Цифровата революция се превърна в огромен експеримент, а децата са най-изложени на рискове в него. На фона на увеличаващите се диагнози на Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност по света възниква ключов въпрос - дали растящата употреба на дигитални устройства играе роля? За да проверят това, учените са проследили над 8000 деца – от 10 до 14-годишна възраст. Те са били питани за дигиталните им навици, разделени в три категории: видеоигри, телевизия/онлайн видео и социални мрежи. Последната категория включва TikTok, Instagram, Snapchat, X, Messenger и Facebook. След това учените анализират дали употребата е свързана с дългосрочни промени в двата основни симптома - разсеяност и хиперактивност.
ОЩЕ: Австралия е първата страна, забранила социалните мрежи за деца под 16 години
Какво е показало проучването?
Основният извод е, че социалните мрежи са свързани с постепенно нарастване на разсеяността. Геймингът и гледането на видео не показват такъв ефект.
Екипът проверява и обратната хипотеза – дали разсеяността кара децата да прекарват повече време в социални мрежи. Резултатът е отрицателен. Връзката върви в една посока – социалните мрежи предсказват бъдеща разсеяност.
Механизмите, чрез които дигиталните медии влияят на вниманието, все още не са ясни. Липсата на ефект от други дейности на екрана показва, че не става дума за „общо вредно влияние на екраните“ или за клишето, че всички дигитални медии дават „допаминови удари“.
Авторите предполагат, че социалните мрежи създават непрекъснати разсейвания, които пречат на поддържането на фокус. Понякога не самите съобщения, а очакването дали е пристигнало ново, действа като психологическо разсейване. Тези малки прекъсвания увреждат концентрацията в момента, а когато продължат с месеци и години, вероятно имат и траен ефект.
ОЩЕ: Балкански експерт: Не родителите, училището или църквата образоват децата, а алгоритмите
Геймингът, за разлика от това, протича в ограничени сесии и изисква постоянен фокус върху една задача.
Статистически ефектът на социалните мрежи не е огромен – не е достатъчен сам по себе си да превърне човек с нормално внимание в разсеян човек. Но ако цялото население стане по-разсеяно, значителна част може да премине диагностичния праг.
Данните подсказват, че през последните две десетилетия употребата на социални мрежи е нараснала поне с един час дневно. Преди 20 години почти не е съществувала. Днес тийнейджърите прекарват онлайн около 5 часа дневно, основно в социалните платформи. Делът на младите, които твърдят, че са „постоянно онлайн“, нараства от 24% през 2015 г. на 46% през 2023 г.
ОЩЕ: Предизвикателство "7 дни без социални медии": Ето как ще се промени животът ви
Социалните мрежи вероятно увеличават разсеяността. И какво следва? В САЩ минималната възраст за акаунт в повечето платформи е 13 години, но тези ограничения лесно се заобикалят.
Австралия отиде най-далеч. От 10 декември 2025 г. социалните мрежи трябва да проверяват дали потребителите са над 16 години, като наказанията за неспазване са сериозни. Ще видим какъв ефект ще има това законодателство и дали останалият свят трябва да последва австралийците.
