Шизофашизъм: Философът Михаил Епщайн за произхода на руската агресивност

24390
Шизофашизъм: Философът Михаил Епщайн за произхода на руската агресивност
Снимка: Лебедев, Клавдий Васильевич / Public Domain

Според официални руски социологически проучвания по-голямата част от руснаците (68%) подкрепят така наречената "специална операция", която се провежда от руските войски в Украйна. Дори като се има предвид непълната представителност и достоверност на подобни проучвания, нивото на подкрепа за агресията, което руското общество демонстрира, според експерти е високо и пропагандата постига целите си.

Михаил Епщайн, филолог, философ, професор по теория на културата и руска литература в университета Емори, говори за особеностите на руската общественост с кореспондент на Север.Реалии – част от медийната корпорация Радио Свободна Европа/Радио Свобода, която понастоящем е блокирана на територията на Русия. Философът определя днешното състояние на руското общество с термина "шизофашизъм".

"Шизофашизмът е фашизъм под прикритието на борбата с фашизма. Самият фашизъм е цялостен светоглед, който съчетава теорията за етническо или расово превъзходство, империализъм, национализъм, ксенофобия, великодържавност, антикапитализъм, антидемократизъм, антилиберализъм. Шизофашизмът е раздвоен мироглед, вид карикатура на фашизма, но сериозна, опасна, агресивна карикатура. Шизофашизмът се проявява в истерична ненавист към свободата, демокрацията, към всичко чуждо, към хора с различна идентичност, както и в търсенето на врагове и предатели сред собствения си народ. Но този шовинистичен мироглед се намира в шизофреничен разкол със стремежа да се използват самите предимства, предоставени от "врага": недвижими имоти в чужбина, привилегията да обучават деца в "Гейропа" и "Пиндостан", водене на сметки в техните банки и др.“, пише Михаил Епщайн.

Михаил Епщайн. Снимка: Markitin / CC BY-SA 4.0

Пишете, че днешното състояние на руското общество може да се определи с термина „шизофреничен фашизъм”. Използвахте този термин за първи път преди няколко години.

- Да, малко след събитията от 2014 г., след анексирането на Крим. А през 2017 г. в „Сноб“ имах статия за шизофашизма и в моя "Проективен речник по хуманитарни науки", в раздел "Политика", определих това понятие като отнасящо се до съвременна Русия. И сега си помислих, че реалността потвърждава толкова много това, което се крие в това понятие, че е време да се върна към него.

Сега всички искат да разберат какво се случва с човек в тази ситуация, в която се озовахме всички ние. Много е важна рефлексията – защо ни се случва това? И защо това се случи не с някой друг, а именно с нас?

- Наистина изглежда трудно обяснимо, ако изхождаме от прозрачността на човешкия ум, в който едно полукълбо разговаря с другото, една идея съответства на друга. Но ако си представим, че човекът, от една страна, може да бъде романтик, а от друга – негодник и разбойник, че за него това са едновременно взаимно изключващи се и допълващи се признаци, тогава имаме работа с шизофрения. Струва си да добавим още една парадоксална черта: откровеността на лъжата или лъжата без измама. Когато например ни казват, че "напредването на руската армия е забавено от страхливото поведение на украинските националисти", става ясно, че това е лъжа, също като историите за разпнатото момче.

Ето, сега те казват: "Къде бяхте 8 години?" Но през всичките тези 8 години това бяха донбаски територии, завладени от бандити-сепаратисти, където самите те убиваха хора, и 14 000 загинали жители са основно техни жертви, включително жертви на изтезания в мазета. Между другото, същите хора, които сега искат отмъщение за Донбас, изобщо не са ужасени от това как руската армия е действала във войната срещу чеченския сепаратизъм: само от 1999 г., тоест вече при Путин, има, според различни оценки, от 30 000 до 100 000 жертви. Унищожаването на тези сепаратисти беше възможно и необходимо, но по някаква причина Украйна трябва да се примири с факта, че територията ѝ е завзета от всякакви Мотороли (Арсений Павлов) и Стрелкови (Игор Стрелков) (бел. ред. - двама сепаратистки лидери, като този с прякор Моторола беше убит, но не и преди да публикува видеа как мъчи хора). Едва ли здравомислещ човек да повярва на тази пропаганда, а тя самата не се интересува особено от достоверността. Но пропагандата трябва да се основава на някакви идеални образци, а, от друга страна, да ги представя по такъв начин, че да предразполагат към насилие, унищожение и убийство.

Защо тя все пак е успешна?

- В Русия много хора обичат да бъдат лъгани, за разлика например от американците. Американците може да не са много умни или далновидни, но когато открият, че ги лъжат, полудяват. А за много руснаци това е естествено и дори ласкателно – това означава, че ги уважават, смятат ги за хора, тъпчейки ги с "възвишена измама". Путин казва: "Шайка наркомани и неонацисти в Киев взе украинския народ за заложник". Очевидно той съди по своята кремълска шайка, взела за заложник руския народ. В крайна сметка е ясно, че в украинското ръководство няма нацисти, а бандеровците в годините на Втората световна война се тревожеха за независимостта на Украйна както от тоталитарния СССР, така и от тоталитарна Германия. Много от тях избраха Германия: те не страдаха векове под нейното иго, като "малорусите" в състава на Русия и СССР.

Когато сега казват - "ние се борим срещу украинския фашизъм", е трудно да не разбереш, че това е лъжа: президентът – евреин, еврейските общности в Украйна се молят за Зеленски, за украинските власти... Но на хората им харесва, когато ги лъжат, защото могат да запазят някакво морално достойнство и да дадат воля на най-гнусните инстинкти за разрушение, убийства и национално превъзходство. Путин получава двойна победа: ние сме идеалисти и в същото време не е писан морал за нас – и смело напред по две линии, които се събират в това, което се случва сега!

Пишете, че от гледна точка на психологията човешкото съзнание се дели на три части: във всеки от нас има нещо зверско, животинско, има човешко и има духовно, висше. И вие говорите за катастрофален недостиг в руския човек точно на средния, човешки компонент...

– Да, това е мисъл на философа Сергей Асколдов. Но това, разбира се, не се отнася за всички руснаци. Аз например съм шокиран от това колко участници в антивоенното движение има сега в Русия. Това са най-светлите хора в историята на страната. Може би заради тези праведници ще има поне някаква милост над Содом.

Михаил Епщайн пише за раздвоението в общественото съзнание, цитирайки класиците. "Един от първите, забелязали тази поразителна черта на народното двуличие, е А. Пушкин. В разказа "Дубровски" Архип ковачът подпалва имението, като изобщо не щади умиращите там хора, и в същото време, с опасност за живота си, се качва на горящите греди и спасява котката."

Това е много характерен пример. Ще спасяваме котки и кучета по целия свят, но да помогнеш на човек, е много по-трудно.

- Руските войници сега убиват цивилни, жени, деца. И в тази ситуация с руското православие също всичко е поставено под въпрос. Но какво православие, ако то мълчи и дори благославя убийството на православни братя? Всъщност разривът с православието беше отбелязан преди три години, когато МПЦ спря чества паметта на Вселенския патриарх, който предостави автокефалия на Украинската църква.

Казахте, че нашите хора обичат да бъдат лъгани. Но защо? Откъде идва тази любов? Защо при думата "лъжа" очите на някои хора тъмнеят от гняв, а други търпят, радват се и лудо атакуват онези, които се опитват да разобличат тази лъжа?

- Не мога да обясня ясно, защото това се нарича абсурд. Ако го обясниш, той ще престане да бъде такъв. Но ми се струва, че това постоянно раздвоение има исторически причини. В крайна сметка Русия, за разлика от Украйна, не е излязла от европейското лоно, както Киевска Рус. Московското княжество излиза от лоното на Ордата. Как е оцеляло? Как се е издигнало? Лъжата е заложена в това, че руските князе са ходили да се кланят на хановете, получавали преки пътища за царуване, докато изтребвали собствения си народ и братята славяни. През 2008 г. имаше такъв телевизионен маратон: името на кой велик човек трябва да се възприема като символ на Русия? Там спечели Сталин - Пушкин, изглежда, дори не беше в първата десетка. След това спешно решиха да намерят заместник на Сталин, защото не би било съвсем прилично. И намериха Александър Невски, който беше обявен за "името на Русия". Какво е направил този най-велик руски човек? Александър Невски, както знаете, е правил кампании не само срещу рицарите върху леда, но и срещу онези руски земи, които са били свободолюбиви, каквато е Украйна сега, те искали да бъдат със Запада. Той е разрушил Новгород. Като цяло едва ли не половината от набезите на Ордата върху руските земи са извършвани по инициатива и с участието на самите руски князе.

Ето откъде вземате противостоянието със Запада?

- Русия винаги се е изграждала като антисвят по отношение на Запада. Първоначално Ордата е била антисвят, след това Русия, след като се освободила от игото на Ордата, сама поела тази роля. В началото това противостояние вървяло по линията на Трети Рим – ние имаме единствената права вяра, вие живеете в грях, вие сте еретици, разколници. После това било заменено от комунистическата идеология, която води война с буржоазния, капиталистически Запад. Но основното и по същество самоцелно е било самата конфронтация. Русия никога не е изобретявала своя собствена цивилизация, определяла се е преди всичко по отношение на Запада, като негово отрицание. И сега се оказа, че никаква идеология, нито православно-месианска, нито комунистическа, вече е нужна. Остава Ордата, тоест голата ненавист към уседналите народи, които изграждат цивилизация на собствената си земя, докато номадските народи, Ордата, се нуждаят само от нова земя. За тях това е като дишането - да завладеят чужда земя. Номадски манталитет.

Какъв е смисълът на тези войни?

- Всъщност за какво да се воюва? В Русия - същият капитализъм като на Запад, Украйна - същата православна държава като Русия. Отхвърляйки всички мотиви на предишното си противопоставяне на Запада, Русия се връща в състоянието на своята държава майка – Ордата. Най-древният инстинкт вече без никакъв камуфлаж. Стрелата на воините на Чингис хан поразявала цел на разстояние 400 стъпки (дори прославеният английски longbow удрял само на 300). С този лък те преминали от Тихия океан до бреговете на Атлантическия. Ако си представим велик хан, оборудван с абсолютно оръжие, тогава идеологическите, религиозните и като цяло причинно-следствените въпроси отпадат. Хан, ханство, ханстване, по хански... самият този корен в неговите производни говори сам за себе си. Да се пита защо Ордата се разширява, е като да се пита защо маслото е мазно. Ордата е безразлична към всяка религия и идеология, тя трябва само да бъде Орда: колкото се може повече орди, винаги и навсякъде! За какво са ни някакви идеологии – можем да победим света само със заплахата от неговото унищожение. Ще галим с пръст това червено копче през цялото време пред очите на целия свят. Отстъпете, Ордата идва!

Оказва се, че руснаците през 1480 г. са свалили монголо-татарското иго, победили са чудовището, но самите те са се превърнали в него.

- Да, освен това шизофренията още се засилила след реформите на Петър Велики. От една страна, образован елит, съсловие, израснало върху западната култура; от друга – десетки милиони роби, които нямат нищо човешко в себе си, с тях може да се търгува. Това е била такава социална шизофрения в обществото. По такъв начин начин това не е просто анти-Запад, това е антиразум, това е изграждането на алтернативна Вселена от антиматерия. Разбира се, при достатъчно голям масивен контакт с материята, с цивилизацията, със Запада, то може да се взриви само и да взриви цивилизацията.

Тоест това е много опасно нещо. И в един пакет вървят омраза към Запада и омраза към свободата. Но в част от руското общество, благодарение на което съществува великата руска култура и литература, вероятно няма тази ординска психология, как смятате?

- Докато Русия, Московия е била затворена в себе си, в нея не се е родило нищо културно в светски смисъл. Това е била средновековна цивилизация, в която не е имало нито художествена литература, нито изкуства, нито наука – и това по времето на Галилей и Нютон. Когато са пробили „прозорец в Европа“, целта била чисто прагматична – да се заимства от Запада тази техника, и най-вече военна, която да направи възможно по-ефективна борбата със самия Запад. Ето я целта на Петър – да се бори с шведите, да се бори с Европа, заимствайки най-доброто от Европа за това. Но този западнизъм прелял и все пак тръгнал по линията на самоценното развитие на науката и културата. През XVIII век дошъл класицизмът, после сантиментализмът, романтизмът и тръгнало – Пушкин, Толстой, Достоевски, Менделеев... Всичко това са плодове на усвояването, преработката на западната литература и наука. Разбира се, Русия през в XIX век постигнала величие като културна държава, но тя не осъзнавала напълно, че всичко това са плодове на западната цивилизация, които тя присадила на своя почва. Чаадаев пише през 1836 г. в първото си философско писмо: „Ние не сме дали нищо на света, не сме взели нищо от света, не сме внесли нито една мисъл в масата на човешките идеи...“

Днес все по-често се споменава Чаадаев.

- Да. И всред това „нищо“ изведнъж се появи нещо важно, необходимо за света. След това страната отново беше затворена в резултат на болшевишката революция, отново настъпи изолация. И въпреки че ограбиха и присвоиха половината свят, създадоха социалистически лагер, но след това отново бяха изтощени, отслабени – и пак перестройка, пак ще вземем от Запада, пак ще се отворим. И тъкмо натрупаха малко през постсъветските десетилетия – пак се затръшнаха. Това е цивилизация, която на собствена земя, ограждайки се от Запада, уви, не може да изгради нищо освен техника на човеконенавист и човекоубийства. Всичко най-хубаво в нея са присадените плодове на западната цивилизация, от които управляващите се нуждаят главно за да издигнат техниката, науката и най-вече техниката на унищожението. Какво направи Путинската държава през 20-те години, в които той беше на власт? Почти всеки ден се обявяваше: изстреляна е такава и такава ракета, построено е такова и такова супероръжие, проведени са такива и такива изпитания. Нищо повече! В същото време, като всяка катастрофална издънка, растяща на ръба на пропастта, руската интелигенция, руското просвещение заслужава най-дълбоко възхищение, защото оцелява в непоносими условия. Това му придава някаква самоубийствена яркост, самоубийствена сила.

65 процента одобряват инвазията в Украйна. А какво да правят в тази ситуация хората, които живеят с отворени очи? Как да оцелеят, да не полудеят и да дочакат по-добри времена?

- Не зная. Мисля, че най-добрият изход за Русия би бил да има много малки Русии. През 1990 г., преди разпадането на Съветския съюз, публикувах текста „За Русиите“. Той дори беше възприет като манифест на руския регионализъм – многокултурност или многодържавност. Тогава още съществуваше Съветският съюз, но ми се струваше, че не само той, но и Русия трябва да стане истинска федерация, дори конфедерация, може би асоциация на руските земи подобно на Европейския съюз, така че да има Московска Рус, Рязанско-Владимирска, Курско-Орловска, Югоизточна и Северозападна Рус... И за да общуват помежду си приятелски, да са пропорционални на онези национални държави, които съставляват Европейския съюз. Защото няма и не може да има никакъв разговор между СССР или сегашната Руска Федерация и Латвия, Полша, Франция. Те са просто несъизмерими. В крайна сметка какво прави Путин? Винаги съм имал усещането, че някога е бил вербуван от Германия и прави всичко, за да унищожи Русия отвътре, точно както правеше Ленин навремето. Може би самият той не осъзнава това, може би това е било някакво много дълбоко вербуване, подсъзнателно, защото всичко, което прави, води до разпадането на Русия. Той го прави отвътре, прави го хитро, умело, сякаш „заради обратното“, заради разширението на Русия.

Какъв е изходът тогава?

- Мисля, че ако Русия остане, то като общност от полунезависими републики. Те ще бъдат различни по своите политически структури и режими, някои ще бъдат по-деспотични, други, в центъра – по-демократични, но е малко вероятно унитарна Русия да се запази в сегашния териториален обем.

Съединени руски щати...

- Интересни са последните трудове на Солженицин за развитието на страната. От една страна той призовава към земство, към самоуправление; от друга страна, той проповядва, че да, нека няма Съветски съюз, но нека се обединят Русия, Беларус, Украйна, Казахстан или Северен Казахстан. Сякаш не разбира, че идеята за империя и идеята за земство са напълно несъвместими. И когато земското самоуправление започва да се развива в Русия след премахването на крепостното право, след реформите на Александър II, то все повече встъпвало в опозиция към имперската власт. И всичко завършило с това, че земствата били премахнати от болшевиките, възродили вече на друга идеологическа основа Руската империя под името Съветски съюз.

Имахте есе „Защо Русия е толкова нещастна?“, пита студент. Така че – защо?

– Преподавам в университета руска литература, култура, религия, философия. През какво преминаваме, да речем, през ХХ век? Замятин, Платонов, Булгаков, Зошченко, Солженицин – класика. И след като прочетат всичко това, студентите виждат по-ясно от нас самите общия знаменател: че руският народ е абсолютно нещастен, страдащ във всеки исторически сценарий. А по-рано при Гогол, Достоевски, Чехов – също всички страдат. И така те питат: "Защо Русия е толкова нещастна? Такава огромна страна. Какво ѝпречи да бъде щастлива?" Моят отговор – териториално проклятие. Има ресурсно проклятие, за което говорят икономистите: земята е толкова богата, че можеш да не правиш нищо, а само да търгуваш с недрата на родината си, да ги продаваш наляво и надясно. И има още по-страшно проклятие – териториално, свързано с наследството на номадството и експанзията. Защото границите на тази държава са толкова раздалечени, че никой не се чувства собственик на своята територия, която трябва да се обработва, която идва при теб от предците ти, която ще оставиш на потомците си, влагайки себе си в това малко парче земя. Усещането е като това на номадите, че някой ще дойде, ще се спусне, ще го вземе, така че не си струва да инвестираш себе си, така или иначе ще бъде отнето, ще премине към друг.

Тоест всичко е в пространството?

- Ужасът на пространството е предадено още от Пушкин в "Бесове" – празнота, която поглъща всичко живо и топло: "страшно е, страшно неволно сред непознатите равнини!" Това усещане за изгубеност и опасност не изчезва в Русия. Александър Блок пише: „Каквото и да прави човек в Русия, той винаги първо съжалява“. Хората в това пространство са никои, защото това пространство само по себе си е нищо, празнота. За да се култивира, трябва преди всичко да се раздели на територии, които могат да се развиват и обитават. През 2006 г. пътувах до Селигер – прекрасно езеро, перла. А наблизо е град Осташков – архитектурна мизерия. Всичко, което е направено от хората, е мизерия в сравнение с това, което е направено от природата на тази земя. В тези села почти никой не е останал освен старици и невъздържани пияници. Едно живо място е село на таджики, които работят на някакъв строеж, те вече са си построили джамия – това е единственото активно място, трудово.

Излизаме на брега на Селигер и пред нас е такава невероятна красота! Освен това красотата е мирна, тиха, съзерцателна. А наблизо църква, гола, зейнала: няма купол, вместо основа кравите са отлагали изпражненията си вече няколко поколения. Всичко е напълно унищожено. И Осташков също – усеща се как на строителите не им е харесало това, което са направили. Това е прилично градче по стандартите на руските провинции, но каква мизерия е! Каква красота може да се създаде на бреговете на зашеметяващия Селигер! Мисля, че в това е въпросът, че тази земя остава номадска, в нея доминира номадската психология. Нямаме сила да я култивираме, защото е ничия.

Русия никога не е могла да обича себе си, да обича собствения си народ. Когато италианците и поляците чуят родната си реч някъде в чужда страна, те се приближават един до друг, общуват приветливо, докато руснаците в чужбина се разбягват, щом чуят родната си реч. Защото това е чужд човек, това е потенциална заплаха. Изведнъж може да ти досажда, да те изнудва за нещо. Няма никакво доверие, любов, уважение един към друг, а това е най-трудното нещо. Какво казва заповедта? – обичай ближния си като себе си, тоест любовта към себе си се приема като отправна точка, а любовта към ближния като точка на пристигане. Но ако не обичаш себе си, не можеш да обичаш друг. И тази ужасна вътрешна ненавист диктува омраза към целия свят, панфобия, тотална саморазрушителна ненавист.

Откъде е тя? През последните 100 години много от катастрофите, случили се в Русия, са дело на човека. Като изключим Великата отечествена война, особено ако не се задълбочаваме в нейните извори. Но начинът, по който са се отнасяли към войниците си, колко са убили по време на войната – четем от Астафиев, Никулин – е неразбираемо за ума. И още не са погребани. Ходим върху кости.

- Да, убили са 30-40 милиона. Какъв е бил методът? Минно поле – ще го затворим с телата си. Пълководецът Жуков – майстор на изтребването на собствените си воини, ги убива повече от враговете. И го обичат, обожават го. Интересното е, че добрите царе са ненавиждани, докато злите се уважават. Сталин е обичан, сега Путин, но например не обичат Горбачов. Хрушчов, който също беше доста страховит, но някак по-мил в сравнение със Сталин, не е обичан. Александър II не е обичан.

И все пак имало е разклон в историята на Русия, когато е можела да тръгне по съвсем различен път. Имало е Киевска Рус, това е Европейска Рус.

- Русия не е това. Московският улус е част от Златната орда. Е, те просто се е случило да говорят на същия език като в Киевска Рус и да изповядват същата вяра. Но всъщност това е съвсем различен държавен принцип. Киевска Рус е част от европейската цивилизация. След това монголите унищожават всичко това, Киевска Рус не се издига – тя се издигна едва през последните 30 години, вече като Украйна. И Московският улус победи, като се провъзгласи първо за Трети Рим, след това за Трети Интернационал.

И сега той отива в улегналата Киевска Рус?

- Да, включително. Първоначално той завзе цялото евразийско пространство, сега нещо се е откъснало от него, той иска да си върне това парче. Тук не може без евразийство, по-специално без произведенията на Александър Дугин. Коя е висшата цел на Русия според Дугин? Коя е най-висшата мисия? Да се спре ходът на световната история и да се върне светът в състоянието на нищо. Няма да повярвате, това е, което той провъзгласява. И днес сме свидетели на опити тази идеология да бъде въплътена.

От 2008 г., след завземането на грузинските територии, започна да възниква още една – неоимперска Русия, като тази тенденция се засили през 2014 г. със завземането на Крим. И сега Русия преминава в нова фаза, която от 24 февруари 2022 г. може да бъде описана като „бандитска“. Тази страна, по-точно нейният престъпен елит, нарушава международното право по най-гангстерския начин, върви срещу целия свят – и светът се отвръща от нея, оставяйки я в изолация на огромна територия, обречена на запустение.

Може ли светът да устои днес?

– Най-добрият резултат, разбира се, е случилото се със Сталин точно преди 69 години. Греховно ли е да се молиш за смъртта на престъпник, враг на човечеството? В православието има и такава молитва: „Христе Боже наш: Погуби чрез Твоя Кръст воюващите против нас...“

И изобщо през последните дни в мен звучат думите, които все още се помнят от следвоенното детство:

Вставай, страна огромная,
Вставай на смертный бой
С фашистской силой темною,
С проклятою ордой!

(Стани, страна огромна,
стани за смъртен бой
с тъмната фашистка сила,
с проклетата орда!)

Именно това сега се случва с Украйна, само че нашествието на Ордата не е от запад, а от изток, както в епохата на Киевска Рус, казва Михаил Епщайн.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Съветник на Зеленски: Русия няма реална картина на случващото се в Украйна по отношение на военните действия (ВИДЕО)

* Михаил Наумович Епщайн (роден на 21 април 1950 г. в Москва) е руски и американски философ, филолог, културолог, литературовед, литературен критик, лингвист и есеист. Заслужил професор по теория на културата и руска литература в университета Емори (Атланта, САЩ). Професор по руска литература и теория на културата и ръководител на Центъра за хуманитарни иновации в университета в Дърам (Великобритания) (2012-2015), член на руския и американския PEN центрове и на Академията за руска модерна литература. Завършил е Филологическия факултет на Московския държавен университет.

ПРЕВОД: АНТОНИЯ МИХАЙЛОВА

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от ИНТЕРВЮ:

Защо БСП и Костадинов не почетоха жертвите на комунизма? (ВИДЕО)

Възможно е да се отложи приемането ни в еврозоната: Владимир Сиркаров в „Отговорите“ (ВИДЕО)

Как да защитим парите си при несигурност и висока инфлация?

Можем ли да намалим емисиитe без да затваряме ТЕЦ-ове? Говори Борислав Сандов (ВИДЕО)

Борислав Сандов: Широко дясно обединение не означава само ДБ и ПП (ВИДЕО)

В свят като на Nexo: Криптовалута, криптобанка, блокчейн - що е то? (ВИДЕО)

"Моралът е доброто": Борба за истина и справедливост, която вдъхнови българите

"Отговорите": С Любомир Дацов, Станимир Илчев и Юлиян Петров (ВИДЕО)

Възкресяването на НДСВ няма връзка със срещата на царя с Митрофанова: Станимир Илчев в "Отговорите" (ВИДЕО)

Обезглавиха куче в Дряново. Ексклузивно кметът Трифон Панчев в „Студио Актуално“ (ВИДЕО)

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

ОЩЕ ОТ Интервю