Магьосникът Веждосвъс
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 16. Теди и Боби – ще се пресекат ли линиите на животите им?
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 15. Теди и Марта тръгват за Нулиа
Веждосвъс беше магьосник. Правилно го бяха кръстили така, защото винаги беше намусен, мърмореше и беше постоянно кисел.
Живееше в село Веселово. То не беше много голямо, но всеки в него беше щастлив, защото бе най-красивото и най-слънчевото село в цялата земя на феите.
Най-радостна от всички бе мама Припкава. Тя живееше сама в Засмяната къща накрая на селото. Всеки я харесваше, защото тя постоянно притичваше да върши услуги на този и онзи и винаги бе готова да се усмихне на всекиго.
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 14. Вожда срещу министъра си
Още: Откъс от "Лека нощ, Джун" от Сара Джио
Но всъщност не всеки я харесваше. Един човек никак не я обичаше и това беше именно Веждосвъс. Той не можеше да я понася, защото тя постоянно му се усмихваше.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Магьосникът непрекъснато клатеше глава и мърмореше, че нещо ужасно бе напът да се случи и че мама Припкава трябва да го слуша повече. – Сигурен съм, че утре ще има земетресение – каза той. – Ако не тук, то някъде другаде. По-добре е да се тревожиш, отколкото да се смееш, мамо Припкава.
– Благословени да са ми цървулите! – отсече мама Припкава и сложи кошницата си на земята. – А какво стана с великата черна буря, коя¬то щеше да дойде миналата седмица? Ами нашествието на гъсениците, за което ми спомена? Така и не ги видях.
– Някъде другаде са били – отговори Веждосвъс кисело. – Но можеха и тук да се случат!
Още: Откъс от "Тайната на вила Алба", от Луиз Дъглас
Още: Откъс от "Похитеното момиче", Чарли Донли
– Ще ги изчакам да дойдат нещастията, пък тогава ще се притеснявам! – засмя се мама Припкава. – Много странен човек си за това село, Веждосвъс! По-добре да идеш в Скръбново, където в целия град се чуват само въздишки и оплаквания вместо смях и веселба!
Мама Припкава вдигна кошницата си и се отправи към Скокподскок, който живееше на върха на хълма, за да му остави едно гърне с мед.
Веждосвъс се загледа след нея. Видя как малка групичка феи я настигат и вземат кошницата от ръцете й. Видя как една от тях долетя до лицето й и я целуна по бузата. Видя Пеленачко, бебето на селото, да й подава цветя от собствената си градина.
– Не знам защо толкова я харесват – промърмори той. – Никой никога не носи моята кошница и нито веднъж не са ми направили подарък!
Точно тогава покрай него мина елфът Розовил и Веждосвъс се провикна след него.
– Ей, Розовиле! Ела да ми помогнеш с кошницата ми. Защо не ми помогнеш, както помагаш на мама Припкава?
– Ха! Да помагам на Веждосвъс? – засмя се Розовил. – Как ли пък не! Смръщените ти вежди и киселите ти думи са достатъчни, за да прогонят всекиго, а всички знаят, че някои от магиите ти са лоши! Не искам да бъда превърнат в буболечка или жаба!
