Социалните мрежи се превърнаха в постоянна част от ежедневието ни – използваме ги, за да се информираме, работим, забавляваме и поддържаме връзка с приятели и колеги. В същото време те могат лесно да се превърнат в източник на стрес, тревожност и фрустрация, особено когато липсват ясни граници в употребата им. Безкрайното скролване, постоянните сравнения с живота на другите и известията по всяко време на денонощието често водят до усещане за недостатъчност, страх да не изпуснем нещо важно и трудности с концентрацията.
ОЩЕ: Къде дебне по-големият риск за тийнейджърите?
По-спокойното използване на социалните платформи изисква промяна в гледната точка – вместо да им се подчиняваме, да избираме съзнателно как и колко да участваме в тях.
Как да намалим стреса?
Защо социалните мрежи създават напрежение? Първата крачка към промяна е осъзнаването на факторите, които ни натоварват. Социалните платформи използват силни психологически механизми, които могат да имат както положителен, така и отрицателен ефект.
Много хора изпитват информационно пренасищане – непрекъснат поток от новини, противоречиви мнения, истории и съдържание от всякакъв тип. Това създава усещане за постоянна тревога и невъзможност за „изключване“, като мозъкът остава в състояние на непрекъсната готовност.
Социалното сравнение е друг ключов елемент. Ретуширани снимки, професионални успехи, показани само от най-добрата им страна, пътувания и идеализирани тела представят филтрирана версия на реалността. Дори когато човек осъзнава това, съществува риск да се почувства изостанал, по-малко успешен или по-малко привлекателен.
ОЩЕ: Австралия е първата страна, забранила социалните мрежи за деца под 16 години
Към това допринася проблемът с времето. Намерението да се отделят „само пет минути“ често завършва с половин час безконтролно скролване, което поражда чувство за вина и раздразнение. В действителност тези платформи са създадени именно да задържат вниманието, а не става дума за липса на самодисциплина, пише Italpress.
Ясни цели и граници в използването
По-спокойното присъствие в социалните мрежи започва с въпроса каква е тяхната реална роля. За някои те са инструмент за работа, за други – източник на информация или забавление, а за трети – начин за поддържане на връзки. Ясната цел помага да се ограничи времето и енергията, които им се отделят.
Полезно е човек да си зададе въпроса какво точно търси, когато отваря дадена платформа – конкретна информация, отговор на съобщение или кратка почивка. Свързването на употребата с конкретна цел намалява усещането за безцелно лутане.
Важно е и поставянето на граници – определяне на моменти, в които социалните мрежи са изключени, например сутрин, преди сън, по време на хранене или при съсредоточена работа. Няколко прости правила са достатъчни, за да се избегне усещането за претоварване.
Изборът на платформи също има значение. Не е необходимо присъствие навсякъде – ограничаването до тези мрежи, които носят повече спокойствие, значително облекчава психичното натоварване.
ОЩЕ: Балкански експерт: Не родителите, училището или църквата образоват децата, а алгоритмите
Практични стъпки за по-малко напрежение
След като целите и границите са ясни, могат да се предприемат конкретни действия:
- Ограничаване на ненужните известия и оставяне само на най-важните
- Създаване на „зони без социални мрежи“, като спалнята или семейната трапеза
- Използване на таймери или приложения за контрол на времето
- Премахване или заглушаване на профили, които пораждат негативни емоции
- Планиране на редовни дигитални паузи
- Насърчаване на офлайн активности като спорт, четене и срещи на живо
Дори въвеждането на една от тези промени може да донесе осезаем ефект в рамките на няколко седмици.
Справяне със сравненията и дигиталната самооценка
Една от най-честите причини за стрес е постоянният социален контраст. Видимите показатели – харесвания, последователи и гледания – лесно се превръщат в мярка за лична стойност.
Полезно е да се помни, че социалните мрежи показват подбрана и често идеализирана версия на реалността. Сравняването на собственото ежедневие с тази картина наподобява сравнение с реклама.
Фокусът може да се измести към личните ценности и приоритети, както и към по-балансиран вътрешен диалог, който намалява натиска и позволява по-здравословна дистанция.
По-здравословно онлайн присъствие
Използването на социалните мрежи без стрес означава и преосмисляне на собственото поведение онлайн. Постоянната нужда от публикуване, коментиране и перфектен образ изтощава.
Правото да не бъдем постоянно на разположение е форма на грижа за себе си. Същото важи и за отказа от стремеж към безупречно съдържание – автентичността намалява напрежението.
ОЩЕ: Предизвикателство "7 дни без социални медии": Ето как ще се промени животът ви
Изграждането на общност от хора, с които комуникацията е подкрепяща и уважителна, превръща социалните платформи от източник на тревога в средство за смислени връзки.
С малки и постепенни промени социалните мрежи могат отново да се превърнат в допълнение към реалния живот, а не в причина за тревожност. Целта не е пълно отказване, а осъзнато използване, което поставя личното благополучие на първо място.
