Влечението към сексуално насилие се ражда на младини

Архетипът на насилника е зрял мъж, притаил се в тъмния ъгъл, за да се хвърли върху младата жена.

Ново изследване сочи, че това не отговаря на истината, пише „Нешънъл Джиографик“.

Микеле Ибара от Центъра за иновационни социологически изследвания в областта на здравеопазването и Кимбърли Мичъл от Центъра по изучаване на престъпленията срещу деца при университета в Ню Хемпшър (САЩ) наблюдавали преди няколко години американските младежи – задавали им въпроси за половото поведение и най-много се интересували от признаците на сексуално насилие.

Резултатите се оказали поразителни. Почти 10% от респондентите признали извършването на сексуално насилие в една или друга форма, а 4% не се посвенили да прибегнат към банални опити за изнасилване.

Всъщност момчетата и момичетата все по-често стават жертви на сексуално насилие и много осъдени, извършили престъпления на сексуална основа, са започнали „кариерата“ си на младини. Общо днес американският насилник е тийнейджър. Неговата типична жертва също е тийнейджър. Най-често това се случва на 16 години и при двата пола.

Според изследване, проведено през 2010 година от Центровете за контрол и профилактика на заболяванията в САЩ, над 75% от жените, подлагани на насилие, са преживели този неприятен опит преди 25 години, а 42,2% от тази група са били изнасилени преди 18-ата си година.

Най спорният извод на Ибара и Мичъл се състои в това, че представителите на силния пол, които в масовото съзнание традиционно встъпват в ролята на насилници, не са единствените, които носят отговорност за престъпленията. Жените също са виновни.

Обикновено в хода на подобни изследвания на мъжете се задават въпроси за това как са насилвали или искат да изнасилят, а на жените – как са били насилвани или са искали да ги насилят.

Сега за първи път според авторите ролята на двата пола са изравнени и станало ясно, че на възраст 18 години жените и мъжете осъществяват актове на сексуално насилие приблизително поравно – в 48% от случаите нападат жените, а в 52% – мъжете.

Интересно е, че жените предпочитат по-стари жертви, докато мъжете избират по-млада плячка. Жените също така по-често извършват групови изнасилвания – една от пет запитани признала, че е участвала в подобни актове, а в мъжката среда този показател е едва 1:39.

Макар авторите да сочат видеоигрите и порнографията като важни фактори, те нямат предвид, че именно ескалацията на насилието, включително сексуално, в съвременната масова култура е станала причина за резултатите. Просто има силна зависимост между това, което потребява тийнейджърът, и начина, по който се държи.

Хората отначало били питани дали са гледали непристойни материали. Ако отговорът бил положителен, получавали въпрос за запознанството с „мръсни“ материали, свързани вече с насилие. 20% от правонарушителите и само 3% от порядъчните граждани отговорили с „да“ на втория въпрос. Що се отнася до първия, то отговорите се разпределят по следния начин: 34% и 37%. Както виждаме, възприемането на материала, посветен на сексуалното насилие, е по-важен фактор.

„Сексуално насилие“ е широк термин и изследователите се постарали да отчетат всичките му форми, а не само изнасилването. Разграничени са четири категории – предполов контакт, секс по принуда, опит за изнасилване и успешно изнасилване. Както си спомняте, по-нагоре стана дума за това, че жените извършват сексуално насилие почти колкото и мъжете. Но това е без отчитане на разделението на дадените категории, а с тяхното отчитане ситуацията е по-различна.

В частта предполов (foresexual) контакт жените са малко по-агресивни от мъжете (52% и 47% съответно). Престъпленията в трите други вида се разпределят така: 75% – мъже, 25% – жени.

Успешното изнасилване е почти изключително мъжко престъпление. Именно затова насилниците винаги се смятат за мъже. Но жените всъщност с нищо не са по-добри, те просто имат други методи, по напълно разбираеми причини.

Най-много притесняват изводите, че „разговорите с непознати“ изобщо не са проблем. Представата, че сексуалното насилие в повечето случаи се извършва от случайни хора, не е обоснована. Всъщност почти три четвърти от жертвите са станали такива в обятията на партньорите си. Останалата една четвърт се отнася към някой познат. Накратко казано, всички жертви, обхванати от изследването, са били в едни или други отношения с насилниците.

Как да се борим с този ужас? Авторите смятат, че обществото е длъжно открито да обсъжда въпросите за етиката и психологията на междуличностните отношения, особено половите. В сферата на жестокото отношение към децата ситуацията е същата.

Надеждата за правосъдие е малка: 66% от запитаните отбелязват, че не са разказвали на никого за посегателството, само 1% се обърнали към полицията и едва 1% от тези хора са видели престъпника арестуван.

Не става въпрос за това как работят правозащитните органи (макар че, разбира се, това също е проблем), а за културните традиции – половината от насилниците смятат, че жертвите сами са си виновни.

Мъжете особено трудно признават, че над тях е имало посегателство. В самите основи на културата е заложена представата за мъжественост – мъжът е силен, несломим, той по определение не може да стане жертва на жена, още повече на момиче.

„Надяваме се, че това е отправна точка за полезни и важни разговори за здравословен секс в млада възраст – отбелязва Ибара. – Иска ми се да разбера разликите и сходствата между мъжете и жените и какво могат да дадат те от гледна точка на предпазни мерки. Може би с жените трябва да се отнасяме по-различно?“

Резултатите от изследването са публикувани в сп. JAMA Pediatrics.