Пътят на чая

Интересът на Ейсай към чая е свързан главно с неговите лечебни свойства и със способността му да прогонва демона на съня по време на продължителните медитации в дзенските манастири (SenSoshitsu XV, 1998).

Част от донесените от Китай семена на чай Ейсай подарява на монаха Мьое (1173–1232), който създава първата в Япония плантация за чай.

Основател на чаената церемония е монахът Мурата Джуко (1423–1502), който известно време изучава дзен при легендарния дзен учител Иккю и обогатява чаената церемония с естетиката на дзенбудизма. Той е един от най-приближените дзен наставници на шогуна Ашикага Йошимицу.

Мурата учи, че истината може да бъде постигната и чрез жестовете, съпровождащи приготвянето на чая. Той пръв издига принципите за естественост и простота при пиенето на чай, разглежда чаената церемония като опит за абстрахиране от суровата действителност в обстановка на покой и умиротворение.

Чаената церемония, подчертава Мурата, трябва да се провежда в непретенциозно и скромно помещение, което да прилича на убежище на отшелник, на колиба от трева, както буквално се превежда употребеният от него термин соан.

По-нататъшното развитие на чаената церемония е свързано с името на ТакеноДжо’о (1502–1555) – майстор на чая и известен търговец от времето на воюващите провинции. Смята се, че той пръв формулира идеята за вабикато особен естетичен феномен, отразяващ духа на чаената церемония. С него се свързва и идеята за ваби-ча, доразвита от Сен-но Рикю.

Откъс от "История на японската култура"

Дългът С българската дума „дълг“ се превеждат две японски думи – „гиму“ и „гири“, които не с...

Прочети повече

В интерпретацията на ТакеноДжо’о категорията ваби предполага атмосфера на ненатрапчива простота и покой, в която се култивира особено отношение към непретенциозни предмети, покрити с патината на времето.

Такено Джо’о формулира представата си за чаената церемония в дванайсет принципа, в които се акцентира върху добронамереността, вътрешната хармония, скромността и безкористността.

Най-пълно въплъщение идеята за майстор на чая намира в личността на Сен-но Рикю (1522–1591), който окончателно превръща пиенето на чай в път на самоусъвършенстване и духовно издигане.

Сен-но Рикю въвежда нови елементи в архитектурата и интериора на помещението за пиене на чай, формулира и четирите основни принципа на чаената церемония:

• хармония (ва);

В навечерието на Олимпийските игри в Токио книга за Япония се превръща в бестселър у нас

Страната на изгряващото слънце се оказа една от най-вълнуващите теми напоследък за любителите на хубавите книги. Изданието с твърди кор...

Прочети повече

• уважение (кей);

• чистота (сей);

• душевен покой (джаку).

При Сен-но Рикю чаената церемония става своеобразен ритуално-философски спектакъл, в който всеки предмет и всяко действие притежават свое неповторимо значение.

Единствената украса в помещението за чаена церемония в стил Рикю е калиграфски свитък в стенната ниша токонома и ваза със сезонно цвете.