Какво се случва със спасителите на българските евреи заради комунизма: "Спасените" от Милена Милотинова (ВИДЕО)

Източник: Милена Милотинова

Защо трябва да помним този акт?

"Спасяването на българските евреи е уникален акт в световната история. България е единствената държава, която по времето на Втората световна война спасява цялата си еврейска общност, при това на собствена територия – нещо, което никой друг не е направил. Дания спасява своите евреи, като ги транспортира по море. Така спасява 7000 човешки живота в това мракобесно време на Втората световна война. България успява да спаси всичките си 48 000 евреи, при това на собствена територия, запазвайки живота на всеки един от тях. Един загинал няма от мерките, които са били изисквани от Германия по онова време."

Така започва разговорът ни с Милена Милотинова, чийто документален филм "Спасените" ще бъде излъчен по БНТ отново в неделя, 12 март, от 15.00 часа.

"Уникален случай е, защото участва цялото българското общество. Участват обикновените българи. Участва целият Свети синод, не само екзарх Стефан, не само само митрополит Кирил, който казва, че ще легне на релсите в Пловдив, ако ешелоните потеглят на десети март 1943-та. Участват 43-ма парламентаристи, при това от мнозинството, които се възпротивяват на готвената депортация. Подписите им са събрани от подпредседателя на Народното събрание тогава Димитър Пешев, който е сигнализиран от Кюстендилската делегация. Всичко тръгва от тази кюстендилска акция. Както казва във филма Радко Куртев, синът на един от участниците в нея – Владимир Куртев, баща му е бил предишната вечер на прием в дома на Александър Белев, тогавашния комисар по еврейските въпроси. Куртев чува разговор между Теодор Данекер, висш германски офицер, и негов събеседник, че се готви депортация на следващата сутрин и веднага заминава за Кюстендил. Събира се делегация. Предупреждават тамошната еврейска общност и тръгват към София. В нея, по думите на Радко Куртев, е трябвало да бъдат 40 и няколко души, но на другия ден, заминават четирима – Владимир Куртев, Асен Суичмезов, Петър Михалев и Иван Момчилов. Те се отправят към София - не от кюстендилската гара, която е била завардена от полиция, а от друга гара," обяснява авторката на филма "Спасените".

"Слухът към евреите върви по много линии, включително секретарката на Белев – Лиляна Паница, която е предупреждавала в София свои познати евреи, а те са известявали останалите. Така по линия на тази нишка голяма част от еврейската общност е разбрала.

Но по-интересна е акцията на четиримата от Кюстендил, които отиват в София с намерение да се срещнат с вътрешния министър. Той не ги приема и отиват при Пешев, който също е родом от Кюстендил и е бил бивш правосъден министър. А по онова време вече е заместник-председател на Народното събрание. Пешев, освен че събира подписка от 43 парламентаристи, като я ограничава само в рамките на мнозинството, се обажда на тогавашния вътрешен министър Габровски с искане да спре депортацията. Пешев е помолен да не го огласява това писмо, но той го прави в НС и това му коства бламирането от поста подпредседател. В крайна сметка тази негова акция е една от главните спасителни акции за еврейската общност у нас.

Междувременно, писателите, юристите и техните съюзи, занаятчиите, пишат срещу депортирането на българските евреи, надига се цялата общественост. Няма един слой от българското общество, който да не издигне глас срещу готвената депортация. Тогава още не се е знаело какво е ставало в лагерите на смъртта. После се е разбрало. Но въпреки това, българското общество се възпротивило. Не е било готово да пусне своите евреи да бъдат изпратени на несигурно място. Представете си каква смелост трябва в онова време – 1943 година, в разгара на Втората световна война, да се опълчиш на голяма сила като Германия. В германските архиви, в това, което предава германската легация от София към Берлин, има много силни констатации. Там се казва, че всъщност "българското общество въобще не може да проумее смисъла на борбата срещу еврейството". Т. е. толерантността е толкова дълбоко вкоренена в нашия национален характер. Тя е отдавнашна наша национална черта и не датира само от времето на Втората световна война, а и преди това. И затова в днешно време, понякога се чудя защо не използваме този огромен национален капитал в морално отношение, като спасяването на българските евреи, когато някой отвън се опитва да ни учи на толерантност, при положение, че толерантността всъщност е една от чертите на нашия национален характер, дълбоко вкоренена през десетилетията и през вековете", казва Милена Милотинова.

Самият Пешев в ръкописите си след време, които филмът показва, пише за секретаря по еврейските въпроси Александър Белев: "Никога не се разбра характерът на това позорно споразумение, с какво право го е сключил едни български чиновник и с какво право се разпорежда със съдбата на хиляди български граждани противно Конституцията и елементарната човещина, нанасяйки тежък удар срещу България."

"И в грамите на германската легация от София към Берлин ще видите, че се пише, че българското общество прави всичко възможно да саботира мерките срещу евреите," разказва авторката на филма.

"Включително за това, че не се проверяват достатъчно евреите дали носят еврейските значки и се допуска само малък процент от тях да ги носят. Германската легация е недоволна, че точно фабриката за значки е спряна, с мотив да се пести електричество. Грамите цитират как Цар Борис III е обяснявал на германците тогава, че задържа евреите в страната за строеж на пътища, че на страната й трябват мъжете за трудова повинност, а останалите евреи не могат да бъдат изпратени, защото семействата не бива да бъдат разделени. Германската легация е недоволна. Германците вадят заключението, че България твърде "прозрачно" използва тези военна и трудова повинност, за да запази евреите си на собствена територия. Това, което прозира от тези грами, е, че цялото общество - от обикновените слоеве на населението до върха на държавата са искали да запазят своите евреи и са правили всичко възможно да не пострада нито един от българската еврейска общност. Една от грамите съобщава, че нареждането за спиране на депортацията на евреите идва "от най-високо място". Всички знаем кое е най-високото място в една монархия. Уникална е и ролята на Българската православна църква. Представяте ли, ако влиятелната на Запад католическа църква беше постъпила като нашите отци, и беше отворила вратите си за евреите, колко милиони човешки животи можеха да бъдат спасени по времето на Втората световна война..... Общо към 6 милиона са погубените евреи по времето на Холокоста," казва Милена Милотинова.

ОЩЕ: Призив към Радев заради Македония: Поклонете се пред спасителите на българските евреи

Тя добавя, че след 1944 година съдбата на немалка част от спасителите на евреите е трагична.

"От 43-мата парламентаристи, които се опълчват срещу депортирането на българските евреи, 20 са осъдени на смърт от Народния съд. Останалите – на затвор. Парадоксално – едно от обвиненията е в антисемитизъм, заради гласувания в парламента Закона за защита на нацията. След като са видели колко жестоко се използва този закон срещу еврейската общност, всичките тези парламентаристи застават срещу него и срещу антиеврейските мерки. Но тяхната акция, която се оказва една от спасителните акции за евреите, не се отчита от т. нар. Народен съд. Нито подписката им в защита на евреите се взима предвид, нито се взимат предвид свидетелските показания на самите благодарните евреи. Димитър Пешев – организаторът на тази подписка, също е обвинен в антисемитизъм. Един от основните спасители на българските евреи парадоксално е обвинен в антисемитизъм и получава присъда - 15 години в затвора. Затова, въпреки многото покани, които има след това от новосъздадената държава Израел, в чието създаване е участвала и голямата част от еврейската общност в България, той не отива там, защото, както казва племенничката му във филма ни Калудка Кираджиева, той е искал първо да бъде отменено това обвинение в антисемитизъм и чак тогава да отиде в Израел. Но тогавашната комунистическа власт не го е отменила.

Съдбата на друг от видните спасители на българските евреи - Владо Куртев, активен деец на ВМРО по онова време, също е трагична. След 1944 той изчезва безследно по линия на гоненията на властта след 1944 срещу ВМРО. На семейството му е даден срок от 3 дни да събере багажа си и да напусне дома си в центъра на София. Когато след години жена му се осмелила да попита тогавашите българските власти дали нейният съпруг е жив или е вдовица, ѝ казват да не пита, защото така ще бъде най-добре за нея и за семейството ѝ. Към момента на заснемането на филма ни, Радко Куртев ни каза, че не знае каква е съдбата на неговия баща," разказва авторката на филма.

Бившият премиер на Израел Шимон Перес разказва във филма по какъв начин голямата част от спасените български евреи идват в Израел във времето, в което тогавашният Съветски съюз не пуска своите евреи в новосъздадената държава.

Днес имената на хора като Димитър Пешев, Владимир Куртев, Асен Суйчмезов, Петър Михалев и Иван Момчилов, както и тези на митрополит Кирил и екзарх Стефан, са на стената на спасителите в мемориала Яд Вашем в Ерусалим. 20 души от България са признати за "преведници на света" и като спасители на евреите са почетени в Яд Вашем.

Според Милотинова и днес този уникален акт - спасяването на българските евреи, не е достатъчно известен по света.

"Евреите го знаят добре и българските евреи са едно добро лоби на България. Израел е една от страните, в които съм била, в която думата "българин" отваря врати. Моето генерално впечатление обаче е, че наистина този факт на спасяването на българските евреи е недостатъчно известен на света. А това е един огромен национален капитал на България в морално отношение. Никой не е направил това, което ние сме направили през Втората световна война. Акт на свръхчовечност и огромна смелост, защото хората тогава са рискували буквално живота си, за да се включат масово в тези акции на спасяването на евреите. Малка България е имала смелостта тогава да се опълчи на Германия. Нещо, което мнозина други не са направили", подчертава Милена Милотинова.