Откъс от книгата "Интелектът на растенията"

Както ще видим, физиологията на растенията сe различава принципно от животинската. Докато животните са се развивали, концентрирайки почти всички свои жизнени функции в няколко органа – като мозък, бели дробове, стомах и т.н., растенията са преценили, че лесно могат да станат плячка, и не са групирали способностите си само в няколко невралгични зони, както е при животните. Това прилича на логиката на човек, който се опасява да не го ограбят и затова не държи всичките си пари на едно място, а ги разпределя в няколко тайника, така че да претърпи минимална загуба в случай на обир. Или на някого, който държи влогове в различни банки, за да избегне риска от банкрут. Нека им го признаем, това е мъдро решение!

Притежават ли разум и сетива растенията?

Знаете ли, че на планетата има над три милиарда дървета? А знаете ли, че всички те имат интелект? А че зеленчуците в двора и тревата в...

Прочети повече

Функциите в растението не са свързани с определени органи. Това ще рече, че те дишат, без да имат бели дробове, хранят се, без да имат уста или стомах, стоят изправени, без да притежават скелет, и както ще видим по-нататък, са в състояние да вземат решения, без да имат мозък. Благодарение на тази много специална физиология големи части от растението могат да бъдат отстранени без риск за неговото оцеляване: някои растения биват унищожени до 90–95 процента, а после се възстановяват от малката запазена част. Една ливада може да бъде опустошена напълно от стадо тревопасни животни и само след няколко дни да се възстанови. Не е нужно да си тревопасно, за да наблюдаваш този феномен: ако някога сте опитвали да орежете бръшлян или онова упорито увивно растение, известно като „грамофонче“, или пък имате трева за косене в двора, сте наясно за какво става въпрос.

Следователно растенията, които водят уседнал начин на живот (иначе казано, са неподвижни), са избрали за своя еволюционна стратегия да се състоят от делими части, така че да устояват по-лесно на хранещите се с тях животни. Точно обратното наблюдаваме при животните – те са изградили защитните си стратегии върху способността за движение и никога не са развивали регенеративни качества, с изключение на някои отделни случаи. Разбира се, гущерът може да възстанови откъснатата си опашка, но не и крака или главата си. Ако обаче от растението бъде отделена част, то не само че оцелява, а в някои случаи дори се възползва от това! Да си спомним укрепващия ефект от подрязването на храстите и овошките. Тази характеристика зависи от структурата им, която е толкова различна от нашата.

Растението се състои от повтарящи се модули: клоните, стъблото, листата и корените са комбинации от по-прости сегменти, които се скрепват едни с други изключително независимо, подобно на частите от детската игра „Лего“.

Съгласни сме, че мушкатото на терасата не създава такова впечатление: то изглежда като едно цяло. Но ако отделите от него клонче и го засадите – ако го размножите с резник, както би казал градинарят, – то откъснатото клонче ще пусне корен и от него ще тръгне ново растение. Това обаче не се случва нито с ръката ни, нито с крака на слона – те не са в състояние да възстановят цял организъм, нито да продължат да съществуват, отделени от тялото.

Ти си върхът!

Джен Синсеро е известен мотивационен лектор и автор на бестселъри. Чрез своите семинари, статии и книги тя е помогнала на хиляди хора д...

Прочети повече

Неслучайно се наричаме „индивиди“: този термин произлиза от латински и се състои от in (в случая означава „не“) и dividuum („делим“). Нашето тяло е неделимо: ако ни разрежат наполовина, двете части не могат да съществуват поотделно и загиват. Ако обаче разрежем на две части някое растение, всяка от тях може да продължи да съществува независимо от другата. Причината е много проста: растението не е индивид! По-правилният начин да мислим за дървото, за кактуса или храста e не като го сравняваме с човека или с което и да е друго животно, а да си го представим като колония. Дървото много повече прилича на колония от пчели или мравки, отколкото на отделно животно.

Макар и съществуващи от древни времена, дори чрез този си аспект растенията показват, че са изключително съвременни. Един от основните принципи, върху които се основават много от технологиите, направили възможна интернет мрежата, е свързването на групи (каквито са социалните мрежи), а точно това е едно от така наречените възникващи качества, типични за суперорганизмите или общностите като рояците и ятата. Става въпрос за способности, които отделните части развиват само и единствено при функциониране в рамките на цялото: никой от отделните компоненти не го притежава независимо от другите, както е при пчелите или мравките, които живеят на колонии и развиват колективна интелигентност, много по-висока от тази на съставящите го отделни представители. Но за поведението на растенията ще говорим по-обстойно в главата, посветена на тяхната интелигентност.