Любомир Стефанов: Избирането на Радев е все по-малко сигурно, за негова собствена изненада

Със сигурност, защото обичайните заподозрени партии ги видяхме, отново се регистрираха. Интересът към тях спадна, въпреки че имаше очаквания парламентаризмът да се е завърнал и да даде начало на прословутата промяна, знаете, заявка на всички партии на извънредните избори. Сега на следващите избори пак продължаваме промяната, както знаете. Но може би този рефрен е изтъркан и затова съм склонен да подкрепя подобно изказване, че президентският сблъсък като че ли ще бъде по-интересен и ще се яви като двигател на парламентарните избори, може би за добро.

Следващата седмица вероятно социолозите ще представят по-задълбочени извадки и тогава прогнозите за парламентарните избори ще бъдат по-достоверни. Тогава

гражданите ще са имали време да се ориентират

Все още не е ясно дали ще имаме само „Изправи се БГ“, защото не е ясно „Ние идваме“ накъде ще отиде. Дали няма да подкрепи „Продължаваме промяната“ и дори „Демократична България“, за да влезе в парламента, защото резултата на „Изправи се БГ“ е граничен. Може да отиде нагоре, може да пропадне страшно надолу. А отдолу идват претенденти, както знаете. Няма патриотичен алианс този път, но има няколко формации, които се борят да бъдат локални представители на тази общност. Може и да успеят, знае ли човек. БСП за мен ще бъде интересна за наблюдаване като резултат. Интересно ще ми бъде да проследя

сложните взаимоотношения между Румен Радев и левицата

особено в лицето на г-жа Нинова и дали има работеща симбиоза. Начинът, по който беше издигнат Румен Радев, е по стар стил, на Отечествен фронт ми прилича цялата тази работа. Всички се събраха зад него, плеснаха с ръце, прегърнаха се – интелектуалци, занаятчии, обикновените хора, т.е. откъм пи ар и маркетингов трик беше добре изпипано. Масовката с необходимите компоненти, за да се получи здрава смес. Маята обаче коя е точно? Защото в крайна сметка избори в България се печелят като се апелира към хората, които гласуват редовно, а това обикновено са хора, които имат политически позиции, да се разбира партийни такива. И да казваш „аз досега съм бил партийния кандидат на БСП, само че от днеска съм с инициативен комитет и искам всички да ме подкрепят“, а довчера си разделял обществото, като си си позволявал да го сегментираш на такива, които са умни и красиви и други, които са, не грозни, но неумни да го кажа, и разни други категории, когато си внасял раздор в държавата, изведнъж да искаш да я обединяваш отново, въпреки че по конституция нямаш такива правомощия, олицетворяваш единството на нацията. Т.е.

не я обединяваш, а я олицетворяваш

Което е оксиморон, защото хем си партиен кандидат, хем се явяваш на избори, където по презумпция има други хора, които представляват други интереси, а после рязко да загърбиш всичко и да станеш единството на нацията, някак си Конституцията малко противоречи на себе си в това отношение.

Повече власт на президента за мен е противоконституционно и противоестествено, защото парламентарната демокрация няма нужда от такава силна институция, тъй като това би нарушило баланса на властите. Писах материали по темата и стигнах до въпроса 30 години по-късно България има ли нужда от президентска институция по същество?

Без да омаловажавам направеното дотук, но в крайна сметка има разделение на властите, което е класическо.

От самото начало на президентската институция в България, като започнем с покойния президент Желев и неговите наследници, винаги се е стигало до разрив между човекът, който взема институцията и съседите му през булеварда отсреща.

„Дондуков“ 1 и 2 е класическото напрежение в България

Просто при г-н Радев и г-н Борисов нещата ескалираха до чутовни висоти, тъй като и двамата загърбиха нормалния начин на политическо общуване в демокрацията и го обърнаха на лична игра и състезание. Поради тази причина изведнъж това ни се стори ново и странно и заговорихме за война на институциите. Преди това си припомнете какво направи покойният Желев с Филип Димитров, буквално го изрита от министерския съвет. Впоследствие видяхме Петър Стоянов и Иван Костов какво направиха – чудовищна борба на его беше де факто. Това костваше следващ мандат и на двамата. И Георги Първанов за собствена голяма изненада стана президент. Но се закъсня и той да стигне до конфронтация с БСП, която стигна до там, че той създаде собствена политическа партия. Която успя да влезе два пъти в парламента и един път беше част от управляващата коалиция. Не го забравяйте. Вторият мандат на ГЕРБ беше подкрепен от коалиция, в която участваше и АБВ.

И накрая стигаме до Росен Плевнелиев и ГЕРБ. Те накрая също стигнаха до разрив в отношенията. И в момента беше най-нормалното нещо, още повече, че са от различни части на политическия спектър, да се стигне до такова напрежение. Което, пак казвам, заради за съжаление нецивилизоваността и на двамата замесени, се стигна до тези неща.

Инициативните комитети са малък смокинов лист

и не крият срамните неща зад себе си. И това е публична обществена тайна в България. Защото няма как да се случват нещата. Президентската институция кой точно полюс заема между изпълнителна, законодателна и съдебна власт? Няма право никъде да се намесва. Тя не е измислена, не е конституирана и е немислима като четвърти полюс. Вие, медиите сте четвъртият полюс. Къде е президентът в цялата работа? Иска да води. Какво иска да води? Иска да помага. На кого иска да помага? Изведнъж се оказа, че той има собствен курс и собствена визия. Прекрасно, само че в парламентарната демокрация политическите партии са агентите на демокрацията, не президентът. Той по съществото си е институция, която е нещо като нищо. Хем я има, уж да олицетворява единството на нацията, хем обаче от него зависят някакви назначения, до голяма степен синекурни, до голяма степен ключови и има една функция да подписва законодателни актове, да изпраща посланици, да чете речта на Нова година.

Сигурно ли е избирането на Радев за втори мандат

Бих казал все по-малко сигурно, за голяма изненада и на самият президент Радев. Преди един месец нещата не изглеждаха така. Категорично появата на Лозан Панов и Анастас Герджиков промени картината драматично. И от една предвиждана на първи тур победа и движение в тази посока, изведнъж кандидатът за втори мандат се оказа в ситуация да се бори, не казвам да отиде на балотаж, той очевидно ще отиде, но се бори за това да има достатъчна разлика, която да му осигури предимство на втори тур.

Основният въпрос е с кого ще отиде Радев на балотаж

Разпределението на гласовете център-дясно ще дефинира как всъщност си представят българите център-дясното. Тъй като „Демократична България“ със съставните ѝ части, тя е коалиция, знаем, претендира да заема това пространство, според мен от профила на гласувалите за нея ще се види, че по-скоро тя е център-ляво. Дясното ще има всъщност избор дали да подкрепи проф. Герджиков, или да подкрепи г-н Панов, зависи от личните им позиции в кампаниите, които те структурират.

А инициативните комитети са смокиновото листо, което освен че крие грозната истина, се опитва да подлъже гражданите, че омразните им партии не са включени по никакъв начин в кандидатурата на тези чисти и достойни хора.

Още - във видеоматериала.