Ако питаш някой фен на Clutch какво са те за него, той ще ти отговори, че са най-яката рокенрол група на света и че това е просто факт, не фанатизъм. Четиримата са заедно вече точно четвърт век. 25 години четирима едни и същи хора, които свирят за удоволствие, просто защото това могат и за това крачат на тая земя. До такава степен обичат да свирят заедно, че имат и страничен проект. Пак те четиримата, само че без вокали. Нали, да не им става скучно, докато си почиват от Clutch. А вокали ли казахме? Нийл Фалън, певецът на Clutch е един от най-харизматичните фронтмени в рокенрола днес. Започнал с хардкор и пънк в началото, преди да открие блуса и да си пусне брада преди почти 20 години, той сега реди басово фантастични урбанистични литургии, жестикулира и се цъкли от сцената и прилича на обсебен рокенрол проповедник. А понеже и ние сме от онези, които се кълнат в Clutch, в края на лятото ги засякохме в Загреб. И разбира се, поседнахме с Нийл на чаша бира преди концерта, за да ни разкаже за рокенрол живота, за турнетата и пътя, за вдъхновението, музиката, артуърка, собственият им лейбъл и нещата, които завършват култовия образ на Clutch. И за следващия албум, който ще седнат да записват догодина. А, да, и за да честити по телефона рождения ден на нашия добър приятел Иван, просто защото е страшен пич. Прочети първото му интервю за българска медия (и слушай запис от разговора в края на страницата).
Здрасти, Нийл! Как си и как ти се струва тук?
Хубаво е. Вчера имахме почивен ден, така че се поразходих наоколо.
С този луксозен найтлайнер ли пътувате?
Да. Но не мирише толкова луксозно, когато си на път с още десет човека в него.
Да минем към интервюто. Clutch е група, която не може да се оплаче от продажбите си. Как гледаш на стрийминга и споделянето на музика спрямо физическите продажби и музикалната индустрия?
Clutch се намира в специално положение. През 90-те имахме договор с големи лейбъли, помагаха ни за турнетата, но не продавахме много. Когато продажбите започнаха да падат, те изхвърлиха един куп банди като нас. Но след това, по някаква причина продажбите ни взеха да се покачват в САЩ и Европа. И го отдавам единствено на Интернет, защото не е като да са започнали да произвеждат албумите ни и в други държави. Просто хората откриха бандата онлайн. А това се отразява в посещение на концерти и купуване на тениски и дискове. След това пък тези хора казват на приятелите си за нас. И това е страхотно - не виждам никакъв проблем. Мисля, че идеята музиката да се продава дойде и си замина доста бързо. Колкото и да ми се иска така да си изкарвам парите, разбирам също, че музиката е била безплатна хиляди години. А продажбата й взе да се превръща в организиран бизнес през 30-те години на ХХ век.
Вижте останалата част от интервюто в sofialive.bg
