези по десетки кучешки скелети, открити в археологически обекти в България, сочат, че хората са яли кучешко месо преди 2500 години – и не само защото не са имали друг избор. "Кучешкото месо не е било необходимост поради бедност, тъй като тези райони са богати на добитък, който е бил основният източник на протеини", заявява за "Live Science" Стелла Николова, зооархеолог в Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките и автор на проучване, публикувано през декември в International Journal of Osteoarchaeology. "Доказателствата показват, че кучешкото месо е било свързано с някаква традиция, включваща общински пиршества.", добавя още тя.
Снимка: iStock
Въпреки че консумацията на кучешко месо – практика, понякога наричана кинофагия – се счита за табу в съвременните европейски общества, това невинаги е било така. Историческите източници споменават, че древните гърци понякога са яли кучешко месо, а археологическият анализ на кучешки скелети от Гърция потвърждава тези истории.
Кулинарните желания на траките
През Желязната епоха (V-I век пр.н.е.) на североизток от гърците, на територията на днешна България, е живяла културна група, известна като траките. Гърците и римляните са считали траките за нецивилизовани и войнствени, а в средата на I век сл.н.е. Тракия става провинция на Римската империя. Както и гърците, траките също са консумирали кучешко месо.
Снимка: iStock
За да проучи въпроса дали траките са яли кучета, Николова е изследвала скелети и предишни публикувани данни от 10 археологически обекта от Желязната епоха, разпръснати из цяла България. Тя е открила, че повечето кучета са имали средно големи муцуни и средна до голяма височина на холката, което ги прави приблизително с размерите на съвременните немски овчарки.
Още: Какво задължително се слага първо при печене на месо във фурната
Но голям брой следи от разфасоване по много от костите разкриват, че кучетата не са били най-добрите приятели на човека. "Най-вероятно са били отглеждани като кучета пазачи, тъй като в обектите има много добитък", казва Николова. "Не вярвам, че са били разглеждани като домашни любимци в съвременния смисъл на думата."
Снимка: iStock
На мястото на Емпорион Пистирос, търговски център от Желязната епоха във вътрешността на Тракия, археолозите са открили над 80 000 кости от животни, като кучетата съставляват 2% от общия брой. Когато Николова разгледала отблизо костите от кучета от Пистирос, тя установила, че почти 20% от тях имат следи от разфасоване с метални инструменти. Две долни челюсти на кучета също имали изгорени зъби, вероятно в резултат на това, че някой е премахнал козината и косъма с огън, преди да заколи и сготви животните. "Най-голям брой разрези и фрагментиране се наблюдава в частите с най-гъста мускулна тъкан – горната четвърт на задните крайници", каза Николова. "Има и разрези по ребрата, въпреки че при кучетата те дават малко месо." Разрезите, които Николова забелязала по кучетата, следвали приблизително същия модел като тези по овцете и едрия рогат добитък на мястото, което предполага, че всички животни са били клани по подобен начин.
Кучешко месо като деликатес
Тъй като траките имали много други животни, по-традиционно свързани с консумацията на месо, като свине, птици, риба и диви бозайници, Николова не смята, че траките са яли кучета като последна мярка.
Снимка: iStock
В Пистирос са открити кости от заклани кучета сред остатъците от пиршества и в общите купчини с битови отпадъци, каза Николова, което означава, че кучешкото месо може да е било консумирано по различни начини. "Така че, макар и свързано с определена традиция, то не се е ограничавало само до това и е било по-скоро "деликатес", казва тя.
Още: Още една атракция за руските туристи: Състезание по готвене на кучешко месо в Северна Корея (ВИДЕО)
Няколко други български археологически обекти, изследвани от Николова, съдържат следи от нарязани и изгорени кучешки кости, както и обекти в Гърция и Румъния, което означава, че "не можем да определим консумацията на кучешко месо като уникална за Древна Тракия, а по-скоро като обичайна практика, която се е извършвала през 1-вото хилядолетие пр.н.е. в Североизточното Средиземноморие", пише Николова в своето проучване, цитирано от "Live Science".
Снимка: iStock
Николова планира да проучи по-подробно ролята на кучетата в Пистирос като част от проекта Corpus Animalium Thracicorum. Тя отбелязва, че закланите кучета в Пистирос са от първата част на Желязната епоха, но по-късно хората там започнали да погребват кучетата цели, така че тя се надява да определи дали с течение на времето е настъпила промяна в нагласите на хората, която е направила кучетата по-малко приемлив източник на храна.
Още: Кой е главният бог на траките?
Цялото проучване можете да видите в "International Journal of Osteoarchaeology".
