Георги Константинов: Няма по-хубаво чувство за един творец от чувството, че е необходим на мнозина в този свят

Г-н Константинов, след броени дни излиза новата Ви стихосбирка „Вечерни слънчогледи“. Какви са основните теми, които интерпретирате в нея?

„Вечерни слънчогледи“ излиза със знака на „Хермес“ в годината на моята осемдесета обиколка около Слънцето. С други думи – през декември ставам на осемдесет години. Стихосбирката почти изцяло съдържа нови творби – към 70 стихотворения, съвременни по теми, образи и дух. Както и друг път, лиризмът в нея е преплетен с чувство за хумор, в поетичната усмивка често свети сълза... Това са наистина нови творби, които няма как да бъдат написани в друго време: това са стихове за сегашните истини, за днешните вълнения, за общуването и разбирателството между съвременните хора. И значителна част от тях са посветени на любовното чувство... Заедно с това, в немалко творби са преплетени вълнуващ лиризъм и моменти на сатира. Едно потвърждение, че днешната поезия винаги търси съвременен многопланов изказ.

Вие сте автор на повече от 35 стихосбирки. Какво за Вас е поезията?

Да, вече повече от половин век участвам в българската поезия – дебютната ми стихосбирка се появи в далечната 1967 година... Наистина съм автор на повече от 35 стихосбирки, много от моите стихотворения (повече от 200 на брой!) станаха известни песни... А само в последните десетина години се появиха на бял свят важни за мен книги със стихове, носещи и нови тематични и образни линии: „Неделен човек“, „Вълнения в Константинопол“, „Роднина на дъжда“, „Непадаща звезда“ и особено „Миг като вечност“, която издателство „Хермес“ издаде и имаше два тиража. А сега пак „Хермес“ ме зарадва с чудесното издание на „Вечерни слънчогледи“. И в тази стихосбирка изразявам виждането си, че поезията, заедно с модерната си изразителност, трябва да бъде разбираема, да бъде протегната ръка към читателя.

В стихотворението „Вечерни слънчогледи“ пишете: „...загледани във себе си, те виждат светлина“. Вярвате ли, че светлината вътре в нас е по-силна от заобикалящата ни често мрачна действителност?

Самото стихотворение „Вечерни слънчогледи“ изразява по един метафоричен начин устойчив вътрешен дух, независима от природата и обществото вътрешна вглъбеност. Даже да изчезне Слънцето, слънчогледите „загледани във себе си, те търсят светлина“. Мисля, че тази алегория говори достатъчно сама за себе си.

Вие сте поет, който е написал много стихове за любовта. Какво ще пожелаете на читателите си в навечерието на 14 февруари?

На 7 февруари излиза "Вечерни слънчогледи" на Георги Константинов

ВЕЧЕРНИ СЛЪНЧОГЛЕДИ Вечерни слънчогледи... Не искат те луна – главите са навели към тъмната земя. Не се интересуват от блед...

Прочети повече

Вече споменах, че стиховете за любовта са най-много на брой в новата ми книга „Вечерни слънчогледи“. Едни от тях представляват лични емоционални споделяния, други разгадават пътя на чувството, успяло да се превърне в траен спомен... Има и такива стихове за любовта, които бих нарекъл „лирически иронии“. С други думи, авторът на „Обичам те дотук“ и „Миг като вечност“ продължава тази характерна за него линия и в новото си творчество. Желая на почитателите на любовната поезия приятно четене на „Вечерни слънчогледи“ и хубави емоционални сбъдвания в живота. Този прочит би могъл да стане и на 14 февруари, Деня на влюбените...

Коя е най-голямата награда за твореца?

Най-голямата, истинската награда за поета е да бъде разбиран и възприеман радушно от много хора, обичащи поезията. Няма по-хубаво чувство за един творец от чувството, че е необходим на мнозина в този свят.

Страхувате ли се от възрастта, какво е тя за Вас?

Много мъдри хора на перото твърдят, че възрастта е само просто число. Човек е толкова млад, на колкото се чувства... Бих прибавил – и доколкото продължават да са млади неговите мигове на вдъхновение. Тук роля играе и личното чувство за хумор. Както казва Бърнард Шоу: „Да се старее е отегчително, но това е единственият начин да се живее дълго“. И тук бих прибавил: „Да имаш младо сърце, за да твориш дълго!“.