X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Миролюба Бенатова и Светослав Иванов пред Actualno.com: За журналистиката, авторитета ѝ и намесата на властта

24728
Миролюба Бенатова и Светослав Иванов пред Actualno.com: За журналистиката, авторитета ѝ и намесата на властта
Снимка: Actualno.com
Докъде могат да стигнат в ултиматумите и натиска към журналисти представителите на политическия елит, колко струва днес да бъдеш свободен в задаването на въпроси и кога журналистиката ще възвърне авторитета си - по тези и други теми Actualno.com разговаря с журналистите Миролюба Бенатова от Нова телевизия и Светослав Иванов от bTV. Разговорът ни се състоя по време на днешния протест под прозорците на Министерски съвет на журналисти в защита на професията.

Смятате ли, че събитията от последните дни (бел. ред. - поведението на Антон Тодоров и Валери Симеонов) са просто симптом на отдавна безгласно приетото отношение на властта към медиите?

Миролюба Бенатова: Смятам, че за да е възможно такова поведение на фигури от управляващия елит, това означава, че някъде във времето нещо се е объркало. Защото - да, това е просто един груб пример за процеси, които не са от вчера, не са и от онзи ден. Всъщност ние сме тук, за да си говорим за политиците, да си говорим и за нас самите като гилдия. Ние трябва да си върнем територията и трябва да си върнем авторитета. Тъй като, за да е възможно такова поведение, което е най-малкото подигравателно към нас, това означава, че четвъртата власт просто е сдала. Трябва да върнем традиционното общуване между политици, властимащи и журналисти - тоест "ние питаме, вие отговаряте" и да не се притесняваме да питаме, защото това ни е работата. И не е проява на лошо възпитание задаването на въпрос до получаването на отговор.

Обезцени ли се извинението от последните дни?

Светослав Иванов: Предлагам ти да излезем малко от това. Антон Тодоров например не е толкова голям фактор в българския обществен живот, за да предизвика такава реакция от страна на нашата гилдия. Той е просто повод, Casus belli​ (лат. причина за война - бел. ред.), както се казва. Той е искрицата, която ни накара да започнем публично един много закъснял разговор за нашата професия - нашата професия като широко понятие. Много хора казват: "Ние сме журналисти". Някои не си дават сметка, че не са, защото в днешно време това става все по-широко понятие. Сайтове, сайтчета, които защитават най-различни интереси, електронни медии, които го правят - ето това е предизвикателството на времето, това всичко руши имиджа към всички. И си мисля, че този разговор трябва да започне и да бъде чут от тези тук, да (представителите на властта - бел. ред.), но най-вече да бъде чут от обществото. Както ние се нуждаем от нашата публика, всъщност и тя се нуждае от журналистика.

Вземайки обаче повод от твоята последна книга "Чудовища и будители" (книгата на Светослав Иванов със 75 коментара за предаването "120 минути"), не храним ли ние като медии повече чудовището, отколкото будителя?

​Миролюба Бенатова: Телевизията не образова, телевизията отразява. И въобще журналистиката преди да създава, все пак отразява съществуващи събития, нагласи, личности. Мога да Ви дам един изключително неприятен пример за нас като общество и той е клипчето с акушерката, която бие бебе. Това е нещо, което аз не съм гледала, защото нямам професионална причина да гледам, но това беше едно от нещата, което счупи по гледаемост всички сайтове. Защо ние като общество имаме нужда да гледаме болка, страдание, извращения?! В следващия момент, когато ние се опитваме да показваме други различни неща, те се оказват неинтересни. Така че разговорът наистина е много широк и много голям - кои са чудовищата, кои са будителите и кого ние наричаме будител към днешна дата.​​

Светослав Иванов: Нека да не делим нещата на добри или лоши. Не можем да слагаме розови очила и да казваме, че ще показваме само доброто, защото, за съжаление, светът не е само добър. Но се нуждаем наистина от баланс, защото пък акцентът само върху трагичността... действа психически на хората, действа им лошо, действа им кофти, притеснява ги. И без това ежедневието е забързано, и без това ежедневието е смазващо за много от нас...

По-скоро ме е яд друго, че наистина трябва да погледнем много по-сериозно върху политическите процеси в България, към това, което се случва в света, защото това е важно. Процесите, които се случват извън България, оказват влияние върху всички нас. Какво се случва в Русия, какво се случва в Турция, дори решенията, които взима Тръмп, оказват влияние на хората тук вътре и това определя до голяма степен начина, по който те трябва да се държат. Знаеш, че допреди няколко години, когато избухна войната в Ирак, усетихме по бензиностанциите в Европа, първо в Източна Европа.

​Иначе ровенето в калта с пръчка е най-лесно, най-болезнено и най-компрометиращо в цялата професия.

Миролюба, теб от какво най-много те е яд?

Яд? О, това е емоционална квалификация! Аз съжалявам, че през последните десетина години държавата се превърна в един от най-големите рекламодатели през парите за т. нар. "комуникационни стратеги​​​и", които идват от Европейския съюз. И всъщност зад тази европейска фасада се проявава един от най-перверзните начини за влияние в медиите, и то от страна на държавата.

И там няма насилие, няма обиди, няма публични подигравки - има просто една тънка червена линия на едни европейски пари, които всъщност се оказват животоспасяващи за една голяма част от медиите в България. Това е една тема, която всъщност никой не иска да повдига, защото тя е много гореща за съществуването на медиите, но всъщност някъде там е и част от проблема. Защо лека-полека, бавно като сварената жаба, която накрая умира, някъде там, лека-полека се е изгубила остротата, критичността към официалната информация. И лека-полека, пак казвам, някакси медиите се превръщат в едни хроникьори, а не в истински представители на реална информация. И това не е станало за един ден.

Какъв знак ще дадем според вас днес на читателя, зрителя, слушателя с този протест тук?

Светослав Иванов: Вероятно отново ще започнат да беседват много ли са, малко ли са хората тук. Аз не мога да кажа, те намаляват като цяло в нашата професия - и заради икономическата ситуация, и заради технологичните промени. Прочее, редакциите са по-малки, това е абсолютен факт. Можем да кажем, че тук (на протеста на журналистите пред Министерски съвет​ - бел. ред.) има хора за десет редакции.

Посланието, което ми се иска да отправим, е, че в България има хора, които са достатъчно свободни по дух, за да вършат работата си, те го правят всекидневно, и се радвам, че се видях с някои колеги. Аз наистина се гордея с много от тях, че ги познавам и че сме колеги. Бих казал още нещо - благодаря на Антон Тодоров, че запали този дебат, благодаря му, защото тези му думи наистина направиха услуга на журналистическата гилдия в България според мен.

Мюролюба, как се чувстваш ти тук на този протест?

Ние често отразяваме събития на улицата, но е хубаво, че се събрахме, защото, да, наистина - много хора биха казали, че сме малко, но от сърце. А и важно е кои. Това, което най-вече исках да кажа аз с идването си тук, е, че мълчанието убива. Ние сме призвани, такава ни е професията, да бъдем понякога по-смели от всички останали. Когато изискваме смелост от обществото, първо трябва да я изискаме от себе си. Затова искам да призова гилдията да събере частицата достойнство, да събере остатъците от смелост, да ги направим отново професионализъм и наистина - мълчанието убива.

Светослав Иванов: Да кажа на политиците, гледам, че последните години допускат една и съща грешка - някой е на власт, къпе се в комфорт на една определена група от медии, след това пада от власт и те са първите, които скачат срещу него да го обезглавят. Ако този модел не спре, и днешните управляващи, които в момента са на власт, след като всичко свърши, защото всичко свършва в този свят и в този живот, ще се сблъскат със същия проблем. Тези медии, които в момента ги възнасят до небесата, ще са първите, които ще... затова е нужна журналистиката, затова е нужна истинската журналистика. А не образът на човека, който е с пистолет в едната ръка и с четка за обувки в другата.

Миролюба Бенатова: По някакъв начин трябва да покажем всички ние като журналисти и обществото също да ни подкрепи - да се спрат убийствата през медии. Защото вече е такова време, в което няма нужда да ти поръчат снайперист, може просто да ти поръчат обстрел от тролове, обстрел от определени медии, даже някой път да ти поръчат сигнал в прокуратурата.

Интервю на Румен Скрински

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Actualno.com.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com