Трябва ли Българската народна банка да предприеме мерки за охлаждане на имотното кредитиране, след като видяхме бум на жилищните кредити през декември 2023? Финансистът Любомир Каримански, който е бивш председател на Комисията по бюджет и финанси в парламента, смята, че основният въпрос пред БНБ е дали с мерките си може да балансира хармонизирания индекс на потребителските цени, един от компонентите на инфлацията.
Още: Незадавани досега въпроси за еврото: Обяснява доц. д-р Красен Станчев (ВИДЕО)
Още: "ПП са в същата ситуация, заради която съсипваха ГЕРБ и ДПС": Говори Георги Харизанов (ВИДЕО)
"Банките са свръхликвидни, те не могат да предлагат високи, изгодни проценти по депозитите. Тогава раздават парите на достатъчно конкурентоспособни спрямо западните страни лихви по ипотечните кредити. Това според мен са последните месеци, последния сезон, в който те могат да си позволят раздаване на такива ниски лихви по кредити – дори по ипотечни", каза Каримански в Студио Actualno.
Още: Кредитен консултант каза с колко ще се повишат лихвите до края на годината
Причината, по думите му, е, че се въвеждат нови капиталови изисквания към банките - те ще трябва да правят преоценка на всички активи, в които са инвестирали. "Само преди 10 години банките бяха с такива активи в недвижими имоти, че се чудеха как да се освободят от тях. Те не трябва да се превръщат в компании, които продават имоти", посочи финансистът.
Още: Надежда сред самота: Как остаряват възрастните в България? (ВИДЕО)
Още: Иран, Израел и ролите на Русия и САЩ: Проф. Владимир Чуков обяснява сценариите (ВИДЕО)
Още: Цените на имотите за 2024 г.: За 100 хил. лв. можеш да си купиш само гараж в София
Реалистично ли е влизането ни в еврозоната от 1 януари 2025?
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Стояна Георгиева: Пеевски иска Борисов да е президент, а той – премиер (ВИДЕО)
Инфлацията може да нарасне още, икономическият растеж намалява през декември 2023, а България се стреми към еврозоната от 1 януари 2025 г. "Датата не бива да бъде самоцел. Конвергентният доклад показва, че това наше сближаване с еврозоната има много по-голям обхват, не са само четирите критерия, един от които е инфлацията. Имаме и отделни изисквания като производителността на страната и устойчивостта на финансовото развитие, на инвестициите. Виждаме напоследък, че не инвестираме публичните разходи в инфраструктурата на държавата, и това е големият проблем. Капиталовите разходи за инвестиции в инфраструктура се ползват за буфери, за да се намали дефицитът. Това е грешка на всеки един финансов министър до момента", смята Каримански.
Още: Окончателно: Парламентът прие ключов закон за влизането в еврозоната
"Искаме инвестиции в 7. и 8. блок на АЕЦ "Козлодуй", а в същото време взимаме 100% от дивидента на АЕЦ-а, за да намалим дефицита в бюджета. От друга страна, караме АЕЦ да вземе кредит срещу държавна гаранция. Това значи, че държавната гаранция става квазидълг на страната, който не е включен в бюджетната рамка. Това се постига и с други държавни предприятия на стойност 4,3 милиарда за 2024 г.", изчислява финансистът.
Още: Международният правов ред е мъртъв: Виктор Лилов за войната на Израел с Иран (ВИДЕО)
Още: Веселин Стойнев: Записът с Барбутов може и да е съгласуван със службите (ВИДЕО)
Защо е противник на новия Закон за БНБ и как тълкува протестите на земеделците - гледайте във видеото:
Водещ: Мирослав Димитров
