Екип археолози от Университета в Кеймбридж (Великобритания), водени от професор Пиърс Мичъл, са изследвали 19 копролита (фрагменти от древни фекалии), които са открити при предишни разкопки в неолитно селище в равнината Солсбъри. Резултатите са представени в статия, публикувана в списание Parasitology.
Дарингтън Уолс е неолитен паметник, разположен на около три километра от Стоунхендж. За първи път е изследван в средата на миналия век, когато решили, че е просто неолитно селище, заобиколено от земен вал. А близостта му до каменните гиганти на Стоунхендж навела на мисълта, че в селището са живели строителите на мегалити.
Откритията, направени с помощта на нови технологии вече през този век, предполагат, че версията за селото на строителите най-вероятно е била погрешна. Наскоро открита система от ями и менхири обединява в едно цяло три мегалитни паметника – Дърингтън Уолс, Уудхендж и Ларкхил. В същото време датата им на построяване приблизително съвпада с датата на построяването на Стоунхендж.
С други думи, малко вероятно е строителните работници да са живели в Дърингтън Уолс. Много по-вероятно е тези мегалити да са пример за различна ритуална традиция, която вероятно не е свързана със Стоунхендж.
Копролитите, открити в Дърингтън Уолс, са на приблизително 4500 години. При пет от тях тестовете разкрили яйца на паразитни червеи. Само една от пробите са човешки изпражнения, останалите четири са кучешки.
Това, изглежда, е най-ранното доказателство за чревни паразити във Великобритания. Четири копролита, включително човешки, съдържали яйца от паразитните червеи Capillariidae, които са идентифицирани отчасти по тяхната форма.
Тези червеи имат необичаен жизнен цикъл, включващ поне две други животни. Червеите първо заразяват животни, като плъхове, които случайно поглъщат яйцата от околната среда. След това яйцата се прикрепят към вътрешните органи на животното - като черен дроб, бели дробове и черва. Те узряват и докато растат, червеите започват да се хранят с органите и след това да се възпроизвеждат безполово, произвеждайки все повече яйца. Тогава заразените (и отслабващи с размножаването на червеите) животни стават жертви на големи хищници. В резултат на това яйцата преминават през храносмилателния тракт на хищника, след което се хвърлят обратно в околната среда, за да бъдат погълнати от друг гостоприемник.
Известно е, че съвременните хора са заразени от два вида червеи Capillariidae: Capillaria hepatica и Capillaria philippinensis. Болестта, която причиняват, се нарича капиляриоза и ако не се лекува, може да бъде фатална.
Но обитателят на Дърингтън Уолс най-вероятно не е бил заразен с червеи. В противен случай яйцата нямаше да попаднат в изпражненията, защото щяха да се настанят във вътрешните органи и да се излюпят. Най-вероятно човекът е изял месото на заразено животно и е предал яйцата, както би направил хищник в дивата природа. Е, кучетата са останали с остатъците от пиршеството - и така са получили своя дял от паразитите.
По време на разкопките в Дърингтън Уолс археолозите открили керамика и каменни инструменти, както и повече от 38 000 животински кости. Около 90 процента от костите принадлежат на свине и по-малко от 10 процента – на крави. Тъй като червеите Capillariidae заразяват говеда и прасета, тези животни може да са най-вероятният източник на яйцата на паразити.
Авторите на творбата предполагат, че хората са яли карантия – белите дробове и черния дроб на прасета и крави. В този случай термичната обработка е била недостатъчна.
Един от копролитите, принадлежащ на куче, съдържал яйцата на рибна тения. Това показва, че животното преди това е яло сурова сладководна риба и се е заразило. На мястото обаче не са открити други доказателства за консумация на риба, например кости.
Последното дало възможност на учените да предположат, че Дърингтън Уолс не е бил постоянно обитаем и хората (заедно с кучетата) са идвали там само в определени сезони.
Засега тази хипотеза е доста спекулативна. За разлика от Стоунхендж, където има много малко находки с битово предназначение, в селищата на равнината Солсбъри археолозите са открили всички признаци на нормално съществуваща неолитна общност. Географската близост до Стоунхендж е, разбира се, очарователна, но все пак е по-вероятно хората от Дърингтън Уолс и Уудхендж да са носители на различна културна традиция.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Стоунхендж е бил слънчев календар
