В продължение на 200 години учените спорят за основните виновници за едно от най-тежките военни бедствия в историята. Какво точно е унищожило Великата армия на Наполеон по време на отстъплението ѝ от Москва? Студ, глад, тиф? Авторите на ново изследване са използвали най-модерните технологии за анализ на древна ДНК и са открили основната причина за краха на отстъпващата Наполеонова армия.
ОЩЕ: Защо непобедимият Наполеон се проваля в Египет?
През лятото на 1812 г. император Наполеон Бонапарт повежда своята Велика армия – една от най-големите в историята – на изток, срещу Руската империя. Под знамето му се събират до 600 хиляди души от различни ъгълчета на Европа. Резултатът от кампанията е един от най-катастрофалните във военната история. Вместо очакваната бърза победа Наполеон се изправя пред стратегическо отстъпление на руските войски и изоставена, опустяла Москва. Лишени от провизии и подслон, французите и техните съюзници започват да се оттеглят към полската граница пред лицето на наближаващата сурова зима.
Наполеон наблюдава опожаряването на Москва през септември 1812. Albrecht Adam / Public Domain
Този поход води до невероятни загуби. От октомври до декември 1812 г. загиват най-малко 300 хиляди души. Исторически хроники и спомени на оцелели описват ужасите, пред които са били изправени французите: хората умирали от лют студ, глад и инфекциозни болести.
Дълго време за виновници за гибелта в Наполеоновата армия се смятали петнистият тиф и така наречената окопна треска. Тези версии получават научно потвърждение в началото на XXI век благодарение на първия генетичен анализ на останки на Наполеонови войници.
ОЩЕ: Мястото на последната битка на Наполеон разкри шокираща яма
Международен екип от генетици, историци и химици под ръководството на Никола Раскован от Института „Пастьор“ в Париж решил да преразгледа тези данни, възползвайки се от най-новите технологични постижения. Изследователите провели анализ на ДНК, извлечена от зъбите на 13 Наполеонови войници, открити в масов гроб във Вилнюс, Литва.
Градът става една от ключовите точка по пътя на отстъпление, където хиляди изтощени французи срещат края си. Учените се интересували от зъбната пулпа (меката тъкан вътре в зъба) – уникален архив, способен да съхранява следи от патогени, циркулирали в човешката кръв преди векове.
Наполеон при Вородино. Василий Верешчагин / Public Domain
Ключовата разлика в новата работа е използването на усъвършенстван метод за метагеномен анализ. Докато авторите на предишни изследвания са търсили следи от специфични патогени, метагеномиката позволява безпристрастен „тотален“ скрининг. Този метод идентифицира цялата микробна ДНК, присъстваща в пробата, без да прави предварителни предположения. Резултатът бил неочакван: изследователите не открили в пробите генетични следи нито от причинителя на петнист тиф (Rickettsia prowazekii), нито от бактерията, която причинява окопна треска (Bartonella quintana).
ОЩЕ: Наполеон наистина ли е стрелял по пирамидите? Истината зад филма на Ридли Скот
Вместо това метагеномният анализ ясно посочил два други убийци. Учените открили убедителни генетични свидетелства за присъствието на бактерията Salmonella enterica. Този патоген причинява паратиф – тежка чревна инфекция, характеризираща се с висока температура, диария, дехидратация и изключителна слабост.
Вторият идентифициран патоген е Borrelia recurrentis – бактерия, пренасяна от телесни въшки. Тя причинява възвратен тиф, характеризиращ се с повтарящи се пристъпи на треска, силно главоболие, мускулни и ставни болки, редуващи се с периоди на видимо подобрение.
Както паратифът, така и възвратният тиф процъфтяват в условия на екстремни нехигиенични условия, пренаселеност и отслабен имунитет – точно като при отстъпваща, деморализирана армия. Въпреки че възвратният тиф сам по себе си невинаги е фатален, неговите изтощителни пристъпи на фона на глад и студ са смъртна присъда.
Казаците нападат армията на Наполеон край Москва през зимата на 1812 г. del. Atkinson, John Augustus (1775-1831 or 1833) sc. Dubourg, M. (19th century) / Public Domain
Научната общност обаче се отнася с повишено внимание към резултатите от изследванията на екипа на Раскован. Австралийският специалист по древна ДНК Сали Уасеф от Технологичния университет в Куинсланд отбеляза важен нюанс: количеството микробна ДНК, извлечена от зъбите на 13-те Наполеонови воини, е много ниско.
„Според мен това означава, че резултатите са по-скоро предварителни, отколкото окончателни“, коментира Уасеф.
ОЩЕ: Генетици разкриха произхода на скитите
Според нея симптомите, описани в историческите хроники – висока температура, обрив, слабост – биха могли да съответстват на други инфекции, неидентифицирани в изследването на Раскован. Както Уасеф, така и самите автори на научния труд подчертават, че за да се направят окончателни заключения, е необходимо да се проучи ДНК на по-голям брой войници, починали на различни места по време на отстъплението от Москва.
Констатациите на изследователите са представени на сайта на електронния архив на научни статии и препринти по биология bioRxiv.org.