Едва 8% от българите у нас инвестират, а мнозинството нямат дори спестени средства за непредвидени обстоятелства. Това стана ясно от думите на икономиста Георги Захариев, който разказа за резултатите от ново пручване за финансовата грамотност на българина.
Според изследването 46% от анкетираните определят стандарта си на живот като нисък или много нисък. При хората между 60 и 70 г. това са около две трети, а при тези над 70 г. над три четвърти. Едва 4% го определят като по-скоро висок.
Трима от десет българи спестяват пари (30%), като делът е по-висок сред мъжете в сравнение с жените. Сред най-младите – хората под 30 г. – делът на спестяващите е около два пъти по-нисък от средния за страната.
"Българите, които спестяват, се увеличават малко, но въпреки това процентът хора, които не могат да посрещнат някакви сравнително малки непредвидени разходи, също се увеличава. Тоест в България, също като при голямата световната икономика, имаме тренд за К-образна икономика. По-богатите стават по-богати и могат да инвестират повече, а по-бедните хора имат усещането за по-нисък стандарт на живот, по-големи трудности, инфлацията ги затруднява в тяхното ежедневие и всъщност дори заплатите да се увеличават, хората не го усещат", обясни още Захариев в предаването "Студио Actualno".
Сред висшистите делът на спестяващите е значително по-висок и достига близо половината. Склонността към спестяване нараства и с увеличаването на дохода, като при хората с личен доход над 1000 евро делът на спестяващите вече е над средния за страната.
Сред хората, които заделят средства, преобладават сравнително умерените нива – 61% заделят до 10% от личния си месечен доход, а още 21% спестяват между 11% и 20%. Делът на хората, които успяват да отделят над една пета от дохода си, е значително по-малък – 8%.
"През последните години заради по-високата инфлация, която видяхме, много хора са приели начина на мислене, че "няма никакъв смисъл аз да спестявам". Повечето хора не знаят дори какво е инвестиране. Спестяването се обезсмисли от инфлацията, която обезценява парите и масово хората си казват: "По-добре да го изхарча сега, отколкото да го заделям за бъдещето, защото утре ще могат да си купя двойно по-малко неща, отколкото днес с тези пари", обясни Захариев.
Очакванията за подобряване на жизнения стандарт са свързани в значително по-голяма степен с възможността за генериране на допълнителен доход, отколкото със спестяване или инвестиране на наличните средства. 44% виждат възможността да увеличат доходите си чрез допълнителна дейност като фактор с най-силен положителен ефект върху бъдещия им стандарт на живот. Опцията се посочва по-често от средното при хората под 60 г.
Спестяването се посочва като възможност за подобряване на стандарта от над една пета като делът на посочванията се увеличава с възрастта. Сред хората над 70 г. спестяването се посочва на първо място като вариант за подобряване на стандарта.
Приблизително четирима от десет българи (42%) разполагат със заделени средства. Делът остава двойно по-нисък сред групата на най-младите до 30-годишна възраст.
Съществено влияние оказват образованието и доходите. Докато сред висшистите шест от десет души разполагат със заделени средства, то сред най-ниско образованите остава приблизително три пъти по-нисък. Делът на хората със заделени средства нараства с нивото на разполагаемия личен месечен доход.
Повече по темата - вижте в интервюто.
