Откъс от "Вещици и магьосници", Инид Блайтън

Веждосвъс беше магьосник. Правилно го бяха кръстили така, защото винаги беше намусен, мърмореше и беше постоянно кисел.

Инид Блайтън разказва истории за "Вещици и магьосници"

25 от най-добрите истории на голямата детска писателка Инид Блайтън излизат за първи път на български език в сборника „Вещици и м...

Прочети повече

Живееше в село Веселово. То не беше много голямо, но всеки в него беше щастлив, защото бе най-красивото и най-слънчевото село в цялата земя на феите.

Най-радостна от всички бе мама Припкава. Тя живееше сама в Засмяната къща накрая на селото. Всеки я харесваше, защото тя постоянно притичваше да върши услуги на този и онзи и винаги бе готова да се усмихне на всекиго.

Но всъщност не всеки я харесваше. Един човек никак не я обичаше и това беше именно Веждосвъс. Той не можеше да я понася, защото тя постоянно му се усмихваше.

Магьосникът непрекъснато клатеше глава и мърмореше, че нещо ужасно бе напът да се случи и че мама Припкава трябва да го слуша повече. – Сигурен съм, че утре ще има земетресение – каза той. – Ако не тук, то някъде другаде. По-добре е да се тревожиш, отколкото да се смееш, мамо Припкава.

– Благословени да са ми цървулите! – отсече мама Припкава и сложи кошницата си на земята. – А какво стана с великата черна буря, коя¬то щеше да дойде миналата седмица? Ами нашествието на гъсениците, за което ми спомена? Така и не ги видях.

Бившият премиер Иван Костов споделя своите "Свидетелства за прехода"

Мемоарите на един от „строителите на съвременна България“ излизат на пазара на 11 април. Министър-председателят (1997-2001...

Прочети повече

– Някъде другаде са били – отговори Веждосвъс кисело. – Но можеха и тук да се случат!

– Ще ги изчакам да дойдат нещастията, пък тогава ще се притеснявам! – засмя се мама Припкава. – Много странен човек си за това село, Веждосвъс! По-добре да идеш в Скръбново, където в целия град се чуват само въздишки и оплаквания вместо смях и веселба!

Мама Припкава вдигна кошницата си и се отправи към Скокподскок, който живееше на върха на хълма, за да му остави едно гърне с мед.

Веждосвъс се загледа след нея. Видя как малка групичка феи я настигат и вземат кошницата от ръцете й. Видя как една от тях долетя до лицето й и я целуна по бузата. Видя Пеленачко, бебето на селото, да й подава цветя от собствената си градина.

– Не знам защо толкова я харесват – промърмори той. – Никой никога не носи моята кошница и нито веднъж не са ми направили подарък!

Откъс от "Черните дупки и други мелодии от Космоса", Джана Левин

Сблъсък на черни дупки Нейде във Вселената две черни дупки се сблъскват – масивни като звезди, но малки колкото градове, те са б...

Прочети повече

Точно тогава покрай него мина елфът Розовил и Веждосвъс се провикна след него.

– Ей, Розовиле! Ела да ми помогнеш с кошницата ми. Защо не ми помогнеш, както помагаш на мама Припкава?

– Ха! Да помагам на Веждосвъс? – засмя се Розовил. – Как ли пък не! Смръщените ти вежди и киселите ти думи са достатъчни, за да прогонят всекиго, а всички знаят, че някои от магиите ти са лоши! Не искам да бъда превърнат в буболечка или жаба!