Откъс от "Ловци на трофеи" от П.Г. Удхаус
Крадци подкопават и крадат
Отколешен обичай беше след годишното състезание участниците да остават да пренощуват в града, така че Тони се прибра едва на следващия ден за закуска. Жилищните сгради в „Сейнт Остин“ обграждаха учебния корпус, а двете най-големи сред тях бяха Директорската и тази на Миървейл. Тони бе настанен във втората. Той тъкмо приближаваше откъм гарата в компанията на Уелч, негов съквартирант, участвал в Олдършот като фехтовач, когато пред входа двамата се натъкнаха на Робинсън, личния новобранец на Тони. Според мнозина Робинсън бе сред фаворитите за бягането на четвърт миля в малките класове. Въпреки крехката си възраст, той добре знаеше, че и най-талантливият бегач може да се провали заради недостатъчна подготовка, затова от седмици насам се подлагаше на драконовски режим – ставаше в малките часове и търчеше по пистата, без да сложи нищо в стомаха си, освен чаша мляко и парче хляб.
Още: Луксозно издание на дебютния роман на великия сатирик П. Г. Удхаус - за пръв път на български език
Но днес личеше, че умът му е ангажиран от неща, по-сериозни от спорта. Той имаше новини. Направо преливаше от новини, които нямаше търпение да сподели с новодошлите. По принцип би следвало да се сконфузи от присъствието на толкова изтъкнати училищни светила, но с Тони нещата стояха по-различно. Ако си поднасял на някого недосварени яйца и прегорели филийки в продължение на два-три семестъра, социалните различия и предразсъдъци някак се стопяват.
А и новините бяха пресни, напълно пресни – такива, на които никой не би могъл да каже с пренебрежение: „Какво, чак сега ли го разбра?“.
– Здравей, Греъм. Върна се вече, а? – започна той. Фактът беше очевиден и Тони кимна утвърдително.
– Честито за победата в средната категория!
Още: Откъс от "Животът е тълковен речник", Веселина Седларска
– Телеграмата, разбира се, бе изпреварила победителя. – Впрочем, Греъм, знаеш ли какво стана? Ще се вдигне ужасен шум за това. Някой е разбил Павилиона и е проникнал вътре.
– Глупости! Откъде знаеш?
– Стъклото на един от прозорците е изцяло извадено. Забелязах го сутринта, докато отивах към пистата.
– Коя стая?
Още: 23 истории на Веселина Седларска ни показват, че "Животът е тълковен речник"
– На отбора по ръгби. Прозорецът, гледащ към общежитията.
– Странно – отбеляза Уелч. – Какво ще търси крадец в тази стая? В нея по принцип не оставят дори гребенче за коса.
Очите на Робинсън се разшириха от вълнение. Това надхвърляше и най-смелите му очаквания. Те не само не знаеха за кражбата с взлом, но дори нямаха представа за неотдавнашното събитие, направило въпросната стая толкова подходящо ловно поле за потенциални грабители. Малко неща носят по-изтънчено удоволствие от това да си първият, отворил нечии очи.
– Мили боже, значи не сте чули? Но и откъде да чуете, след като заминахте за Олдършот, преди да вземат решението.
Още: Откъс от "Четвърто крило" от Ребека Ярос
– Какво решение?
Да прехвърлят всички спортни награди от учителската стая в Павилиона и да ги заключат в онази стая. Бас държа, че са ги задигнали до една. Какво не бих дал да видя лицето на Стареца, щом научи. Няма да е зле, ако отидете да му кажете още сега, само внимавайте да не получи пристъп. Адски вълнуващо, нали?
– Ама че идиотска идея – възкликна Тони. – Та само среброто в купите вероятно струва повече от петдесет паунда. Как може да оставят всичко това в Павилиона?
– Доста тъпо – съгласи се Уелч. – Чудя се на кого му е хрумнало.
– Слушай, Робинсън – каза Тони. – Ти най-добре тичай да се преоблечеш, че ще закъснееш за закуска. Ние ще огледаме местопроизшествието.
Робинсън изчезна по посока на спалните помещения, а те двамата се отправиха към Павилиона. Действително, стъклото на един от прозорците липсваше, акуратно извадено от рамката.
– Дали да не надзърнем вътре? – предложи Уелч.
– Добре – съгласи се Тони. – Помогни ми да се кача на перваза, че целият съм се схванал.
Още: Откъс от "Всичко свършва в полунощ", Хариет Тайс
– Виждаш ли нещо?
– Не. Само някакво платнище, което, предполагам, е покривало наградите. Сега разбирам колко лесно са проникнали. Трябвало е само да махнат стъклото, да дръпнат резето на рамката и готово. Да вляза ли да поогледам?
– По-добре недей. Ако наистина е имало кражба, не бива да пипаме нищо.
– Лоша работа – каза Тони, след като стъпи отново на твърда земя. – Чудя се дали ще хванат извършителя. Хайде сега да се прибираме, че съвсем окъсняхме.
Още: Някой ще умре в полунощ в новия напрегнат психологически трилър от авторката на „Кървавият портокал“
Двайсетина минути по-късно Тони се откъсна от възхитената тълпа, настояваща за подробно описание на събитията от предишния ден, и стигна до своята учебна стая, където завари Джеймс Томсън, брата на Алън Томсън. Още по време на закуска бе забелязал угрижения му вид и сега се поинтересува за причината.
– Привет, Джим, струваш ми се умърлушен. Да не си болен? – Не, добре съм, но имам малък проблем. Исках да го обсъдя с теб.
"Всички страхове" стават реалност в коварния трилър на Алекс Финли
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Още от ЛИТСПОТ:
Откъс от "Честнът Спрингс", Елси Силвър
Откъс от "Емоциите", Ленард Млодинов
Откъс от "Стряха. Приказката като живот", Христо Добротинов
Откъс от "Домът на пчелите", Цанко Лалев
Откъс от "Злата орисница", Енкел Деми
Откъс от "Животът е тълковен речник", Веселина Седларска
Редактор:
Евгения Чаушева
Етикети: Ловци на трофеи П Г Удхаус Издателство Сиела