X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Блогърката Боряна Кръстева за Actualno: Родопите ми показаха, че успехът е въпрос на вътрешна настройка

5360
Блогърката Боряна Кръстева за Actualno: Родопите ми показаха, че успехът е въпрос на вътрешна настройка
Снимка: личен архив
Боряна Кръстева нарича себе си "пътешественик по душа". Ние бихме добавили "пътешественик, който борави изключително добре с думите". Достатъчно е да прочетете дори само един текст от блога ѝ "Пътеписаници", за да се убедите в това.

Боряна обича Родопите и българското село, както и да върви по следите на древни легенди. Actualno.com поговори с нея за приключенията ѝ по красивите места на родината.

Боряна, как се роди идеята за блога ти „Пътеписаници“?

Бавно, последователно и с много вдъхновение. Винаги съм обичала да пиша, да разказвам, да събуждам въображението с думи. Преди около 5 години започнах да пътувам активно, като първото ми по-голямо пътешествие беше в Родопите. Посетих Батак, Доспат, селата Триград, Ягодина, Широка лъка, стигнах до Ардино и Златоград - преминах от Западните до Източните Родопи. Това беше седмица изпълнена с пъстри емоции, приключения, срещи със сладкодумните родопчани и съзерцание на величествената природа.

След това преживяване разбрах, че не познавам България и че съм видяла една микроскопична част от нея. Природата, хората, магията на планината ме омагьоса и исках да разкажа за това вълшебство. Родопите ме промениха много. Показаха ми, че щастието и успехът са въпрос на вътрешна настройка. Там осъзнах колко всъщност съм щастлива, колко обичам България. В Родопите се вдъхнових и поисках да си имам свое място, на което да събирам спомени от пътешествията. То обаче се роди две години и половина по-късно. Може би трябваше да събера нужната смелост. През това време публикувах пътеписите ми в различни медии. Но при второ ми ходене в магическата планина, посетих селата Лещен и Ковачевица. Тогава осъзнах, че е време да създам свой блог и така се роди „Пътеписаници“.

Колко често имаш възможност да пътуваш?

По-малко отколкото ми се иска. Пътешественическият ми дух е винаги буден. Той е нащрек за поредната възможност да поскита на воля по непознати пътища. През по-топлите месеци пътувам по-често. Това лято в продължение на два месеца нямаше почивен ден, в който да си остана у дома. Опитвам се поне веднъж в месеца да посетя място, на което не съм била преди. Тези "бягства"от рутината ми помагат да съм по-вдъхновена и успешна през работната седмица. Лекуват стрес, лошо настроение и сатурнови дупки:) Затова, ако не се появи възможност да пътувам, си я създавам сама.

Смяташ ли, че пътуването е хоби, което е „по джоба“ на българина? А може би всеки може да го направи такова с правилното планиране?

Разбира се, че може. Всичко е въпрос на приоритети. Пътуването е един от приоритетите ми, затова намирам време и средства, за да го осъществявам. Всъщност, моите пътешествия не са кой знае колко скъпи, особени еднодневните. Тогава единствените ми разходи са за път – по 10, 20 лева. Понякога пътувам с влак – например до селата Бов или Лакатник, което е още по-икономичен вариант. Всичко останало събирам в раницата – храна, вода и ентусиазъм.

За много хора пътуването е изминаване на разстоянието от дома до хотела, където започват няколкодневни сцени на масов героизъм край масата. Но от опит знам, че човекът, тръгнал главно заради приключението, за да види, научи и преживее нещо ново, се справя и с доста по-ограничен бюджет.

Кое е любимото ти място в България?

Родопите - най-вече селата Триград и Ковачевица са ми много на сърце. Там се чувствам по-добра и в мир със себе си, сякаш съм прекрачила прага на родния ми дом. Природата, архитектурата, хората – всичко е в такава хармония. Но не само мястото е важно. Случките и срещи по пътя, компанията, приключенията, дори несполуките - всичко това е част от определението "любимо място".

Илия Левков за Actualno.com: С електромобил в България изминаваш 100 км за 3 лв.

Едва ли е останал някой, който се съмнява, че електромобилът е колата на бъдещето. Все повече шофьори по света се насочват към такива ...

Храм-кладенецът край село Гърло и Дяволският мост край Ардино също са много специални за мен. Най-вече заради необичайната енергия, която усетих там. За мен пътешествието е умението да усещаш. Така че всяко място, което съм почувствала със сърцето си, е намерило място в него.

Снимките в блога ти са страхотни. Любител фотограф ли си или имаш професионална подготовка?

Благодаря. Абсолютен любител съм. Снимам само по усет и нямам професионална подготовка. Започнах да се занимавам с това заради блога, защото колкото и да е интересен един текст, без снимка се чете по-трудно, а и е някак незавършен. Харесва ми са съм ловец на кадри. Това ми помага да бъда още по-наблюдателен пътешественик.

Смятам, че кадърът може да бъде по-изразителен от думите, но това си е голямо майсторство. Но не искам да пренебрегвам и текста. За мен той винаги е бил водещ елемент в блога, а снимките - съпътстващ. Кадърът може и да „казва” повече, но думите могат да рисуват цели светове. Комбинацията от двете има най-силно въздействие.

Пишеш, че обичаш българското село. Смяташ ли, че то е запазило духа и атмосферата, които свързваме с по-стари времена?

Мария Тодорова, NEXT-DC: Рекламният бранш носи отговорност към обществото

В средата на месец септември се проведе тазгодишното издание на най-голямото събитие за рекламната индустрия в страната - фестивалът ...

Да, смятам. За мен българското село е символ на уют и спокойствие. То носи една лекота и естественост, които в града липсват. В него все още са се запазили нормалните човешки отношения – общуването, взаимната помощ, сплотеността. Българското село е истинският стожер на традициите, на нашата идентичност. То е коренът, за който трябва здраво да се държим, а не да се срамуваме от него.

Можеш ли да препоръчаш някоя дестинация на читателите ни, подходяща за сезона в момента?

Есента е разкошно време за разходка в природен парк „Небесните пасбища” край село Осиковица, (община Правец). Мястото е истинска горска приказна. През 2006 г. една фамилия - семейство Ангелови - решава да превърнат наследствената си гора в парк на доброто, вярата и мъдростта. Всеки може да го посети свободно с приятел, любим или дори с децата си. Там можете да се изкачите по мостовете на любовта, да надникнете в бъчвата на Диоген, да вижте къде живее бабата на Червената шапчица, да се потопите в долината на самодивите или да се приютите в дървото на Вярата, Надеждата и Любовта. Мястото наистина е вълшебно.

Кои места неочаквано са впечатлили Боряна и още за нейните пътешествия прочетете в пълния текст на интервюто в Expert.bg.

Интервю на Деница Райкова

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Actualno.com.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com