X
 
 
 

Мая, пробягала 141 км в планината: Отдалече чух рев на животно, изпитах страх и респект

7939 0
photo of Мая, пробягала 141 км в планината: Отдалече чух рев на животно, изпитах страх и респект
42-годишна асеновградчанка пробяга 141 километра и спечели златото в своята възрастова група „Жени ветерани – 40-44“ на ултрамаратона „Трявна Ултра 2017“. За да достигне финалната права й бяха необходими близо 29 часа. Точно 475 състезатели застанаха на старт-линията на площада в Трявна, за да се опитат да пробягат трите различни по дължина трасета, а именно: 23 километра, 76 километра и най-дългата, в която асеновградчанката стана победител – 141 километра. Пред екипа на Actualno.com Мая Танева сподели за страстта към тичането си и за стихиите в нощната тъмнина на планината. Разказа ни част от моментите, преживени по време на дългото и динамично приключение.

Би ли се представила първо? С какво се занимаваш извън ултрамаратоните? Как се реши да участваш в толкова сериозна дестинация и за колко време финишира?

Казвам се Мая Танева. Омъжена съм и имам две прекрасни момчета - на 12 г. и на 16 г. Работя в семейното ни предприятие за производство на плодови и зеленчукови консерви с домашен вкус. Дистанцията дойде постепенно – преди две години финиширах на маратон с дължина 80 километра. През 2016 г. успях да пробягам 110 километра, а тази се престраших на 141 километра. Преминах ги за 28 часа и 40 минути.

Кое беше най-вълнуващото преживяване в тези часове - ако си спомняш конкретни случки, ще се радваме да ги споделиш с нас?

Повярвайте ми, всеки километър е вълнуващ. Виждаш много познати, преминаваш през различни места, времето се променя, кондицията ти варира. Преживяването ти е съвкупност от малките детайли, които остават отпечатък в теб, докато стъпките ти се отпечатват по пътеките. Всеки пореден покорен връх, всяка река, долина, поляна, хижа... Това състезание ще го запомня със спиращите дъха гледки на Стара планина, с невероятния екип на организаторите, с оцеляването в дъжда, калните пързалки, любимите хора на финала. И още няколко неща: направих си шушони от найлони посред нощите, а тениската ми ръждяса там, където беше закачен номерът.

Какво трябва да притежава един спортист, за да се справи с подобно предизвикателство?

Мога да отговоря от позицията единствено на любител. На първо място физическа подготовка, естествено. И то, при сходни условия. Ако ти предстои планинско състезание – тренираш повече по пътеки. Ако се готвиш за градски маратон – предимно по асфалт и стадион. Когато навлезеш в планината, работата е сериозна. Трябва да познаваш терена с всичките му „екстри“ и да впишеш себе си в каквито и условия да ти сервира. Няма място за мрънкане. Разчиташ на това, което носиш в раницата и в главата си. Друго какво - общи познания за метаболизма и храненето. Дисциплина, воля, спортсменство...

Защо избра да спортуваш точно бягане, на колко години си в момента и от колко време се занимаваш с това?

В Асеновград ще има полицейска приемна, а не участък, както твърдеше Симеонов

В ромския квартал в Асеновград ще бъде изградена полицейска приемна, а не полицейски участък, както твърдеше по-рано вицепремиерът Вале...

Като цяло, обичам динамиката. Даже често съм припряна и всичко, което върша е на бързи обороти. Дори почивам активно. Бягането абсолютно пасна на този мой ритъм. За мен това е перфектната комбинация да изпусна парата, да съм сред природата и да поддържам форма. Нищо повече. Тичаш си. Просто понякога се чудиш колко още можеш. И така започнах. До 2013 г. не бях бягала повече от 5-6 километра наведнъж. Когато стартира първото издание на „Персенк Ултра“ в Асеновград се записах на 20-километровата дистанция и реших – докъдето, до там. Колкото мога. Аз пък взех, че финиширах, при това с доста прилично време. И така се започна – 2013 г. с номер 13. От тогава почти не съм спряла. На 42 г. съм, преминала съм през невероятни места през последните четири години, запознах се с прекрасни хора, „запалих” и други. Пътувам със семейството си за състезанията и така съчетавам своите лудости с тяхната екскурзия.

Каква беше посоката на маршрута на „Трявна Ултра“? Запозна ли се с нови забележителности и сама ли беше през цялото време?

Стартирахме от Трявна и от там – Боженци - Сечен камък - Папратливата поляна – Бузлуджа – Енина – връх „Купени“ - Селце – Ловците - хижа „Младост“ - хижа „Българка“ - Столища – Носеите и финал пак в Трявна. Познавах част от трасето, защото миналата година участвах на средната дистанция 76 километра. Сега бях впечатлена от Бузлуджа и Купените, откъдето гледката е изключителна. Технически погледнато, можех да видя Асеновград, защото, както знаете, при хубаво време от града ни се виждат върховете на Стара планина, а аз сега бях точно на тях! Виждах „Шипка“, Долината на тракийските царе, градове и засадени ниви. Виждах история и настояще в едно и в мен бушуваха чувства на благодарност, гордост и радост. Неописуемо е с думи...

Какво е усещането да си в планината през нощта и какво изпитваше в тези моменти, в които се озоваваше чисто сама?

Спортната легенда Павел Бойчев пред Actualno.com: В болката човек не трябва да губи себе си

Точно преди 43 години, на 18-ти юли, се случва непоправимото. Катастрофа оставя парализирани краката на един от великите български щанг...

В нито един момент от състезанието, особено през нощта, не останах съвсем сама. Винаги имаше хора пред или зад мен на около 20-тина метра, мяркащи се като светулки с челниците си. В планината тъмното си е тъмно. А за „бонус“ валеше и беше студено. Беше трудно да се стъпва заради калта. Умората леко те превзема, а трябва да бързаш, за да развиеш достатъчно добра скорост, която да загрее тялото ти и да не изпаднеш в хипотермия. Небето просветваше оглушително. Отдалече чух рев на животно. Изпитвах страх. И респект. Защото всички хора, които бяхме там в момента, всъщност, бяхме малки и беззащитни срещу стихията на нейна територия. Слава Богу, нямаше урагани и гръмотевични бури наблизо.

С какви горски животни се срещна и каква беше реакцията ти?

Отблизо срещнах само една малка змия, но милата, се изплаши, догато се опитвах да я разгледам.

Това първото голямо постижение от този тип ли е за теб и коя беше първата мисъл, която се появи в главата ти, когато се качи най-отгоре на почетната стълбица?

Силна музика тормози асеновградчани, от 112 отговарят с: "Писна ми"

По-малко от седмица след последния протест в Асенoвград хората, живеещи в близост до квартал „Лозница“ започнаха да се опла...

За първи път преодолявам дистанция от 141 километра. Миналата година станах победител при ветераните на маратона „Диво прасе Ултра“, който бе част от „Персенк Ултра“ и бе с дистанция от 110 километра... Стъпвайки на почетната стълбица, особено след по-малко от час, когато си финиширал, в главата ти все още е купон – екшън, еуфория, кеф, адреналин, удовлетворение. Щастлива съм. Минала съм 141 километра. Жива съм, гладна съм и съм спокойна, че близките ми вече няма да се тревожат.

Кога човек разбира, че е готов за подобно приключение?

Точно в момента, в който го поиска. Всичко останало е тренировка и добра храна. Не обичаш ли да рискуваш, не обичаш ли природата, не обичаш ли да излизаш от границата на комфорта си, тогава не е приключение, а статистика. Това е страст. Или я имаш, или не. Нея, за разлика от мускулите, не можеш да я тренираш.

Интервю на Атанаска Маркова

Actualno.com

Етикети:

0 Коментара

Кафене

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Дневен хороскоп за 24 ноември

Овен Този петък е добре да не предприемате активни действия, в която и да било насока в живота ви. Късметът може да ви се усмихне, но ...