Гръцкият лекар и философ Хипократ някога е размишлявал, че „животът е кратък, а изкуството е дълго“. Сега поет и инженер са пренесли това убеждение в генетичния код на един от най-издръжливите организми на Земята.
Кристиан Бьок, канадски поет, известен с експериментални произведения, и Лидия Контрерас, химически инженер в Тексаския университет в Остин, буквално са вградили стихотворение в ДНК-то на Deinococcus radiodurans, микроб, толкова устойчив, че е наречен Конан бактерията. Този екстремофил може да оцелее при интензивна радиация, дълбоко замразяване и вакуума на Космоса. При благоприятни условия с нисък стрес D. radiodurans теоретично би могъл да оцелее в геоложки времеви рамки, което го прави практически безсмъртен по човешките стандарти.
ОЩЕ: Учени откриха таен код, скрит в нашата ДНК
Също така, когато микробът „чете“ стихотворението, бактерията реагира, като произвежда протеин, който кодира второ, допълващо стихотворение – и свети в червено, докато го прави.
Жива библиотека, в 25 години процес на създаване
Проектът е част от десетилетното начинание на Бьок, „Ксенотекстът“, което изследва идеята за поезията като биологичен артефакт. Последната му книга, „Ксенотекстът: Книга 2“, е кулминацията на 25 години изследвания, проби и грешки.
„Създали сме много малко неща, които биха могли да надживеят Слънцето – казва Бьок. – Този артефакт е жест, начин да покажем, че евентуално бихме могли да изградим технология, която би могла да запази посланията през целия живот на Земята, заздравявайки нашето културно наследство срещу планетарни бедствия, които биха могли да унищожат нашата цивилизация.“
През 2015 г. „Ксенотекстът: Книга 1“ дебютира със стихотворение, кодирано в крехка бактерия, но истинската цел на Бьок била D. radiodurans – микроб, достатъчно издръжлив, за да оцелее при условия, смъртоносни за почти целия друг живот.
ОЩЕ: Учени откриха непознат досега организъм, който може да еволюира във вирус
Бьок се свърза с Контрерас, чиято лаборатория има задълбочен опит с D. radiodurans.
„Синтетичното използване на този наистина здрав организъм за сливане на границите на езика – генетичния език и английския език – е философски много вълнуващо“, казва Контрерас.
Орфей и Евридика в жива форма
Кодираното стихотворение е „Орфей“ и започва с реда „Всеки стил на живот е първичен“. Когато бъде задействан, микробът превежда тази последователност от ДНК във верига от аминокиселини. Също така всяка аминокиселина съответства на буква, изписвайки второ стихотворение, „Евридика“, което започва с „Феята / сияе в розово“.
Бактерията Deinococcus radiodurans е била проектирана да свети в червено, когато „чете“ стихотворенията. Снимка: The University of Texas at Austin
Бьок създал„взаимно биективен шифър“, където всяка буква в едно стихотворение има фиксиран партньор в другото – сложна литературна и генетична двойка, чието съставяне отнело четири години.
Светещият червен протеин, който се получава, е молекулярен израз на образността на стихотворението, сякаш самият стих е жив и светещ.
Повече от изкуство
Въпреки че проектът носи неоспорим артистичен щрих, той загатва за широки практически приложения. Устойчивостта на D. radiodurans означава, че той би могъл да съхранява данни в продължение на еони – надживявайки всеки създаден от човека архив.
ОЩЕ: Нашата ДНК еволюира много по-бързо, отколкото се смяташе
„В крайна сметка се свежда до това как да съхраняваме информация, която ще оцелее завинаги – казва Контрерас. – Как да я запазим и защитим? Живите организми са най-добрите хранители на информация.“
Подобна работа се съчетава с нововъзникващи идеи за съхранение на биологични данни, от архивиране на цифрови записи в ДНК до вграждане на послания за бъдещи цивилизации – или дори извънземен живот.
