Скални рисунки в Судан разкриват историята на предците на древните египтяни

Почти всички тези паметници имат нещо общо: изображението на рогат добитък. Говедата се нуждаят от много вода и акри пасища и днес те бързо ще умрат в такава пълна с пясък среда. В съвременен Судан добитъкът се отглежда само на около 600 километра на юг. Тези древни пещерни рисунки са едно от най-важните доказателства за отминалата епоха на „зелената Сахара“.

Смята се, че преди 15 000 – 5000 години този регион е бил много по-влажен. Климатолозите, археолозите и геолозите наричат ​​това време „африкански влажен период“. Тогава на континента е имало много повече летни мусонни валежи. След това в Северна Африка започнало земеделието и бил опитомен добитък. В продължение на приблизително 8000 – 7000 години местните номади са заимствали добитък от своите съседи на север, в Египет и Близкия изток.

Когато праисторическите художници са изобразявали добитък в своите скални рисунки на територията на днешен Судан, пустинята е представлявала тревиста савана. Тя била изпъстрена с реки, блата и езера, както и с типични африкански диви животни като слонове, носорози и гепарди.

Животновъдството е било повече от просто източник на месо и мляко. Кравите са били на почит, рогата им са били деформирани, украсявани са с кожа, а на шията им били окачвани висулки. Говедата дори били погребвани до хората в огромни гробища, демонстрирайки тясната връзка между човека и животното.

В края на влажния период ситуацията започнала бързо да се влошава. Езерата и реките пресъхнали, а пясъците погълнали мъртвите пасища. Учените спорят колко бързо е настъпила сушата, но, изглежда, тя е варирала значително в различните субрегиони. За онези, които напуснали Сахара и се отправили към по-влажни места, Нил бил най-доброто убежище.

Някои пустини, като пустинята Атбай, където са открити скални рисунки, са практически обезлюдели. Тези, които останали, преминали от отглеждането на крави към по-издръжливите овце и кози (камили в Северна Африка няма да има още 2000 – 3000 години).

За онези общности, които мигрирали и се заселили по Нил, добитъкът продължил да бъде свещен. Днес в Южен Судан и голяма част от Африканския рог неговото културно значение остава. Тук, както и в древна Сахара, добитъкът се украсява и жигосва, а черепи на едър рогат добитък отбелязват гробовете.