Между 1250 и 1860 г. Европа е разтърсвана от по-чести бунтове и въстания от обикновено. Зад фасадата на политически интриги и социален гняв бунтовниците са имали мълчалив съюзник: самата природа. Авторите на ново изследване са стигнали до извода, че вулканичните изригвания и слънчевата активност може да са играли много по-голяма роля в европейската история, отколкото се смята, включително са повлияли на едно от най-известните социални сътресения.
В продължение на шест века, от средата на XIII до средата на XIX век, Северното полукълбо е преживявало необичайно студена епоха. Историците и климатолозите наричат това време Малък ледников период. Средните температури са спаднали с 1 – 1,75 градуса по Целзий, а валежите са станали изключително нестабилни. В същото време студените периоди са били последвани от кратки топли периоди, а най-неприятни са били резките колебания: ту силен студ, ту внезапна жега, ту суша, ту проливни дъждове и градушка.
ОЩЕ: Генетици разказаха какви болести са покосили войските на Наполеон през 1812 г.
Този климатичен хаос засегнал най-силно селското стопанство. Съсипаните реколти следвали една след друга, което довело до катастрофален недостиг на храна. Цените на зърното скочили до небето. Обществото станало уязвимо – разпространили се болести, икономиката изпаднала в криза, а хората търсели виновни. Дори известният лов на вещици, според някои изследователи, е бил пряко следствие от климатичните аномалии – хората виждали причината за бедите си във вещиците, които изпращали лошо време.
Международен екип от историци и климатолози под ръководството на Дейвид Каневски от университета в Тулуза, Франция, се опитал да разбере доколко климатичните колебания са повлияли на съдбата на цели народи. По-точно учените искали да разберат дали има пряка връзка между природните бедствия и социалните катаклизми.
ОЩЕ: През Средновековието жените не са живели по-дълго от мъжете. Ето защо
Jacques Bertaux / Public Domain
Каневски и колегите му анализирали исторически хроники и събрали данни за 140 големи въстания между 1250 и 1860 г. Учените сравнили тази информация със записи за вулканични изригвания, изменение на климата, слънчева активност и колебания в цените на зърното и хляба.
Резултатите от анализа се оказали интересни. Най-студените и най-сухи фази на Малкия ледников период съвпадали с изблиците на народен гняв. Главните причинители на хаоса били два природни феномена: мощни вулканични изригвания и активността на Слънцето. Изследването на данните за слънчевите петна показало, че колкото по-малко слънчеви петна е имало на повърхността на звездата, толкова по-студено ставало на планетата и толкова по-чести били въстанията.
Всяко от тези събития, предизвикало спад на температурата само с 0,6 – 0,7 градуса по Целзий, провокирало средно 0,72 допълнителни въстания годишно. Учените са регистрирали подобни закономерности и в периоди на снижени валежи.
ОЩЕ: Откриха мястото на една от легендарните битки на Александър Македонски
Най-силната корелация обаче била установена не с времето, а с икономиката. Резкият скок в цените на зърнените култури – пшеница и ечемик – водел средно до 1,16 нови бунта годишно. Климатичният стрес не довел пряко хората до барикадите, а предизвикал фатална верига от събития: лоша реколта – глад – покачващи се цени на хляба – остро социално недоволство – бунт.
Според авторите на научния труд класически пример за тази верига е Франция в края на XVIII век. През 70-те години на XVIII век над Европа „облаците се сгъстили“. Настъпил така нареченият минимум на Далтън – период на снижена слънчева активност. Зимите станали по-сурови и реколтите загивали. През 1775 г. Франция била обхваната от т.нар. брашнена война – масови бунтове поради недостига на зърно и скъпия хляб.
Émile Bayard / Public Domain
През юни 1783 г. ситуацията се усложнила от изригването на исландския вулкан Лаки. Огромни емисии на серен диоксид и фини частици попаднали в атмосферата – част от тях останали в тропосферата, което довело до локални метеорологични аномалии; в някои региони през лятото се наблюдавали интензивни горещини и суши.
Значителна част от аерозолите се издигнали в стратосферата и през следващите месеци и години започнали да отразяват част от слънчевите лъчи. В резултат в някои райони светът усещал ефекта на „вулканична зима“: средните температури се понижили, а сезоните станали по-екстремни – тежки зими, провалени реколти и аномални валежи.
Във Франция лятото на 1783 г. било необичайно топло. Последвала есен с обилни дъждове, а след това – мразовита зима. През пролетта топящият се сняг причинил мащабни наводнения. За френските фермери това се превърнало в катастрофа. Реколтата загивали една след друга, зърното поскъпвало. Френската икономика потънала в криза.
ОЩЕ: Когато два милиона години не спря да вали
През 1788 г. настанала суша, а през юли същата година ударила една от най-опустошителните градушки във френската история. Загубите на реколта възлизали приблизително на 20 процента в сравнение с 1774 – 1787 г. Масите потънали в нищета. През зимата на 1789 г. Франция преживяла най-тежките студове за столетие.
Няколко години лоши реколти и последвалият глад създали идеална почва за социални взривове. По данни на авторите на изследването от 1788 до 1798 г. във Франция избухвали средно по 1,4 въстания годишно. В това десетилетие се разгоряла и Великата френска революция – едно от най-известните социални сътресения в историята.
Jean-Pierre Houël / Public Domain
Но природните катаклизми невинаги са водили до бунтове и въстания. Англия например също е преживявала сурови зими и провалени реколти, но успявала да компенсира недостига чрез внос на зърно.
Авторите на новото изследване смятат, че климатичните катаклизми не са били пряката причина за въстанията. Те само са задействали верига от събития, довели до народно недоволство. Във Франция неудачните решения на монарсите и икономическата криза съвпаднали с климатични бедствия. Резултатът бил недостатъчна реколта и глад, които подбудили хората към масови протести, свалили стария ред.
Изводите на екипа на Каневски предизвикали смесена реакция в научната общност. Например австралийският изследовател Тим Фланъри от Австралийския музей в Сидни отбелязва, че в работата си авторите говорят само за корелации, но не доказват причинно-следствена връзка. Според него в трудни времена хората са еднакво склонни да се бунтуват, да мигрират или да изпадат в отчаяние, така че е необходим по-задълбочен анализ.
Научната работа е публикувана в списанието Global and Planetary Change.
